От вчера си мисля да напиша постинг по темата за интуицията.
Какво представлява тя? От къде се е взела? Какво прави и как го прави?

Напоследък стана "модерно" да слушаме сърцето си, но малко хора всъщност осъзнават какво представлява това и още по-малко всъщност слушат именно него. Иска ми се преди за започна да се позова на някой авторитет. Още вчера, когато си мислех за написването на тази статия, се присетих за Дийпак Чопра и "Седемте духовни закони на успеха". Спомних си, че той казваше нещо интересно за сърцето.

Измежду безкрайните възможности за избор, с които разполагате всяка секунда, има само един, който ще създаде щастие за вас и за заобикалящите ви. И ако направите този единствен избор, той ще доведе до вид поведение, наречено спонтанно правилно действие. Спонтанното правилно действие е правилно действие в подходящия момент. То е правилната реакциа на всяка ситуация в момента на възникването и. То е действието, което се отразява благоприятно на вас и всички останали, повлияни от него.

Вселената притежава много интересен механизъм, с който ви помага спонтанно да правите правилен избор. Той е свързан с усещанията във вашето тяло. Вашето тяло изпитва два вида усещания: чувство за комфорт и чувство за дискомфорт. В момента, в който съзнателно правите своя избор, обърнете внимание на тялото си и го попитайте: “Какво ще стане, ако направя този избор?” Ако тялото ви изпрати сигнал за комфорт, това е правилният избор. Ако изпрати сигнал за дискомфорт, изборът не е сполучлив.

При някои хора сигналите за комфорт и дискомфорт се получават в областта на слънчевия сплит, но при повечето те се усещат в сърдечната област. Съзнателно насочете вниманието си към сърцето и го попитайте как да постъпите. После почакайте отговора - физически отговор във формата на усещане. То може да е едва доловимо, ала е там, във вашето тяло.

Само сърцето знае верния отговор. Повечето хора мислят, че то е меко и сантиментално. Но не са прави. Сърцето е интуитивно; то е холистично (неделима част от Вселената), то е контекстуално, то е релационно. То няма ориентация победа-загуба. То прониква в космическия компютър, в полето на чистата потенциалност, чистото знание и безкрайната организираща сила и държи сметка за всичко. Дори понякога да ни се струва ирационално, то има способността да изчислява далеч по-вярно и точно всичко, затворено в границите на рационалното мислене.

В същия момент, в койтоси мислех, че трябва да напиша този постинг, попаднах и на едно стихотворение. Намерих го в коментарите на agresorr под постинг, озаглавен "Стиховете, кито разтърсват душата ми" на Kally. Ако правилно съм се ориентирала, авторът е Снежана Славчева.

Сърцето никога не бърка,
никога не води до провал...
Дори във радост или болка,
дори и да не си разбрал...
То пътя към дома ще ти покаже,
с тънък лъч ще ти го освети,
враговете ти с любов ще смаже,
ще ти покаже всъщност кой си ти...

Затвори очи и се заслушай -
сърцето с мисъл ще ти проговори.
Помисли и го послушай...
То път към вечността ще ти отвори.

Тук няма да ви запознавам с моите мисли относно това какво е интуицията и какво означава всъщност "да послушаш сърцето си". Искам само да обърна внимание на един тревожен за мен факт. Много хора мислят, че слушат сърцето си и че правят изборите си, основани на "чутото", но бъркат. За да чуеш сърцето си, за да може интуицията ти да те води, ти трябва да си спокоен, да си зареден с положителлна енергия, да си се оттървал от всякаква тревога, страх и тъга. Да се оставиш на вълната на неангажираността, на немисленето и неемоцианалността. Да се оставиш в теб да протече спокойно информацията, която се носи около тялото ти. когато тя достигне сърцето ти, в което има някакъв въпрос, то реагира. Изпраща ти сигнали. Следи тези сигнали (Чопра казва, че това са усещания за конфорт и дисконфорт) Да, точно такива са, нека малко ги разширим.
Когато си на път да вземеш правилно решение, когато си решил да последваш някой път и той наистина ще те отведе. там където трябва да стигнеш изпитваш радост и спокойствие. Решението изглежда много странно съмнително, но в теб въпреки всички разумни доводи има радост. Еуфория. Чувстваш се сякаш отново си на седем годинки и ти предстои някоя много хубава екскурзия. Запленен си, иска ти се да пееш, да се смееш.
Когато изборът е грешен, когато пътят, който си избрал ще бъде много труден и не се знае дали няма да те съсипе в теб се настанява неспокойствие, тежест, умора. Дори по външния ти вид започва да личи, ти "посивяваш". Чувстваш една топка някъде в областта над слънчевия сплит. Нервно ти е. Сърцето ти алармира, че трябва да се спреш.
Но ако това е начин да разговаряш със себе си с "Да" и "Не", то интуицията е нещо малко по-широко. Тя е едно знание, тя е нашето шество чувство. За да я развиваме и за да си служим с нея правилно, ние трябва да сме спокойни, трябва да й постелим килимчето, по което да пристигне. Всяко друго "шество чувство", дошло в нас е много вероятно да бъде проекция не на Висшия Аз, а на Егото и Страхът. Ние не можем правилно да се вслушваме в нея ако в нас има озлобление, нервност, ако сме изпълнени с тревога, ако сме разбити. За да чуем шепота на собствения си дух е необходимо да "се издигнем" до неговото ниво, защото той рядко ще поиска да слезе до нашите;)
И ще завърша (въпреки сигурна съм имам още какво да пиша и често ще се връщам на темата) с един цитат.

"Когато ние искаме да кажем нещо на Господ - молим се, когато Той иска да ни каже нещо използва интуицията."

Успешен ден на всички!

моя много любима песен.

http://www.youtube.com/watch?v=bzKLKMTzj5g&p=4606B825BB72F8D5&index=7&playnext=34

Нека бъде специален поздрав за всички!
Следвайте винаги сърцето си!

Здравей Amrita! Напълно подкрепям казаното до тук! Интуицията , която притежаваме ни отличава от всички живи и не живи същества.. А сърцето е проводник, кристален и чист на всичко, което се случва около нас. Мен никога то не ме е подвеждало.
Друг е въпроса, че понякога правим избор, който обикновено е свързан с морални подбуди и задължения!
Поздрави за хубавото есе!Благдаря ти за хубавия музикален клип!

Именно този избор, който правим понякога, който е наложен от системата и от какво ли още не лъжовно някой наричат, че избират със сърцето си. А сърцето не би ги тласнало по път, който ще им причинява тягостни последствия (ако разбира се такива). Въобще...напоследък много ме тревожи този факт. Всичко наоколо е толкова объркано. Хората се опитват да се "пробудят" и да "отворят душите си", което прекрасно и аз насърчавам всеки, който усетя, че се стреми нататък. Но те успяват някак дори "пробуждането" да класифицират, да видоизменят, да не разпознават (където пак се сещам за моят добър стар познайник - тълпата) и най-сетне не просто не са достигнали до него, а дори напротив следват пътя на низходящата спирала и са в заблуда, че това не е така, че се "издигат".
А да слушаш сърцето си е радостно. това е нещо хубаво, то не те измъчва, не те поставя в зависимости, не те обърква. Няма как да сбъркаш онази еуфория, няма начин.
Не, напоследък не сърцето се слуша, а онова, което е най-лесно да се слуша. Онова, на което сме привикнали. Прекрасно! Щом така сме решили - ок! но, нека не бъркаме това с онези прекрасни и вълнуващи разговори, на които сме способни, разговорите "насаме със себе си". които ти носят познание. лекота, наслада...щастие.
Напоследък ние не правим избори. Съзнателни избори в живота ни липсват. Ние по-скоро избираме как ще се почувстваме от един наложен ни избор. Ние не действаме, не се придвижваме...тъпчем си в едно кръгче и се чудим защо понякога вечер ни е така...тежко, някъде над корема...
Просто ми е тревожно за всички тези неща. Прегръщам те! благодаря за хубавите думи и за тласъка, който предизвика в мен. Пожелавам ти от сърце един ден, изпълнен с чудеса.

Straxotno poslanie...
Koito,, ima o4i,6te go vidi i koito ima surze,6te go 4ue''!!
Dano pove4e xora gi vidqt i 4uqt!
a teb,6tom te dokosvat tezi misli,zna4i si istinski 4ovek,za koeto te pregru6tam!
6te go polzvam tozi posting..
Pozdravi!

ползвайте на воля. Прегръдки топли и от мен.
Те много мисли ме докосват, но на някои все още не сме да дам гласност... когато му дойде времето ;) Защото все още е валидно твоето "който има очи"...
Бъди много здрава и щастлива. Изпращам ти обич и усмивка!
Отбивай се на гости!