Постинг
30.09.2010 23:27 -
Истинската любов
Истинската любов има "натрапчивия "вкус , горчиво -сладък от нещата, които ни завладяват внезапно, проникват във всяка клетка от съществуването ни и не ни дава покой! Тя е мир и "война" едновременно, противоречива, пагубна и същевремено толкова необходима! Тя е любов и омраза, слабост и сила, безпринципност и воля..едно огнено кълбо, което се върти и ни прави това, което сме. Истински в своите прояви и емоции. (miaa)
Много ми хареса коментара ти, miaa, и си позволих да го извадя в отделен постинг. Толкова неща напоследък изписах за любовта, че ми се иска само да споделя какво е тя в мен. Каква я нося в себе си? Защото мислех, че съм се заблудила, че съм "идеализирала" човека, който ме е влюбил и така съм изградила и измамно лице на чувството, което ме владее. Може би ми се искаше да бъде така, за да го "преодолея". А един ден просто си казах: "Какво искаш, за бога? Как можеш да искаш да продолееш Това, защо да го преодоляваш? Ок! Изгуби човека, така е трябвало да стане, но какво искаш да си причиниш? Ти нормална ли си? Или всички, в което винаги си вярвала и всичко, което винаги си знаела е спряло да значи?! Глупаво същество!"
И любовта остана. Да с болка я нося, защото се съмнявам в чувствата на човека отсреща. Добре де, не се съмнявам в чувствата и сърцето му, а в това, че той умее да се "държи настрана" от собственото си сърце, че не умее да го слуша. Боли в мен имнно страха, но аз не мога да махна оттам, защото не мога да го сторя сама. Иначе любовта, която нося в себе си е именно горчиво-сладка, мощ и слабост, вяра и безхаберие, нежност и огън, решителност и плахост, смях и сълзи, мир и война. Тя е противоречива и прекрасна със своята противоречивост, тя те разбива на най-мънички детайли, раздробява те на съсравните ти елементи, а после те изгражда по друг начин, по много по-красив и хармоничен начин. Тя е усещане за истинност, за надежда, за сила. Тя е сладка като мед и люта като ракия. Тя е танц, политане, извисяване и гръм от сблъсък. Тя е една безкрайност. Тя се докосва до нещо без име. Тя не признава правила, стени, задръжки. Тя е импулсивна, налагаща, нахална, превзема те, изпива те, лекува те, изгражда те и те разкрива.
Това нося в себе си. Щастлива съм, че сърцето ми е способно да "побере" нещо толкова стряскащо прекрасно. Щастлива съм, че избрах да не "преодолявам" това нещо (съмнявах се дали бих успяла, предишните ми опити все ме довеждаха до провал). Щастлива съм, чувствам се лека и радостна. И съм сигурна, че това вече не е "влюбеното идеализиране", а е претърпялата доста неща любов, която смея с пълна отговорност да нарека "истинската". Онази, която преминава през пъкъла, устремена винаги към своя Рай, към ангелите, към светлината и тишината, точно както Данте премина всички кръгове, защото знаеше със сърцето си, че Беатриче го очаква. Подобна любов не се убива, не се губи, не се "преодолява". Тя те завладява отново и отново, пак те разглабя и сглабя, докато най-сетне не те отведе в светлината.
Тя не е мисъл, в нея няма логика, при нея всичко е така "бликащо", тя е енергия, тя е дъх, тя е е една невидима нижка, която се е промъкнала между двама и нищо и никога няма да я скъса.
Ако не бях я никога познала... ще ми се да възкликна като Далчев "Ако бях останал глух / за повелите на любовта.." Не, аз се отворих за нея, приех я, оставих я да тече през мен, да ме води...тя ми показа много. Тя учи, тя развива, тя е движение.
Да отричаш това чувство с доводите на разума е престъпление, най-голямото престъпление, което можеш да извършиш спрямо себе си. А аз знам, че за всяко престъпление има наказание и дори не искам да зная какво ще бъде наказанието, равно по сила на подобна любов.
Благодаря за вдъхновението, мила приятелко!
Много ми хареса коментара ти, miaa, и си позволих да го извадя в отделен постинг. Толкова неща напоследък изписах за любовта, че ми се иска само да споделя какво е тя в мен. Каква я нося в себе си? Защото мислех, че съм се заблудила, че съм "идеализирала" човека, който ме е влюбил и така съм изградила и измамно лице на чувството, което ме владее. Може би ми се искаше да бъде така, за да го "преодолея". А един ден просто си казах: "Какво искаш, за бога? Как можеш да искаш да продолееш Това, защо да го преодоляваш? Ок! Изгуби човека, така е трябвало да стане, но какво искаш да си причиниш? Ти нормална ли си? Или всички, в което винаги си вярвала и всичко, което винаги си знаела е спряло да значи?! Глупаво същество!"
И любовта остана. Да с болка я нося, защото се съмнявам в чувствата на човека отсреща. Добре де, не се съмнявам в чувствата и сърцето му, а в това, че той умее да се "държи настрана" от собственото си сърце, че не умее да го слуша. Боли в мен имнно страха, но аз не мога да махна оттам, защото не мога да го сторя сама. Иначе любовта, която нося в себе си е именно горчиво-сладка, мощ и слабост, вяра и безхаберие, нежност и огън, решителност и плахост, смях и сълзи, мир и война. Тя е противоречива и прекрасна със своята противоречивост, тя те разбива на най-мънички детайли, раздробява те на съсравните ти елементи, а после те изгражда по друг начин, по много по-красив и хармоничен начин. Тя е усещане за истинност, за надежда, за сила. Тя е сладка като мед и люта като ракия. Тя е танц, политане, извисяване и гръм от сблъсък. Тя е една безкрайност. Тя се докосва до нещо без име. Тя не признава правила, стени, задръжки. Тя е импулсивна, налагаща, нахална, превзема те, изпива те, лекува те, изгражда те и те разкрива.
Това нося в себе си. Щастлива съм, че сърцето ми е способно да "побере" нещо толкова стряскащо прекрасно. Щастлива съм, че избрах да не "преодолявам" това нещо (съмнявах се дали бих успяла, предишните ми опити все ме довеждаха до провал). Щастлива съм, чувствам се лека и радостна. И съм сигурна, че това вече не е "влюбеното идеализиране", а е претърпялата доста неща любов, която смея с пълна отговорност да нарека "истинската". Онази, която преминава през пъкъла, устремена винаги към своя Рай, към ангелите, към светлината и тишината, точно както Данте премина всички кръгове, защото знаеше със сърцето си, че Беатриче го очаква. Подобна любов не се убива, не се губи, не се "преодолява". Тя те завладява отново и отново, пак те разглабя и сглабя, докато най-сетне не те отведе в светлината.
Тя не е мисъл, в нея няма логика, при нея всичко е така "бликащо", тя е енергия, тя е дъх, тя е е една невидима нижка, която се е промъкнала между двама и нищо и никога няма да я скъса.
Ако не бях я никога познала... ще ми се да възкликна като Далчев "Ако бях останал глух / за повелите на любовта.." Не, аз се отворих за нея, приех я, оставих я да тече през мен, да ме води...тя ми показа много. Тя учи, тя развива, тя е движение.
Да отричаш това чувство с доводите на разума е престъпление, най-голямото престъпление, което можеш да извършиш спрямо себе си. А аз знам, че за всяко престъпление има наказание и дори не искам да зная какво ще бъде наказанието, равно по сила на подобна любов.
Благодаря за вдъхновението, мила приятелко!
Останах без думи! Много е хубава импресията/звучи ми точно така/за любовта!
Размисъл и мъдрост:) Благодаря ти за вниманието Armita! С обич:)
цитирайРазмисъл и мъдрост:) Благодаря ти за вниманието Armita! С обич:)
Ти беше "виновна" С обич! И моля, пак заповядай.. ;)
цитирай
3.
kaprizna -
"Тя учи, тя развива, тя е движение. Тя е танц, политане, извисяване и гръм от сблъсък. Тя е една безкрайност
01.10.2010 01:30
01.10.2010 01:30
и е стряскащо прекрасна."
Сигурна съм, че си намерила истинската любов, но те съветвам и ти да покажеш на любимия човек, че го обичаш, не със стихчета и разказчета, а като му се обадиш примерно и се срещнете...тогава очите и ръцете ще говорят...
Понеже много ми хареса постинга ти, искам да ти подаря една моя любима песен:
http://vbox7.com/play:a18c0ed3
цитирайСигурна съм, че си намерила истинската любов, но те съветвам и ти да покажеш на любимия човек, че го обичаш, не със стихчета и разказчета, а като му се обадиш примерно и се срещнете...тогава очите и ръцете ще говорят...
Понеже много ми хареса постинга ти, искам да ти подаря една моя любима песен:
http://vbox7.com/play:a18c0ed3
за подаръка. Разбирам защо ти е любима песента. Много е хубава.
А относно съвета ти...хм...сигурна съм, че любимия човек прекрасно знае какво изпитвам. Стихчетата и разказчетата са за вас и за мен. Може би дори пвече за мен, защото имам потребност да пиша. :)
Хубав ден от мен.
Приеми и моят подарък:
http://www.youtube.com/watch?v=s_lMNufI3hA
цитирайА относно съвета ти...хм...сигурна съм, че любимия човек прекрасно знае какво изпитвам. Стихчетата и разказчетата са за вас и за мен. Може би дори пвече за мен, защото имам потребност да пиша. :)
Хубав ден от мен.
Приеми и моят подарък:
http://www.youtube.com/watch?v=s_lMNufI3hA
Търсене
За този блог
Гласове: 5980
