Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2010 11:18 - Късна въздишка
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 821 Коментари: 0 Гласове:
4



Издъхвам те като скрита мечта,
поела аромат на сняг и на кафе.
Всичко толкова различно е сега,
а ние с теб, ние, ех, едва ли сме.

Претичаха сезоните, жадни за нас,
за нашите усмивки и нашия плам.
И в някой невъзможно светъл час,
ще ги напием...може би... не знам...

Носих те в дланите на сърцето си,
пренесох те през бурите на окена,
през реките, наводнили лицето ми,
да ни има, някъде, за да останем.

Било дори във дъх лек като вятър,
било само в спомен, долитащо ехо,
макар и в миг след изгоряло лято,
има ни някъде дълбоко в сърцето.

Сезоните проплакваха в очите ни,
но има смях, и нежна обич има там,
където с теб оставяхме следите си.
Ще ги утешим...може би... не знам...

image


Тагове:   Въздишка,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1836551
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980