Постинг
30.09.2010 11:18 -
Късна въздишка
Издъхвам те като скрита мечта,
поела аромат на сняг и на кафе.
Всичко толкова различно е сега,
а ние с теб, ние, ех, едва ли сме.
Претичаха сезоните, жадни за нас,
за нашите усмивки и нашия плам.
И в някой невъзможно светъл час,
ще ги напием...може би... не знам...
Носих те в дланите на сърцето си,
пренесох те през бурите на окена,
през реките, наводнили лицето ми,
да ни има, някъде, за да останем.
Било дори във дъх лек като вятър,
било само в спомен, долитащо ехо,
макар и в миг след изгоряло лято,
има ни някъде дълбоко в сърцето.
Сезоните проплакваха в очите ни,
но има смях, и нежна обич има там,
където с теб оставяхме следите си.
Ще ги утешим...може би... не знам...
поела аромат на сняг и на кафе.
Всичко толкова различно е сега,
а ние с теб, ние, ех, едва ли сме.
Претичаха сезоните, жадни за нас,
за нашите усмивки и нашия плам.
И в някой невъзможно светъл час,
ще ги напием...може би... не знам...
Носих те в дланите на сърцето си,
пренесох те през бурите на окена,
през реките, наводнили лицето ми,
да ни има, някъде, за да останем.
Било дори във дъх лек като вятър,
било само в спомен, долитащо ехо,
макар и в миг след изгоряло лято,
има ни някъде дълбоко в сърцето.
Сезоните проплакваха в очите ни,
но има смях, и нежна обич има там,
където с теб оставяхме следите си.
Ще ги утешим...може би... не знам...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5980