Наистина вярвам в тоази максима. Поставящ си някаква цел - човешка и земна. Няма как да не успееш да я достигнеш. Имаш ръцете си, ума си и душата си, имаш понякога подкрепа. Всички инструменти винаги и всякога са били и ще бъдат в самите нас.
Прекалено малко години съм на този свят и прекалено горчиви и трудни неща са ми се случвали. Гърбът на душата ми пази много белези от бичовете на живота, ала в тях аз раждам красота. Защото светът се задъхва от хора-влечуги, задъхва се от мазни и потни извадки на властта, от подлеци и нехора, но светът не е техен. Мой е! Твой е, приятелю! Наш - на хората космоси. И наистина ми е уморено вече да се правя на "идиот", за да ...Господи и аз не зная дори защо го правя. Уморено ми е да се оставям да ме оценяват хора, които хал хабер си нямат от света.
А знам, че невъзможни неща няма. Системата всякога се опитва да те превърне в жертва, в затворник на обстоятелствата, ала системата е така неустойчива пред волятата на един човек. Няма прегради пред мен!
Защо днес съм в мрачно настроение? Излязох сутринта усмихната, както всяка божа сутрин, защото съм избрала нищо да не сломява усмивката ми сутрин. Защото достойно си нося белезите на гърба и никой дори не подозира за тях. Те гледат усмивката ми, чуват как си тананикам и аз съм благодарна, че ме виждат такава. Кой е заслужил да среща тъжни и омърлушени сърца? Никой! Защото всички сме хора. И влечугите са хора, но са забравили за това. И лисиците са хора и има нещо нежно и добро в тях, както го има във всеки. вярвам в това, знам че е така! Та, излизам си аз, засмяна, щастлива, благодарна на всички обстоятелства, които са направили възможно аз, днес, тук и сега да изляза от вкъщи усмихната. В главата ми се купчат планове относно работата ми (споделих ви, че имам проблем и се опитвам да го реша) и съм се заредила с голяма доза енергия. И така всичко е наред. Денят си протича забързано, мислите ми още по-забързано и телефона звъни. А в слушалката едно влечуго се опитва да ми обясни колко съм глупава и как разсъждавам неправилно, как нямам в главата си ясна мисъл и преценката ми за света е неправилна". Неправилна за кого? Неправилна според кои виждания? "Просто не отговаря на нашите изисквания! Може би ако промените малко фокуса, ако промените леко идеята и премахнете онази част за метафизичните търсения..." Засмях се и затворих. Светогледът ми не отговаря на нечии изисквания. Идеята трябвало да се промени! Половината от посланието ми да изчезне и може би тогава, видите ли, съм щяла да се доближа до нечии изисквания.
Не ми е за първи път да опитвам подобни неща. (Надявам се, горе-долу поне ви е ясно за какво ви говоря, да запазим свещената анонимност на виртуала все пак) Не за първи път не успявам. Провалът не ме огорчи - свикнала съм! По-скоро се разочаровах от себе си. Защо въобще продължавам да опитвам да се бутам в хора, които никога и по никакъв начин няма да опитат да разберат даже какво представлява един "космос". Сега се питам "А ако беше направила компромис със себе си и им беше скочила на свирката?" Сега може би щях да съм там, където много искам да съм, а може би не - не съм пророк (ако и понякога да сънувам пророчески сънища) И се замислих, наистина ли го искаш? И защо? Тези хора имат изисквания за светогледа ти, за това какъв си, осмеляват се да се имат за по-големи от теб, осмеляват се да те рушат и спират...при тях ли искаш да отидеш?!
И цялата тази сложна смесица от мисли, емоции така ми опропасти деня, че нищо не свърших полезно. Идва ми да си разбия главата някъде. Много е гадно да си разочааровам от себе си по такъв начин.
Не, няма невъзможни неща, но друг ще е пътя. Този не е правилен, той ще съсипва.
И знаете ли... наистина се уморих да се правя на идиот, да занижавам умишлено изказа си, да не говоря за нещата, които наистина ме вълнуват, за да се "държа" що годе близо до някакви хора-влечуги, че да ми е по-лесно. Склонна съм да сляза малко, но вече не искам да го правя без другия поне малко да се напъне да се изкачи. (това прозвуча май малко горделиво)
Сега след няколкочасов сън, нещата са подредили в главата и емоциите са се утаили в сърцето ми. Всичко отново си е на мястото, а на гърба си имам просто още един белег, в който ще се ражда красота и който ще ми напомня на какво съм сособна.

Космоси, аз поемам ангажимент към света, време е всички да го направим!

Poklon, Amirta!

Sorry! Amrita! Gre6ka na peroto!

какви ги върши понякога :)
Вселенска прегръдка!