Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2010 01:20 - Писмо по вятъра
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1885 Коментари: 9 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Здравей,
потапям пак върха на перото в мастилото, за да напиша поредното писмо. Поредното, изпратено на света, изпратено по вятъра, до непознатите. Има нещо утешаващо в мисълта, че мога да го направя, сякаш изгарям така цялата си болка, цялата си самота и срещам споделяне и разбиране, и утеха от света, от вятъра, от непознатите.
Колко е странно? Един цял свят, един вятър и всички непознати души, до които ще се докоснат думите ми ги равнявам на утехата, която ще ми донесат няколко искрени и топли слова от теб, няколко думи, малко от смеха ти.
Самотата е тягосна за носене, любими. Иска ми се да можех да спя. Да проспивам часовете, в които тя ме прегръща. Вечер е много страшно, смеят ми се спомени на стари мечти, зъби се невъзможността за нови. Студено е и някак толкова глупаво. След няколко часа ще заспя, прегърнала онази плюшена играчка и ще й прошепна "лека нощ", унасяйки се ще усещам меката й "козинка" до лицето си и ще си предствям, че си ти. А сутринта ще се събудя, няма да посегна към телефона, защото той ще е нямо настръхнал, ще ме посрещне часа, изписан на дисплея, за да ми напомни, че е време да ставам. И колко по-глупаво е сутрин. Никога не съм се будила до теб, а се оглеждам, очаквайки да те видя, да усетя аромата, който толкова много обичам да вдишвам.
Ако знаеш тези неща сигурно ще се смееш до припадък. Ще кажеш, че съм много емоционална и аз няма да ти обясня, че това е проява на сила, защото пак не би ме разбрал.
Любов моя, липсваш ми. Липсват ми нашите разговори и закачки, липсва ми смеха, който блика от нас, липсва ми сладкото очакване, че ще чуя гласа ти. Липсват ми мечтите ни, липсвам на себе си, такава каквато се усещах до теб. Липсваш ми и без теб вечер е много самотно, сутрин е ужасно, а през деня е тъга. Малкото минути истинско щастие са дар от Вселената. Но ние с теб сякаш избрахме едното пред другото, заместихме го и вместо да бъде приказката, която не дописсахме, стана мъчение и самота.
Понякога си мисля, че вината може би е в мен. Че аз много съм се променила, че см станала по-студена и цинична, че съм станала и по-затворена. Не, аз съм си същата, само че толкова неизяснени неща стоят между нас, че монякога нямам сила да мисля за друго. И толкова неща изтърпях. Толкова много удари в стомаха. Ако знаеш само, само ако знаеш как се понася всичко? Да ти кажа честно и аз не зная как успях. Случките, времето, самотата, твоята агресия и жестокост, хорските нападки, дочутите яростни думи, онези гадни номера... Просто сърцето ми е много силно - устоя на бурите и пак просиява, но му трябва твоята топлина, за да може пак да сътворим Радостта.
Да, променена съм. Но как да не бъда?! Толкова много неща мълча в моята несмелост, че ако не ги записвам в стихове сигурно ще се побъркам. И не мога да се справя с това сама, а тази промяна не ми харесва, не ми допада. Тя ме облича в дрехите на жена, която не познавам, която мразя. И усетя ли, че ти го позволявам, че си го позволявам - ще бягам и този път не , не бих се спряла.
Толкова силно изразена е моята самоличност. Лицето ми обича да свети, ръцете ми обичат да са нежни, да творят, да създават и прекрояват. Сърцето ми обича да обича. Обичам да се смея, да танцувам, да пея, да говоря. Дали осъзнаваш, че опитите ти да ме държиш настрана от себе си ме обезличават? Превръщат ме в една удобна и нервна сянка, в една мрънкаща и сърдита особа, която е способна на долни номера, която ще загуби вяра в очите ти, която няма да може да усети кога ства нахална и натрапва себе си, която ще си намира винаги повод да се цупи и да мрънка...такава не си трябвам, такава не ти трябвам и на теб.
Имам нужда от помощта ти, как не го разбираш?! Имам нужда да усещам как се грижиш за мен, как ми вярваш, как за теб е важно дали съм добре или не? Имам нужда да ме утешиш, а не го правиш по-трудно, отколкото е. Имам нужда да повярваш, че те обичам повече от преди, че с всеки ден любовта ми расте, че искам да ти я подаря. Тя е толкова красива и спонтанна, толкова спокойна и силна, а аз не съм сигурна, че я искаш вече.
Любов моя, трудна и далечна, моя любов...


Тагове:   писмо,


Гласувай:
6



1. pegas08 - Ами, написала си нещо страхотно.
22.10.2010 06:01
Вярвам ти и вярвам, че ще успееш!

Ти си невероятен творец, а в страданието е част от магията на творчестворто, другото е радостта. Просто трябва да сме търпеливи и ... да се доверим на мъдреца, че ...за всичко има време.
С теб съм в болката и радостта.

А как наминах? Видях те в списъка на активните! Браво на теб, но и внимавай,не се оставяй на машината да те отнеме от живота...ако ме разбираш!
Успех, мило, влюбено момиче!
цитирай
2. karambol5 - ТЪрпение..........
22.10.2010 09:54
ТЪрпение..........
цитирай
3. анонимен - Браво, момиче!
22.10.2010 11:17
Ей, вярно ли е че си на 23! Аз съм на 42 и започвах да си мисля, че сме последното поколение, за което голямата литература е нещо лично, усеща думите и има интерес към анализ на емоциите си. Много съм обнадеждена. Набързо прочетох написаното от теб и веднага ме увлече. Не съм чела стиховете ти, но това писмо показва, че умееш да изкажеш нещо, което е общовалидно. Умееш да пишеш. Браво и продължавай!
цитирай
4. amrita - pegas
22.10.2010 11:37
знаеш ли, ти беше първата ми дружка в блог.бг и си оставаш винаги най-скъп на сърцето ми. Благодаря за рамото. Да, изкуството се изтъкава, както от радост, така и от болка. Това са нешите сърца, които просто дръзко сме изрещяли на белия лист.
Много ми харесва да пиша писма. Има някаква особена романтика в това, някакъв аромат на отминали епохи. А и в този "жанр" можеш да се обърнеш към някого, към който не би посмял иначе. В едно от любовните си писма Иван Бунин пише "скъпа моя, писмото не се черви..." (мисля, че беше Бунин)
А относно "активни" - какво да правя. Ти знаеш ли какво е да не се спи. И толкова много чувства, емоции, идеи и мисли те завладяват, че не мога да се спра. Защо ги качвам в блога...хм...понякога, както си чета нещо или нещо ми се завърти в глвата...бутончето "нов постинг" - и направо го сътворявам там. Много от стиховете ми са записани единствено в блога ми и ще трябва някой ден да ги копна, че знае ли човек.
Благодаря, че се отби, френд! Обичам те!
цитирай
5. amrita - карамбол5
22.10.2010 11:38
"Научи се на търпение! Това значи да се справиш с половината си живот, за другата ттрябват сърце и смелост"
цитирай
6. amrita - анонимен
22.10.2010 11:40
Благодаря за думите. Сгря ме. Нали това е идеята на литературата - от личното да направи общо, а общото да приеме за лична отговорност. Хубав ден1
цитирай
7. miaa - Мила Ами! Любовта проявява най- ...
22.10.2010 15:25
Мила Ами! Любовта проявява най- святото и най- красивото у човека..
Много ми се ще да го прояви твоя любим! Ако те обича, ще го направи!
Успех и щастие:)
цитирай
8. amrita - да, и на мен ми се ще :)
22.10.2010 21:02
Наистина Тя проявява най-святото и най-красовтот у човека. Знаеш ли...когато съм някъде около него се чувствам силна, дръзка, забавна, превизвикателна и в същото време смирена, тиха, само проблясък на слънчево зайче. Ако ме обича... да, ето това може би ме измъчва. Сигурна съм, че ме обича, но не може да ме уважава и не може да ми вярва, не иска да ме опзнае в детайли. Изградил си е някакъв образ за мен и се придържа към него. В него има толкова много страх...толкова много. Как не го съсипва?!
Благодаря за рамото, над което да посподелям, мила моя! С обич!
цитирай
9. drakulla - Ами,
24.10.2010 22:09
миличко Ами, толкова добре те разбирам и те прегръщам!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1833118
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980