Ето го най-сетне и обещания разказ. Цял ден си мисля как да започна и просто трябва да е много отдалеч.
Като искам да се презапася с това, че изводите са направени сега, след доста наблюдения и отговори.
И така... много трудни периоди съм имала в живота си, което си е направо постижение за възрастта ми. Хората, които ме познават или които се сблъскват с някакви мои разсъждение казват, че съм доста зряла за възрастта си, което не позволявам да ме ласкае, защото тази зрялост е "спечелена" по трудния начин, с натрупването на горчиви опитности и то още от най-ранна детска възраст. Да разкажа всичко е толкова безмислено за мен, колкото сигурно интересно ще бъде за читателя ми, защото някои от нещата са наистина много странни. Но за да предам вярно цялата гама от емоции и мисли, свързано с всяка рана на гърба, значи да напиша еди много дълъг автобиографичен разказ, а не това е сега целта ми. Тук искам да споделя един период от живота си, който се случи наскоро, за да докажа, че човек се променя, защото може да се балансира, да се пречисти и да изпита истински насладата на този живот.
И все пак малко предистория за един бърз общ поглед. На 5 годинки е излязъл от устните ми първия стих. Той си е останал незаписан. Случил се е след една огромна трагедия за моето семейство, която даде отражение на всички ни и на живота ни в последващите няколко години. Майка ми е споделила, че съм изглеждала като малко свито котенце, в ъгъла на стаята, прегърнала коленете пред себе си и от устните ми са се ронили някакви рими (най-вероятно са били доста нестройни), които говорели за звездите, ангелите, небето, господ, светлината. Когато ме е попитала: "Какво каза?" аз съм излязла от това състояние. Така до след няколко години, когато написах първото си стихче - беше за пролетта (много е смешно). Сега като си спомням всички години зная, спомних си, че в мен постоянно звучаха думи. Представете си ги като кодовете, които минаваха на мониторите в "Матрицата". Това никога не ме е плашело, защото за мен си беше нещо много естествено, мислех, че всички са като мен. Аз просто си израстнах с това "звучене" в себе си. С годините и придобитите опитности, стихът ми растеше, заедно с мен, започнах да осъзнавам факта, че не всички са така и често оставах неразбрана. Това звучене е една информация, аз просто я усещам как преминава и се оставям да бъда приемник, а после да стана предавател. На 15 започнах да се интересувам от религия, мистика, психология. Исках да разбера какво се случва с мен, какъв е точно този поток в мен, но бях на 15 и не успях да се справя. Случиха се много неща. Днес осъзнавах, че съм преборила сама една болест, която принципно се преборва с помощта на антидепресанти. Само, че всичко това за мен беше неосъзнато, не знаех защо се случва, не разбирах. Стиховете ми винаги са ми помагали  подобни състояния. Сега знам, че те са ми давали отговори, които търся, защото аз не съм ги писала "на сила", а просто съм записала, онова, което съм приела чрез антената. В нито един от най-тежките си моменти този поток информация не беше прекъсвал. И аз бягах в своя спасителен бряг на поезията, на книгите и не си учех урока.
А после спря. Нямаше го. Тази тишина беше така нетипична за мен, че стигнах дъното. Разруших личността си докрай, поисках да умра, не знаех как вече ще мога да живея без това, а дори не знаех какво е. Само че не умрях. Когато си на дъното имаш избор - давиш се или се отласкваш.
И ето че сега се усмихвам на себе си, духът ми ликува, защото най-сетне го научи този урок, направи първата крачка, която се стреми явно да направи още от когато съм била на пет и изпитва сладкото вълнение от предстоящия. Ненаучените уроци повтарят в живота ни подобни ситуации и всеки път стават по-трудни, по-мъчителни. Духът ни си е силен и не го интересува особено какво ще причини на физическото ни тяло. Изправя все по-големи трудности (което всъщност са нашите собствени грешки, които не сме видели като грешки, това са нашите неправилни избори, нашите подминати пътища, невидени знаци и т.н., които духът ни е изпращал, за да ни помогне да научим урока си по-леко) Но тъй като ние сме инатливи и глупави, често учим уроците си по трудния начин.
Но да продължа с разказа си, че да стигна най-сетне до обобщенията, към които се стреми този текст. За онези, които следят блога ми, знаят, че "срещнах" своята голяма любов, знаят и че я изгубих. Оставих мъжа, когото обичам, защото го обичах прекалено силно. В онзи момент интуицията ми все още беше доста силна и аз знаех, че това е в противоречие със сърцето ми. То ми казваше да не го правя, но аз не го послушах. И така раздялата ме доведе до неща и емоции, които не съм и помисляла, че мога да изпитам. Тогава спря и онзи поток, онова "звучене" го нямаше. Тишината ме побърка и съвсем умишлено се разруших. Казвах, че ще се побъркам, усещах какво правя със себе си и търсех помощ, но никой не ме разбра. Никой освен моята приятелка, с която тогава се бях скарала жестоко, която бях изгонила от живота си и на която бях наговорила неща, от които до днес се срамувам. С риск да повторя скандала, да й наговоря още по-ужасни неща, да не й отворя вратата, тя просто дойде при мен и ме заведе за една седмица далеч, сред природата, където малко да събера сили. Не се отказа от мен и сега пак избиват сълзи в очите ми като се сетя какво приятелство имам. Тя беше там, когато всеки друг си отиде. Тя единствена не повярва на маската, която си бях наложила, за да убедя хората, че съм добре. Видя ме слаба и не се отказа да ми бъде опора и утеха. Звученето се върна, тишината я нямаше и виждах как се опитвам отново да потърся помощ. Не я открих, там където очаквах и на ръба на същата пропаст се запознах с една жена, която практикува рейки. Тя не ми даде отговори, тя ми даде любов. Тя не ми даде готови формули, тя ме попита "готова ли си". Тя не задоволи огромното ми любопитство, само се усмихваше и повтаряше "твори се". Сега знам, че това няма как да се обясни, че отговорите трябва да стигат един по един при теб, а не ти бъдат дадени, защото просто нищо не би разбрал. Тя ми даваше някаква мъдрост, някакво "домашно" и ме пукаше при акулите. Тогава помня огромното желание за бягство, което имах. Исках само да бъда сама, да замина на едно много специално за мен място. Така и не ми се удаде възможност да го сторя. Ежедневието ми беше доста странно, не можех да поддържам нивото си високо, отдавах енергия за щяло и нещяло, чувствах се като жертва на съдбата, обърквах се. Само двама човека ме подкрепяха и ми вдъхваха сила и увереност. Съотношението беше в полза на другите, които ме нападаха, които усещаха раните и солеха, които виждаха слабостта ми и нападаха, които ме засипваха с ярост и злоба. Е, обичта на тези две жени (моята приятелка и моята майка) и най-сетне на желанието ми веднъж завинаги да разбера защо толкова често в живота ми се случваха разни катаклизми, които ме водеха до побъркване и кризи, с помощта на "приятеля ми със синята риза" (моите стихове) и много, много трудни периоди на отчаяние, безверие, агресия, които успявах да превъзмогна, пет месеца по-късно с ясното съзнание и с чиста съвест казвам: Човек се променя! И се усмихвам на всичко, което написах. То не ми причинява вече болка, не изпитвам тъга, не изпитвам вина, че някога допуснах грешка, защото я приех този път като като такава и това ми помогна да извърша една трансформация със себе си, която ми се е струвала много сложна, невъзможна и измислена.
И най-сетне обобщението. Или по-скоро...сравнението, равносметката!
Аз бях нервна, затворена, цинична, съдех хората, стремях се да им се налагам, подигравах им се, мислех, че са длъжни да изпитват благодарност за извършено добро, страхувах се, исках да притежавам, не знаех каква любов нося в сърцето си, крещях, нападах, постоянно се тревожех, постоянно натяквах грешките на другите, не знаех какво е прошка, не прощавах истински, бях ревнива, бях егоистична, бях манипулатор. Не съм била щастлива :)
Сега не помня дори какво е гняв, отворена съм за всеки, който поиска да се доближи до мен, цинизма превърнах в закачливи шеги, не съдя хората, приемам ги такива, каквито а и просто ги обичам, не се налагам на никого, но и на никого не позвлявам да ми се налага, защото зная, че не съм нито повече, нито по-малко от всеки друг, давам от себе си винаги, давам любов на света, просто защото е хубаво да даваш, приех, че страх има в мен, но търся винаги начини да не му позволявам да ме превзема и да виждам в проявленията му другата страна на монетата, тоест той ми служи (както и всяка друга негативна емоция) за индикатор, че нещо съм пропуснала да разбера и бързичко се ориентирам, зная, че не можеш да притежаваш нищо и най-вече е смешно да мислиш, че можеш да притеваш някой, оставих любовта да изпълва сърцето ми и това ми носи сладка наслада, защото тя ми дава много сила. Разбрах какви са истинските лица на всичко (да ви кажа, почти във всеки аспект ние живеем в заблуди) Ако викам сега - викам с глас, а не с нерви и това е много рядко. Не нападам и не наранявам никого умишлено. Не се тревожа за онова, което ще се случи утре, а съм заета да творя днешния ден посредством съзнателни избори. Не натяквам нищо и на никого, всеки сам за себе си може да види и да се порицае, да види, че е сбъркал и грешката да му послужи като индикатор. Не мога да помогна на някой ако той не иска да му бъде помогнато, мога само да му изпращам любов и положителна енергия. Разбрах какво е истинската прошка - тя не просто забравя с времето, а изгражда отново доверието и хармонията между хората. Разбрах, че когато истински простиш на себе си, вече миналото не може да ти навреди. Не ревнувам никого и нищо, защото ревността е страх и е пагубна, тя е проекция на ниските енергийни нива, а там не ми е работа да слизам. Премахнах егоизма от себе си и го заместих с любов към себе си. Не манипулирам хората, не желая просто да управлявам който и да е. Щастлива съм!
Между другото някъде четох, че когато срещнеш истинска любов, то тя ще те промени. А има и една мисъл, че любовта е способна да показва истинската ни същност. Та много от горните зание получих в дар, заедно с любовта, тя ми ги показа и просто знаех към какво да се стремя сама за себе си, без да обвързвам тези състояния с човека, когото обичам. Това значи да станеш зависим от него, да се превърне в някаква дрога, а то не е истинско, това е някакво самотласкане към обсебване и най-сетне сигурно ако позволиш да те обсебят никак не ти е хубаво и гледаш да бягаш, но това е далеч от любовта.
И ето, че усещам  себе си една много голяма трансформация, изчистих се от всички негативни и деконструктивни мисли и емоции. Започнах да се поддържам във вискоите нива, промених се и знам, че това е за добро. Махнах от себе си доста комплески и страхове, а запазих онези неща, които са присъщи за душата ми - нежността, грижата, обичта, силата, интуицията, топлината, радостта и т.н. Да човек се променя, приятели и повярвайте адски хубаво е, когато усетите, че този процес е завършил и че сте минали изпита. Защото и изпит имаше, издържах го за отличен.
Готова съм за следващия клас и е много вълнуващо и прекрасно. Не зная какво ще се случи с мен оттук насетне. Не съм чертала никакви планове за бъдещето, не съм ограничила нищо в някакви очаквания, не се тревожа а онова, което ще се или няма да се случи, защото "ще" е едно бъдеще, което днес съществува единствено като бяло поле, върху което ще пиша именно днес, без тежестта на вчера и без тревогата за утре.
Човек се променя, защото се развива. Той винаги сам се тласка нататък. Замислете се какво в живота ви е повтаря и се попитайте на какво се опитвате да се научите. Отговор ще дойде. Може да не го видите, но той ще дойде. Взрете се в себе си, разчоплете душите си, опознайте се такива, каквито сте. Не е нужно да преживявате криза на личността, за да научите урока си. Дори напротив - страшно е! не се стремете към това. Огледайте се наоколо - има знаци, има хора, има пътища, има неща, които и сега не харесвате в себе си. Вашият дух преди да ви тласне към към крайност, винаги ще ви предлага по-лесни начини да се справите, по-бързи начини.
Творете се и се променяйте, приятели, за да променим най-сетне света и да разчупим старите светогледи веднъж завинаги.
Пожелавам ви страхотна нощ, невероятни сънища и усмихнато събуждане!

Няма нищо случайно... точно това имах нужда да прочета днес :)
Благодаря ти.

няма нищо случайно. Прегръщам те много топло и ти пожелавам от цялото си сърце мир и радост!

Една искрена и мъдра изповед! Поздрави Ами и бъди благословена!

Бъди и ти! С обич!

Страхотна нощ и на теб ,Ами :)
Много други изпити , взети с отличен ти пожелавам.
Бъди себе си и знай,че никога няма да се изгубиш ;)

Прегръщам те много топло!