Познаваш ли я? Тази, до която
се усещаш пак трепетен и жив.
Жена, като икона чисто-свята,
а по-земна от делника ти сив.

Онази, която в шепи ще сбере
сребърна вода и звезден прах
и безмълвно ще ти ги даде -
един порив за летеж и за смях.

Която и плесница и милувка
дава, чула сърдечния ти зов.
Чиято грижа душата лекува,
че грижата е винаги Любов!

Която истината смело и открито
от устните й се лее свободно,
която заблудите все ще отрича
и така ще закрепва простора.

Която, ще си тръгне тогава,
когато види, че те разрушава.
Знае, че отново ще е грешка,
ала пак, пак ще я направи.

Ако ти тогава всичко си разбрал
не ще й позволиш да го стори.
И ако в дълбокото си я познал
с нея ще скрепиш простора.

Познаваш ли я! Тя е всеки ден
само на няколко метра от тебе.
Светът навън, когато е студен,
във теб нещо от нея те грее.

Обича без условия и правила,
изпълва я радост, че дава.
Тя е смях, слънце, топлина
и тъй много на света се радва.

Познаваш я! Тя е толкова твоя!
Имаш в сърцето от нея искра.
И отлети ли, все ще е наоколо -
на разстояние - протегната ръка.

Чистота и красота, надежда и сила има в твоите стихове, Ами!
Леят се, като планинския извор..Спокойна нощ и приятни сънища:)

Прегръдка и положителна мисъл за теб! С обич!

ама тоя твоя господин...абе тоя човек добре ли е? Такива като тебе са едно на 1000000. Осъзнава ли какво ще изпусне? Извинявай пак!
Хрумна ми една мисъл:
"Очаквам да срещна девойка - и красива, и умна, и пълна с очарование, и весела, и успокояваща, и вярна и... и няма да намеря такава."
Антоан дьо Сент Екзюпери, "Писмо до сестра му"

И с какво много ми е любопитно е заслужил това?

Прегръщам те много топло! ;)