Денят, в който ще ти кажа "сбогом"
ще бъде ден без бури и вълнения.
В такива дни не падат небесата,
в такива дни и океаните не свършват.
В дни такива всичко е спокойно -
птици ни отлитат, нито се завръщат,
не шумят реките, ала и не съхнат.
От такива дни не се очаква нищо.

Денят, в който ще ти кажа "сбогом"
няма даже да познаеш, че пристига.
Свикнал си да има конкретни причини.
А той просто идва - от тебе повикан.
Ти няма може би да разбереш,
че раздялата ни сам я проектира.
Денят, в който ще ти кажа "сбогом"
ще бъде и сбогом... завинаги.

"Но защо?" - от бъдещето твоите очи
ме гледат пак, сякаш съм луда.
Не! Денят по нищо няма да личи
освен по тихичките ти импулси.
Поредното докосване ще е последно,
за следващото - ще съм изчезнала.
Аз не съм тук заблудите ти да руша.
За тебе въпросите ще останат.

"Но ние ще си останем приятели!"
Надеждата ти с болка ме прогаря.
Ти не можеш да бъдеш приятел,
приятелството не се пази, не се крие.
Приятелят не иска подаръци, пари,
а време, време да му отделиш.
Колко много не знаеш за света,
как робуваш на навици и на Страха...

Не исках да човъркам нахално,
с душата ти не исках да говоря.
Но на сън потърси ме самичка тя
и ми показа как жестоко я рушиш.
Денят, в който ще ти кажа "сбогом"
ти с думички от страх сътворил си.
Душата ти приятелски помоли ме
да те оставя сам в началото на пътя.

Денят, в който ще ти кажа "сбогом"
ще ме превърне в оръжие отново,
но този път съзнателно и отговорно.
Последните мостове ще ги изгоря,
преграда съм и ще я разруша
с надеждата, да се справиш достойно.
Няма дълго тъй тихичко да издържа
да опазвам заблудите ти нестройни.

Сега се питам колко време имам,
а отговорът се смълчава, бяга.
Аз ли ще трябва да го преценя?
Не обичам с времето да си играя,
като горещ локум да го разтягам.
Но съм си завързала ръцете -
да мога мигове да си награбя.
Нещо ще се случи, ще среже въжето!

Е, времето, времето натам ни движи
и слепотата ти за пътищата плиснати.
На мен какво? На мен какво ми остава?
Понякога до себе си да те притискам
и да вярвам, че има в тебе сила.
Само ако знаеш какво от мен поискал си?
Давам ти го! А можех да ти бъда закрила!
Твоите уроци са други, но зная начина,

щях да ти помогна да си ги научиш.
Защото не искам да живееш умирайки.
Душата ти замисленоусмихната мълчи
и колко бури за теб ще завихри.
а има пътища по-лесни и са много.
В денят, в който ще ти кажа "сбогом"
ще затихне всичко и тишината
ще нарисува последното кръстовище.