Повечето хора са готови от много време да пристъпят към разчупване и да поемат смело по пътя на познанието, на развитието. Новото време идва, то няма да ви чака да се помотавате и няма да се настройва според вашите очаквания, то яростно ще изиска от вас да се настроите на новите честоти. Можете! Всеки може!
Но наистина ли сте готови? Как да разберете? Как да видите на какво се опитва да ви научи душата ви? Как да повярвате във всички тези измишльотини за Новата епоха? Страх ли ви е да опитате да повярвате? Приемете го тогава като предизвикателство - докажете си, че не са верни всичките тези "врели-некипели"... ако можете!

Изпитвате ли тъга, гняв, раздразнение, страх, нервност, злоба, ревност, умора? Усещате ли, че все се доказвате пред другите и търсите одобрението им? Или пък сте се смазали някъде по-ниско от тревата и всички ви виждат слаб и нищожен? Отчайвате ли се, че нищо не се получава, както го искате? Изпитвате ли чувство на превъзходство? Ще наругаете ли грубо и нервно шофьора, който ще мине през близката локва и ще ви опръска целия? Изпитвате ли удоволетворение от себе си, когато някой се почувства по-слаб от вас и вие излизате победител в спора? Висите ли вечер пред телевизора, щракайки безцелно по копчетата на дистанционното? Изпаднали ли сте в апатия, в скука? Стимулирате ли се с алкохол или трева или каквото и да е, за да се отпуснете и да се забавлявате? Мълчите ли пред хората онова, което мислите за тях? Идва ли ви понякога да хванете някой камък и да го запратите с все сила по някоя невинна животинка, само защото някой ви е казал нещо, на което вие не сте успели да отвърнете? Удряли ли сте в стената от безсилие и гняв? Хората оскърбяват ли ви, нараняват ли ви, ласкаят ли ви чрез делата и думите си? Усещате ли понякога една топка в корема си, или в гърлото, или в гърдите? Недоволен ли сте се от себе си и собствените си постъпки? Чувствате ли се понякога като чудовище?

ДА! Уви при много хора, отговорът на по-голяма част от тези въпроси е ДА!
Е, вие, всички, които сте отговорили положително, време е да спрете. Рушите се! Рушите и света около себе си! Издигате се в кариерата си, придобивате имоти, създавате сигурност, а всъщност се спускате по низходящата спирала и зацапвате душите си.

Искате ли веднъж завинаги да се разделите с гнева, с раздразнението, с тъгата. Искате ли да не изпитвате умора, постоянно да ви изпълва радост и вълнение, да сте в добро настроение 24 часа в денонощието? Искате ли да срещате хора, чиито лица са светли, които ще ви заприказват сладко, сладко и ще повдигнат духа ви, всеки път, когато това е нужно? Искате ли да видите колко е красив света, колко е красив всеки човек, колко прекрасни неща се случват наоколо? Искате ли да разберете смисъла на живота, да опознаете ликуването на собствения ви дух, да сте в перфектно здраве? Искате ли да изпитвате наслада от самото дишане, от самата идея, че съществувате, че сте се родили именно сега и това да усещане да бъде равно на опинението, което ще ви донесат 4 големи водки. Искате ли да имате лично пространство и време, да се разхождате в парка, или в гората и да няма във вас ни една тревожна мисъл. Искате ли да се почувствате отново на седем? Помните ли това усещане? Искате ли да можете да усещате кога човек е уплашен, нервен, тъжен? Искате ли да спрете да се занимавате с проблемите, които изникват постоянно и да ги гоните с решения, а решенията да идват самички от самия проблем, от хаоса, настъпил в живота ви. Искате ли да изпитате радостта от това да  обичате и да бъдете обичан. Искате ли да можете да говорите открито и свободно, винаги, навсякъде с твърдата вяра, че истината няма да навреди. Искате ли да бъдете смели, щастливи, силни, да изпитвате равенство с хората, да няма пред вас прегради, да имате винаги онова, което желаете? Искате ли да се освободите от всякакви зависимости, които усещате, че ви вредят. Искате ли да се изострят сетивата ви - да чувате по-добре, да имате по-зорък поглед, да говорите по-сладко? Искате ли да можете да изпитате истинските загадки, изненади и вълнения на живота?

Можете! Аз можах! Всеки може! Никога не бих си позволила да напиша този текст ако не съм изпробвала всичко, ако не зная за какво говоря, ако не съм усетила в себе си едно постоянно усещане за щастие и лекост. Никого не искам да поучавам или да "прикарвам" насила към това преобразяване. Изборът винаги е ваш! Можете да си останете и нервни сенки, заплетени в собствените си лъжи и безутешно да скърбите, гледайки щастието на другите.

Но ако искате - можете! Огледайте се! Някъде около вас има човек, който може да ви помогне. Той не е случайно там. Ако няма не сте готови за това пътешествие, но поискате ли да бъдете - ой ще се появи. Някои го поискват неосъзнато, чрез делата си, просто се опитат всячески да избягат от онова, което ги измъчва. Някои заместват едно робство с друго и посягат към вредни навици, други в някакъв луд импулс сменят работата си, която не им е харесвала дълго време... Пътища много! Те постоянно бликат пред вас. Имате ли желание да промените нещо в сегашния си начин на живот, защото някъде дълбоко в себе си не се чувствате добре, то значи има ги и пътищата. Поискайте да тръгнете по тях, поискайте да прегърнете себе си без страх.

Първото, което ще се изправи пред вас като задача е самовглъбяването. Обръщайки се смело и много честно към себе си вие ще разберете много неща и ще знаете как да се справите. После щ ви трябва малко помощ. Ако все пак не видите около себе си такъв човек и той не попадне на пътя ви (въпреки че това едва ли е възможно), то излизайте често сред природата, разглеждайте се интензивно, поинтересувайте се от психология... направете нещо и променете живота си.

И едно предупреждение! Вие никога повече няма да можете да се върнете назад, няма да умеете да се ядосвате, няма да умеете да се чувствате като сенки, няма да можете да се страхувате и топката в гърлото също ще е  изчезнала, защото ще бъдете смели, открити, щастливи и полезни на себе си и на останалите. Но предишните ви състояния няма да се върнат, защото вие щ изчистили много петна от душите си. Повярвайте ми ще ви се струва адски невъзможно да си спомните как сте избухнали преди половин година, как сте имали желание да удошите някой. И повярвайте ми, това никак няма да ви липсва, то ще остане някъде назад, все едно не се е случвало с вас.
И има друго! Трябва да сте готови да подложите всичките си възгледи, философии и убеждения на съмнение, преразглеждане и реконструкция. Всички, без изключение! От елементарните навици на бита до религиозните си традиции. От семейството си, от рода си до човечеството. Приятелства, връзки, отношенията ви с родителите ви - всичко ще приеме нов лик, много по-истински, много по-хубав, защото ще ви носи постоянно радост и сила. Всичко ще минава пред вас и ще ви показва новите си лица, различни лица, които не сте и подозирали, че могат да съществуват.

Не е ли време? Всъщност - време е!

Специален поздрав за теб
http://www.youtube.com/watch?v=TDUdT5z_CBU&feature=player_embedded

Ако искате доказателства, защото все пак сте свикнали всичко да се обяснява с науката, посете блога на моя приятел и смея да твърдя много блъзък на сърцето ми човек - taidzi.

Благодаря! Ще я използвам по-късно при медитация...ако знаеш какъв красив танц ще се получи :) Прегръщам те много топло.

Наистина невероятно написано :)
И поздрави за всичко постигнато от теб ;)

Прегръдки и хубава нощ, приятелю!

Усмивки, Ами! Чаровница си, която носиш обич и внимание:)

А колко ще е забавно докато правиш откиритията си ,м ?:)))))))))))))))))))))))))))
Всеки ден ново чудо :))))))))))))))))

благодаря за хубавите думи, почувствани са - знам! Обичам те!

да, колко е забавно, откривам всеки ден чудеса и те ме радват много. Оставих се този свят да ме изненадва и тъй като му пращам постоянно любов и положителна енергия, той ме изненяадва приятно. С нетърпение чакам следващия миг от живота. :)))) Прегръщам те!

Гордея се с теб, Ами! Това е пътя на силните, на победителите! Успех по пътя!

на човечеството. Успех и на теб! Имаш прекрасно и топло сърце! Прегръщам те!

време е!
Да,
това е пътят!
Но знаеш ли?
Понякога е зверски ТРУДНО
да бъдеш такъв, какъвто искаш да бъдеш или си бил преди...
Аз съм на 32, почти 33, омъжена, с дете.
Щастлива съм.
Но изпитвам трудности да съхраня САМАТА СЕБЕ СИ.
Имам много ангажименти, а малко свободно време.
За саморазвитие. За нещата, които обичам. За личния си дневник.
И без да искам, се запитвам: ти на колко си години, а майка ли си?
Ще кажеш - това няма значение за нещата, които открих и които изпитвам.
Но аз ще отвърна - о, тези неща ИМАТ значение и оказват влияние върху ВСИЧКО...
Приятно ми е да се запознаем иначе - казвам се Деси, но близките ми виртуални приятели ме наричат просто ВИХЪР :-)

радвам, че се срещаме. Аз съм на 23 години, не съм майка, но зная какво е да нямаш време за себе си, защото от малка се налагаше да се грижа за хората около себе си. Зная какво е да станш рано, да пуснеш пералнята, през това време да изчистиш апартамента, да хвърлиш прането на простора, да стане време да излезеш за работа, да се прибереш, да бързаш да сготвиш вечеря и да "нямаш време" Това да ти кажа м доведе до безсъние. нощта беше моето царство, моето време за стихове. Хората на изкуството особено много имат нужда да отделят много време на себе си, те са си самотници по душа. Но осъзнах, че всеки делник има красота, че когато поискаш винаги можеш да се задействаш по-бързичко и да отделиш половин чяас време да си сама със себе си. Живо и здраво да е детенцето ти, аз много искам свое, но... не мисля, че то те спира. Докато спи или докато играе - ти просто се отпусни и си почовъркай в себе си. Детето ти също е тук да учи своите уроци и ти трябва да си тази, която ще му даде после свободата да го стори. Търси ме на лични ако имаш нужда от разговори, а няко ден кой знае - може и да се видим :)
Прегръщам те много топло и ти изпращам вълна от чиста любов, Деси!

имай предвид, че когато имаш МНОГО МАЛКО ДЕТЕ, визирам бебешкият период основно, но и първите 2-3 години, особено ако е от по-палавите, ревливите, "трудни" деца, е различно от това нямане-на-време, което ти се случва в други периоди и поради различни причини... това е един вид като инфо-предупреждение от мен, защото ми писна рекламите и светът да представят все едни такива розовки и засмяни бебета, просто далеч не всички са такива... както и да е, моят син е вече голямо момче, 6-годишен, порасна, поумня, далеч по-приятно ми е и леко в неговата компания, но преди години беше ... хм, как да го нарека?! ... ... ... (тук думи не ми достигат в момента, за да опиша всичко, което гореше душата ми тогава)
стана ми иначе много топло на душата от твоя постинг, усетих аз, че сякаш сме сродни души с теб :-) не ми пречи да пиша и тук лични неща, свикнала съм да споделям себе си, не ме е страх от нищо, нямам какво да крия!
и аз ти пращам искрените си благопожелания, амрита, и до нови срещи, тук или където :-)

не че е кой знае преди колко време, когато съм се сблъскала с едно "трудно бебе". Една моя приятелка отглеждаше детето си сама, тъй като изгони мъжа си..дълга история ;) та аз бях там в много от онея моменти, които описваш, за да й дам възможност да си почине малко...после ме замести нейната майка, но помня този период. После още две бебета са ми минавала през ръцете за кратко, но да - права си, въпреки че не бях "вътре" в нещата, даже много вътре :)
Виж, детето ти е сега на 6, обаче... значи нямаш никаква причина да търсиш оправдания ;) Занимавай се с нещата, които обичаш! Развивай се и учи уроците си, защото утре сина ти ще разчита на неб да можеш да му покажеш истинския свят, той не случайно е избрал да се роди при теб, не случайно е бил "трудно" бебе - виж на какво се опитва да те научи душата му! И защо той е решил да се роди като твой син, какво очаква да постигне чрез това, какви адачи си е поставил... :) такива неща...
Казах ти за лични, защото постинга ми потъва в следващата страница и мога да не видя, че имам нов коментар.
Прегръщам те!

аз не търся оправдания, но явно в мен има все още страх и гняв, от които ми е трудно напълно да се измъкна :-( ето, признах си. прочетох, че правиш медитации, че танцуваш, може би и четеш силни книги, поздравления за което! пий от тези неща, радвай им се, трупай себе си... просто не зная как да ти го кажа... наистина има моменти и периоди от живота, в които ти е реално и практически невъзможно да правиш всички тези неща; в които битието така те е грабнало, че те изсмуква... това е... понякога те улавя в капан, а най-страшно и потискащо е, когато сам си се намушкал в него... в клетка си, а жадуваш свобода... всъщност... аз съм на 32, ти - на 23... времето учи, житейският опит... мислех се за много по-добра и мъдра, преди да родя сина си, в когото като в огледало да се огледам... ох, много е разбъркано всичко... имам явно все още рани за лекуване у мен... просто не искам да си представяш, както аз навремето си представях (на твоите години), че всичко в живота е леко, розово, безоблачно и винаги нещата ще ти се удават безпроблемно... общо взето аз приемам веруюто: "Готви се за най-лошото, надявай се на най-доброто!", като надеждата при мен винаги върви с борбата за това най-добро. Извинявай за коментара ми, не бях никак ясна, но за себе си все повече се изяснявам :-)