Обичам те, защото си, защото съществуваш.
Обичам себе си до теб, усещането за допълване.
Обичам да те гледам, когато се усмихваш.
Обичам да те разсмивам, когато тъгуваш.
Обичам, когато в очите ти има звезди
и лицето ти сияе с един особен блясък.
Тогава знам, че в тебе има порив, тласък
и можеш ако пожелаеш света да покориш.

Обичам в обятията ти да притихвам нежно.
Изглеждам тъй ранима, а тогава съм най-силна.
Обичам да говоря с теб за всякакви неща,
да обсъждаме хората, да обсъждаме света.
Обичам да те гледам, когато се вълнуваш,
когато правиш нещо, което те пълни със радост.
Тогава искам да изтичам и да те целуна,
защото съществуваш и ме пълниш със спонтанност.

Обичам да виждам, когато вървиш замечтано -
приличаш на момче, яхнало без седло вятъра,
а лицето ти се усмихва даже без усмивка.
Обичам лудата ти страст - от нея се разгарям,
но и онези закачливи целувки през смях.
Обичам с теб да се закачам, да те предизвиквам
и да знам, че няма да ми се разсърдиш.
Отдавна, отдавна такъв не съм те виждала
и ако знаеш само как моето коте ми липсва.