Първо да разкажа нещо. Вчера вечерта влиза един господин, с който преди около месец имахме сблъсък - принципно е човек с агресивно и неприятно поведение, който успява да те вбеси. ОК! Научих се да не отдавам енергия като се ядосвам, страхувам и т.н., но това никога не помагаше на другия. Явно "ревниво" си пазех енергията и изпадах в равнодушие. Вчера обаче се случи нещо интересно. Влиза той и аз усещам, че отново е настръхнал и е тръгнал да се държи като животно...не зная какво се получи, но по някакъв начин аз доброволно му "прелях" енергия и това веднага промени нещата. Чертите на лицето му омекнаха, стремеше се да ме улесни, не изискваше..с една дума - олекна му. Това е един непознат господин, към който нямам отношение по принцип.
Сега се чудя на какво ме научи тази среща?
Между хората постоянно съществува обмян на енергия, дори когато не са близо един до друг. Когато се страхуваме, тревожим, гневим на някого, който е сега далеч ние отдаваме енергията си, ако изпаднем в равнодушие към всички и егоистично "се затваряме" ние пазим енергията си...и толкова. Тя си остава за нас, ние се чувстваме добре със себе си, спокойни и леки, заредени. Когато тя се разсее имаме природата, животните, любимите си места, от които се зареждаме. Но не помагаме на другите. Дори съм усещала как понякога това ми равнодушие довежда до страх или гняв у другия и вместо да "пия" любов се храня с други вредни "храни". Това е толкова лесно за постигане в наши дни, когато хората са принципно разбити и изсмукани. Вчера осъзнах, че всъщност за първи път ми се случи истинска обмяна на енергия, която доведе до усещане за спокойствие, лекост и щастие и у двама ни. Когато лицето му грейна, аз се почувствах спокойна и му отдадох любов, получих същото в замяна - беше приятно и естествено.
Ако се замисля малко, сигурно ще си спомня и за други случаи, но все са били с непознати хора, срещани случайно по време на разходка или в превоза. Това не се е получавало засега при взаимоотношенията ми с хората, с които съм близка по някакви кармични закони. Не им отдавам енергията си, изпаднала съм в равнодушие към тях. Това по някакъв начин е подобрило цялостната картина на взаимоотношенията ни, но не е създало постоянен обмян на положителна енергия, което в крайна сметка не помага нито на мен, нито на тях.
Тук в блога е лесно, но навън на улицата нещата изглеждат по друг начин, а не би следвало. Ето защо си обещавам да експериментирам в срещите си с хората постоянно, да се стремя да им съчувствам винаги и да пристъпвам към тях с безкрайна добронамереност и любов. Лесно ни е егоистично да наблюдаваме как хората се съсипват и не разбират уроците си, да трупаме енергия за себе си и толкова, а тя трябва да се движи, трябва постоянно да се обменя и "освежава". Все още не мога хубаво да си обясня принципа на действие.
Би следвало обаче да се получи следното. (изпитвала съм го тук с мълчаниеотнадежда) в размяна на вдъхновения, когато и двете стигнахме след това до по-ясна мисъл и познание. Аз изпращам добронамерена, положителна енергия към някого без да ме притеснява нищо, правя го заради самото даване, получавам отсреща същото "даване" ,което ме стимулира да оттавам повече, което довежда до още повече получаване. Когато съществува доброволно отдаване на енергия, тя не се губи, а постоянно се увеличава. Лесно е да се зареждаме от някое дърво, защото то никога егоистично няма да запази енергията за себе си, но когато и ние му върнем любов в замяна изпитваме истинското "сливане" с природата, нали. Така би следвало да се държим помежду си. Но някак не се получава винаги. Даже съм усещала как успявам да попивам енергията на другите и да ги манипулирам, без да е това целта ми - просто е много лесно да се превърнеш във вампир...без дори да се осъзнаеш, че това е така.
Тук си припомням едно от правилата на д-р Картър-Скот
Израстването е процес на непрекъснато експериментиране, серия от проби, грешки и временни победи. Неуспелите експерименти също са част от пътя към успеха. Вместо да възприемаш своите грешки като провали, а грешките на другите - като обиди, възползвай се от възможността да се поучиш от тях.
Грешката - наша или чужда, е само катализатор на духовната еволюция. "Всяко нещастие е скрит подтик и ценен намек." (Емерсън)
Не винаги е лесно да видим доброто във всяко нещастие, което ни спохожда. ("Всяко зло за добро", Българска народна поговорка.)
За това трябва да овладеете тайните на състраданието, прошката, етиката и накрая - на хумора.
Състрадание: "Човекът е способен както на велико състрадание, така и на велико равнодушие. Изцяло във възможностите му е да развие състраданието и да надрасне равнодушието." Норман Кузънс.
Прошка: "Човешко е да съгрешиш, божествено е да простиш." Александър Поуп.
Етика: "Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, защото идва да ни научи на нещо." Елизабет Кюблер-Рос.
Хумор: "Изключително важно е да се научим да се смеем над себе си." Катрин Мансфийл;
"Светът е оцелял, защото се е смял." Българска народна поговорка.
Състраданието, прошката и етиката!Ето това би следвало да ни научи да обменяме с другите и да караме и другите да обменят с нас постоянно положителна енергия и добронамерена обич.
Състраданието лекува равнодушието и егоизма.
Прошката премахва от съзнанието минали натрупвания на негативна енергия.
Етиката (ето ви и цитат от Уикипедията) ще ни научи на мъдрост при действие или това е практиката на знанието за съществуването на Добро.
ето тук още за етиката Нямах време да изчета всичко, но началото беше обещаващо и си слагам линк, че да не забравя да си дочета.
Успешна събота на всички и много положителни емоции и преживявания1
Поздрави, прегръдки,
обич и усмивки от Ами!
