Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2010 20:05 - Защото целия живот е взаимоотношения
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7067 Коментари: 29 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ами ще опита да разбива митове, заседнали в съзнанието на хората по едни или други причини. Не й се сърдете ако "видите" себе си, а помислете малко. Тези ми статии, които замислям като малка своеобразна поредица, са плод на дълги размишления, наблюдения, анализи и експерименти. Те не са ... "оооо, тя е малка, нищо не знае от света, като види и ще си свали розовите очила..." Те не са емоционално натоварени (или поне ще опитам да не бъдат, защото все пак словото ми е слабост) и не са някакви моментни хрумвания, това са моите твърди убеждения и знания. Както и плод на едно "преосмисляне" на действителността, в която живеем.

мит: Страстта си отива след време, караме се, но това е при всички, не виждам нещо ненормално. Все пак го обичам този човек, някога като се запознахме беше друг, но...работа, пари, стрес - знаеш как е, любовта умира с времето.
(споделено)


Преди да пристъпя към своите размишления ви предлагам да се запознаете с част от трактат на Подводний:
“ … В личните отношения и общите фрагменти от съдбата няма никакви строги схеми, и опитите да се намери конкретна и ясна стратегия във взаимоотношенията и поведението са обречени на провал. Това обаче не означава, че отношенията в света са хаотични и не се подчиняват на никакви закони. Напротив, те винаги се управляват от разумна сила, която в този текст се нарича егрегор.
Егрегорът на двойката възниква във финия свят преди момента на запознанството и известно време подготвя всеки от партньорите за срещата. След като обаче тя се е състояла, двамата започват да си влияят не само един на друг, но и непосредствено на егрерора на двойката – понякога му помагат да реализира своите програми, друг път много му пречат. Най-лошият случай за егрерора е, когато двамата партньори влизат в коалиция срещу него и успешно го унищожават, което е сериозен ущърб не само за финия свят и еволюцията, като цяло, но и за самите тях. ... Основният проблем на човешките отношения е първоначалната неспособност да се разбере каква програма материализира в дадена минута егрегорът на двойката, а след това неумението да се намери адекватното й въплъщение. Успехът при изпълнението на програмата , а също и нивото й, зависи от самите хора. Колкото по-ниско е еволюционното ниво на човека, толкова по-стандартни са поведенческите му програми" (А. Подводний)

и малка извадка от статия посветена на синастричната астрология и тълкуването на рожденните карти на двойките:
"привличане между мъжа и жената, което пламва внезапно и изстива до една година, показва, че причина са били техните прогресии, дирекции и транзити на външните планети, които са приключили."

Не искам да се впускам в астрологията и влиянието на планетите (признавам си - това ме блазни, но ве пак няма да го направя) Целта е да разбием един мит, който е довел до много лоши взаимоотношения между хората, което се отразява на децата, а тук няма как да остана безучастна. Първо, защото съм го изпитала на свой гръб и второ, защото не искам никой вече да го изпитва.
Било нормално хората да се карат, да си вдигат нервите, да създават напрежение около себе си и т.н., защото видите ли любовта умирала, а страстта вече не била същата. Е, хайде де! Искам да повторите след мен Г-Л-У-П-О-С-Т-И!
Ами, придържай се ако обичаш към неемоционалност, ако можеш ;)

Хайде да си представим едно "нормално" семейство. Тате се прибира гневен, подпийнал от работа, а мама започва да го стрелка с въпроси от типа "Къде беше? " "Колко е часа?" "Пак ли си се събирал с ония глупаци?" Тате навежда глава, защото се чувства гузен, но в един момент му писва от критики и разследвания "Мисли си, какото си искаш." "О, малко ми омръзна да сеобразявам с тебе." "Виж, мило, аз такова, те ме накараха" Ако продължим театъра още малко би следвало "Омръзнало ти, слушай какво, аз правя това и това, цял ден, прибирам се гроги, готвя ти, чистя ти, на кой да му омръзне, погледни се само, не те ли е срам, какъв пример даваш на сина си?...това може да продължи дъъълго" Или "Мисля си аз, мисля си...само ако си посмял да го направиш още веднъж никога повече няма да си видиш детето, ще се изнеса при мама и т.н. ..." А след едно умилкване е просто прекрасно... "Накараха те! утре ако те накарат да се хвърлиш под влака, вземи се хвърли" или по-стратегическия вариант (тук задължително има сълзи или поне опити за такива) "Не знам, какво ли не правя за тебе, защо се държиш така с мен, с какво съм го зааслужила..." През цялото това време детето седи мълчаливо в другата стая и се опитва да не обръща внимание, "те постоянно си се карат", а в гърдите му има топка, и му се плаче. А с времето наистина свиква да не им обръща внимание и следвреме изгражда семейството си по същия образец. По образеца на своето "нормално" семейство.

Онагледих един от най-често срещаните примери, които съм изследвала. В такова семейство детето (което няма как да не знае какво е секс при информацията, до която имаме достъп всички днес) всъщност не знае какво е любов. Никога не я усещало, защото тя е умряла между мама и тате (да не говорим, че има жестоки случаи, в които това нещо се натрапва като вина на детето "Ми като ти се роди и с баща ти, покрай грижата за тебе - да си здрав, облечен, образован съвсем забравихме да се обичаме"), но мама и тате  смятат това за нормално и детето започва да живее с тяхната "нормалност".
Стресът тръгва от семейството. Комплексите се развиват именно, когато детето седи в другата стая и мълчи, а мама и тате се карат спокойно и нормално с идеята, че си играе там нещо. Но за децата (понеже си ми е болна тема) ще посветя отделна статия. Само да вметна нещо. Шумът от затръшната врата се вкоренява в сърцето на детето и му причинява физическа болка - не го забравяйте. Много подобни врати съм изтърпяла в детсвтото си и зная прекрасно какво е чувството.

И всичко това, цялото това "болно" общество, в което живеем, защото знаем от традицията, че това е "нормално"
Хайде пак с мен: Г-Л-У-П-О-С-Т-И!!! Благодаря! ;)

И ето, че стигаме до момента, в който ще си задаем въпроса, ако това са глупости, кое всъщност е нормалното. Връзките между хората се изграждат. Един брак може да бъде безкрайно щастлив и полезен за детето ако се изгради с любов, ако в дома се създаде уют (не лукс-има разлика), ако родителите предварително са решили, че могат да "синхронизират" един с друг в полза за своята връзка и в полза на наследника или наследниците, които желаят. Този синхрон се изгражда и се руши. Понякога е спонтантен и единстеното, което имат за задача участниците в двойката е да го поддържат в едно общество, което счита гореспоменатото за нормално. Тук ще им дойдат на помощ взаимното разбиране, подкрепа, обич, приятелство, уважение, вяра, искреност и уважение. В един такъв съюз (дори ако първоначалната страст и любов умрат) могат да се открият сили, които ще спомогнат развитието на еволюцията. А и определено, детето няма да е лишено от подходяща за равитие среда. Не могат ли двама да закрепят межу себе си след първите години подобен съюз, то срещата им не е била с цел създаване на двойка, която ще има обща задача, а за постигане на самопознание и преодоляване на вредни навици, останали от семейството. Срещата и последвалата връзка са предопределени да свършат работа за катализатор на промяна и научаване на важни за душата уроци, а след това да се разпадне, за да продължи всеки по своя път на осмисляне и щастие.
Но ние имаме страхотния навик да се "привързваме" до степен на зависимост. Ето тази трудна (на пръв поглед) за преодоляване зависимост води до създаването на "нормални" семейства и "нормалното" общество, в което живеем.

В един от коментарите обещах тази статия, но тя вече стана достатъчно дълга. Така че ще продължим по-късно. 

Очаквам мнения, хули, камъни, но най вече - дискусия! Смело!



Тагове:   взаимоотношения,


Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. monaliza121 - Такава дискусия е обречена
06.11.2010 20:33
Всеки знае какви са правилата за едно хармонично семейство, но всеки има собствено чувство за хармония. Много пъти, в семейство със скандали има повече чувства и разбирателство, отколкото "тихото съвместно съществуване". Хората са различни като темперамент и емоционалност, така, че универсална рецепта няма.
Човекът е една безкрайна душевност, която иска да бъде непрекъснато откривана, но в живота откривателите са дефицит. Няма как да намериш нещо, ако не го търсиш и ако намериш малко, не значи че това е всичко. За жалост все повече ставаме потребители, отколкото откриватели и затова скуката ни е постоянен спътник.
цитирай
2. miaa - Здравей Ами!
06.11.2010 20:40
Понякога е трудно да пренаредим пъзела..На живота.Все нещо не достига!И ако се обърна назад/ от днес/,виждам вината, която нося/ това не е комплекс/ към хората, които обичам!
А моята вина е огромна, най- вече към децата си. Дано някога ми простят:)
Те знаят, защо? Сега говоря, мисля и действам по- друг начин.Разбираем и достъпен.Единственото ми успокоение е, че всяка желана промяна носи хубави емоции и дела.
цитирай
3. amrita - Може би е обречена,
06.11.2010 20:45
но ако провокира към дискусия вътре в теб - аз съм доволна, свършила съм си работата.
Това какви сме сега, това, че сме се превърнали в потребители и ни е завладяла скуката и стреса има причини, ако поискаме да се взрем в тях ще намерим отговори и въпроси. Въпросите ще поискат нови отговори.
"Много пъти в семества със скандали има повече чувственост" и обремененост, която се отразява именно на онези, за които уж "бдим"
цитирай
4. amrita - миаа,
06.11.2010 20:47
вината, която изпитваш към децата си, съм сигурна, че не е от обвинение от тяхна страна. В общи линии знам за какво говориш. Промянта, която смело си направила е била в полза и на тях, нали?
цитирай
5. miaa - Точно така е, Ами:) Сега те знаят, че ...
06.11.2010 20:56
Точно така е, Ами:) Сега те знаят, че са големи деца и трябва да се държат, като такива.Винаги съм зачитала избора на децата си, на хората до мен.
Изборът е свободата да мислиш, да действаш по начина, по който искаш и намираш за добре.
Изборът Е пълноценен и равнопоставен!
цитирай
6. amrita - Значи ти остава ти да си
06.11.2010 21:01
простиш...истински и от сърце, защото в цялата ...хм....ситуация в минало време имаме няколко по-щастливи човека.
Ето това е Изборът. Понякога (заблудени и слепи, привързани към "нормалността") дори не осъзнаваме факта, че щастието на много хора, както и на нас самите зависи от смелостта да пристъпим към Избор.
Гордея се с теб! Ти си силна и прекрасна и съм убедена, че си донесла щастие на много хора около себе си.
цитирай
7. miaa - Благодаря ти, Ами. Един зрял човек, ...
06.11.2010 21:10
Благодаря ти, Ами. Един зрял човек, трябва да решава сам нещата в живота . И да се съобразява с хората, около него.Да не им пречи и манипулира.
А помощта е важна част от неговото съществуване.Приятелите са затова, да го подкрепят в трудности и да му покажат грешките.
цитирай
8. amrita - И още много
06.11.2010 21:22
други неща трябва да направи един зрял човек :) но като за начало изказването ти е полезно, а и знам, че идва от сърцето ти.

Само малко ще вметна за "задачките" на зрелия човек ;) Сигурно, всеки който надзърне сега в профила ми ще започне да се смее на възрастта ми... та, първо -зрелостта няма общо с годините, колкото и неверояттно да звучи.
- зрелият човек може (при желание) да разбере програмата, която е тук да изпълни и да намери хората, които ще му бъдат полезни
- зрелият човек не мисли дълго преди да действа, нито действа без да мисли, той просто действа, последвал себе си
- зрелият човек знае как да не позволява да го манипулират, но и как да не манипулира
- зрелият човек също така знае, че семейството, таова, акквото е в момента прилича на сръбски филм - музика, бой и е****, което мисля в първия коментар употребихме като "чувственост" не е нормално
цитирай
9. 4aiotgluhar4e - Ами, в общи линии съм съгласна с т...
06.11.2010 21:38
Ами, в общи линии съм съгласна с твоите разсъждения, но имам няколко забележки. По-скоро допълнения. Към оста "страст - любов" трябва да се добави и уважение. Науката е доказала, че страстта наистина изчезва, защото човешката лаборатория отслабва производството на някои вещества, но любовта не умира, ако има уважение. Тя се трансформира в приятелство, което е много по-дълбоко от повика на хормоните.
И още едно важно правило, което хората или не възприемат, или не могат да спазват - приеми другия какъвто е. Кавгата, която си описала, е плод на опити съпрузите да се превъзпитават. Ясно е, че не може да стане, но и не превъзпитанието е целта. Според мен жената, която се опитва да променя навиците на човека до себе си, не може да си признае, че е направила грешен избор, т.е. тя се опитва да прехвърля вината си върху другия.
И си права, децата винаги са невинна жертва.
цитирай
10. sezoni - Кое всъщност е нормално ?
06.11.2010 21:42
Нормално ли е , да се изграждат семейни отношения , когато липсва компетенцията за това , какви трябва да бъдат семейните взаимоотношения , когато липсва взаимното опознаване , когато липсва потенциала от качества и възможности , за да се полагат нужните грижи за семейството и правилното възпитание на децата ? По - мое мнение , не е нормално да се изграждат семейства , когато липсват съществените критерии и нужните личностни качества за семейния уют и щастие .
цитирай
11. amrita - чай от глухарче,
06.11.2010 21:51
по принцип за страстта си права...онази огнената, изпепеляваща страст и т.н. - изследванията са го доказали.
Има тук обаче нещо друго. В интимните отношения между двамата в двойката няма само физически усещания, истинския "огън" не идва от умения, пози, игрички и т.н., а от разменената топлина. При наличито на любов тази размяна на топлина не влошава качеството на сексуалното преживяване с времето. Да не говорим, че духовноосъзнатият човек е здрав човек, със здраво тяло, което ще "издържи" повече във времето ;) А уважението и равнопоставеността, приемането на другия, такъв какъвто е следва да съществува във взаимоотношенията ни с хората принципно.
Да, жената, която опитва да се налага и да превъзпитава мъжа си е направила грешен избор, но тъй като грешки не съществуват -това е останал нейн ненаучен урок и събирането й с човек, който има желанието да превъзпита не би следвало да е основа за изграждане на семейство, а именно от онези срещи, за които говоря по-горе - катализатор към развитие на личността и очистване на душата.
цитирай
12. amrita - сзони
06.11.2010 21:55
тъй като реториката във въпроса ти е достатъчен негов отговор, аз мога само да благодаря за включването. И да се съглася с теб - да, един неподготвен и незрял човек, един човек, който не е опознал себе си и не е осъзнал много истини за света, не би бил способен да изгради истински уют и щастие в дома си.
Защо мислиш, че тръбя толкова с тези уроци, самоанализи и т.н. ? Благодаря!
цитирай
13. miaa - Мила Ами, да общуваш с човек, който ...
06.11.2010 22:10
Мила Ами, да общуваш с човек, който споделя духовните стремежи, си е жив късмет!
И тогава няма скандали, превъзпитание, опит да го промениш по свое подобие..
Любовта е духовна единица, тя не разполага, тя не е манипулация, тя е равнопоставеност и лоялност. Не можеш да градиш отношения с някого, ако не си приключил с миналото си, няма как да го обичаш, след ,като не можеш да му дадеш това, от което той се нуждае, внимание, нежност и приятелство. Защото Любовта между двама души е преди всичко приятелство. Интересна тема си заченала, обширна..Благодатна. С обич и уважение:)
цитирай
14. amrita - Всъщност
06.11.2010 22:19
не е късмет, според мен, но все още не съм сигурна какво точно успявам да долавям като усещания и дали не изпадам в заблуди, това ми предстои да проверявам за себе си.
Редица учени говорят като Подводни за съществуването на "третото", когато има "двама". Това е всъщност общата задача на двойката.
Представи си за момент, че на 10 години ти вече си разбрала своята цел в живота, задачите, които си си поставила и се развиваш в семейство, което ти е подсигурило необходимите условия за това. От онзи момент нататък, при срещите си с хората ти ще знаеш предварително защо ги срещаш и какво се очаква именно от "третото", което се създава, как да го развиеш.
В момента това не ни е ясно...но за това пък си имаме интуицията и закономерните случайности или знаците, които ни подсказват, че имнно този човек сме срщнали, защото така сме си задали някога още преди нашето раждане, затова си имаме сърцето, което ни подава сигнали, за това си имаме и телата, които също ни алармират.
цитирай
15. miaa - Интуицията ти помага и усъвърше...
06.11.2010 22:36
Интуицията ти помага и усъвършенства.. Аз обаче, смятам, че тя не е достатъчна за
за правилния избор. Защото интуицията е чиста емоция! Дори да е правилна..Дори да ти подсказва пътя и те толерира.
Има много други неща от значение за хората за успеха им изобщо.За да бъдат щастливи. Съзнание, което води до сближаване и споделяне. Няма как да не го усетиш, дори и да си на километри.
Възможно е и да греша..Но именно то събира хората, които си приличат!
цитирай
16. amrita - Когато се
06.11.2010 22:42
правилния избор е спонтанно взето решение, подксазано ти от "сърцето" в момент на действие, това е съзнателен избор в точния момент..
С безусловна вяра в собствената ни същност и освобождавайки се от всякакви груби привързаности и емоционални зависимости....вече не съществуват избори, само действия... А до този момент интуицията, сърцето, усещанията те насочват много умело и в правилната посока.

Толкова свикнах да боравя с интуицията си....че може би "определенията" ни се разминават мъничко :)
цитирай
17. miaa - Когато имаш съзнание в най- чистия ...
06.11.2010 22:48
Когато имаш съзнание в най- чистия му вид, ти не съмняваш в нищо.
Дали си зависим или не от емоции, дали си излъган или не..Това са само примери...
Ти приемаш нещата, такива каквито са и си щастлив! С вяра и в правилната насока.
Ако успеем да постигнем една минимална част от казанато до тук, то ние ще се почувстваме пълноценни.
цитирай
18. amrita - :)
06.11.2010 22:58
ти определено си в правилната насока :) и ще стигнеш до онзи момент, в който съмнението е мъдрост, защото е вяра и защото съумява да избере единствения верен път, по който просто тръгваш, когато утрешния ден не съществува, нито вчерашния, защото единственото, което притежаваме е този момент и именно в него ние действаме посредством съзнателен избор и безусловна вяра и любов към човечството.
цитирай
19. sezoni - amrita
06.11.2010 23:00
Благодаря за постинга , защото мисля , че темата за взаимоотношенията е най-значимата за личноста .Каквито са отношенията в семейството , такива са и с роднините и по- принцип , отношенията в обществото .Когато семейството се изгражда със взаимната любов на мъжа и жената , когато го има единомислието като качествен начин на мислене , отношение и възпитание на децата , тогава ще го има семейното щастие и отношенията в обществото ще са комфортни
цитирай
20. amrita - така е, това ще се случи :)
06.11.2010 23:12
но ние сме в един етап на развитие, натрупали сме най-различни неща от своите родители. Първото, което трябва да направим е много честно и смело (без да сочим иобвиняваме) да се изправим срещу семействата, в които сме израстнали, да видим какво са направили с нас родителите ни. Първо това ще ни помогне да опознаем себе си и второ ще ни попречи да повтаряме грешките им. Защото да учиш от чуждите грешки е мъдро. Сетне да разберем техните истински взаимоотношения и да прекратим влиянието, което са ни оказвали (в негативен аспект), а да се съсредоточим върху това, за аккво в крайна сметка сме избрали да се родим при тях. Какви уроци е трябвало да им предадем и какви да научим :)
цитирай
21. miaa - Напълно те подкрепям, Ами! Исках ...
06.11.2010 23:12
Напълно те подкрепям, Ами! Исках само да допълня, че абсолютно задължително е човек да се познава добре/ понякога е свързано с много трудности/ Да обича себе си за да го проявява към хората. /Да не се влияе от неща, които ласкаят егото му. И тогава ще усети прилива на всемирната енергия..
И ще извърши чудеса! Лека нощ! С обич:)
Благодаря ти за вниманието:)
цитирай
22. amrita - да, чудесно допълнение.
06.11.2010 23:16
когато успяваме да правим разлика между похвала и ласкателство, между увереност и горделивост. А да обичаме себе си май е първият ни и най-важен урок, поне при мен беше така.
Прегръщат се с много обич! Благодаря за включването!
цитирай
23. monaliza121 - това ще ни помогне да опознаем себе си и второ ще ни попречи да повтаряме грешките им.
06.11.2010 23:47
Възможно е да съумеете да не повтаряте техните грешки, но със сигурност ще направите свои грешки, защото няма такъв съвършен човек, който да планира, да построи и осъществи идеално семейство при положение, че влюбването и любовта са силно емоционални състояния, почти винаги лишаващи индивида от здрав разум. Семейството не е като логото на Мосфилм "Работник и колхозничка" хванати за ръка с поглед в светлото бъдеще. Не искам да опонирам безцелно, защото сте написали много хубави слова, но те са сферата на пожеланията, а живота е сложен и не се решава с "да приемем това, което е". Напротив, трябва да се променяме взаимно и да се надяваме, че е за добро.
цитирай
24. malchaniaotnadejda7 - Ами, мисля си, няма ли любов,
06.11.2010 23:55
не може да има нормално семейство, съюз, израстване. Това, че любовта преминавала са ГЛУПОСТИ - може да не повтаряте след мен:)) Казвам го, защото съм от такова семейство. Където любовта мекду родителите е била различна от уважението и не се е превърнала в навик. Компромисът на навика е инерция, изкривяване, наричане на нещата с други имена. Няма смисъл и не допринася за прогреса, развитието, бъдещето на децата. Е, ама всички така, то било доказано. Напротив. Общоприетото вреди понякога. Звуча крайно, на пръв поглед, но "уважението", "приятелството" не може да замести, замени любовта. Едното никога не бива да е за сметка на другото. Те не са взаимозаменяеми. И друг нетърпим мит. Има ли любов, има много повече зрялост и разум, повярвайте ми. Любов и страст също са различни неща:) Няма по мъдро чувство от любовта.
цитирай
25. amrita - монализа,
07.11.2010 00:01
опонирай! Това все пак значи, че предлагаш различно виждане за нещата и провокираш към размисъл. Любовта далеч не лишава индивида от здрав разум, дори напротив, енергията й води до осъзнаване и пробуждане на мисълта. Да, семейството може да бъде като фабрика, в което да се произвеждат добри продукти, колкото и сухо да ти звучи.
Да, трябва да се променяме. Това е смисъла на еволюцията, но промяната, която се осъществява между двама не бива да е наложена от единия върху другия, защото това води до разрушаване структурата на взаимоотношенията, а да бъде лека, естествена и да носи радост.
цитирай
26. amrita - malchaniaotnadejda7
07.11.2010 00:14
ако трябва да съм откровена и аз съм на същото мнение - без любов, онази, за която ти говориш, не може да има семейство, но определено може да има структура, изпълняваща ролята на фабрика, нали.
Представям си, че истинската хармония и спокойствие, които да благоприятстват в най-добър план на участниците в едно семейство, на техните приятели, роднини и т.н., защото все пак не живеем изолирано и всички са потърпевши от взаимоотношенията между двамата, та тази истинска хармония може да се постигне в най-висока и пълна степен именно при наличието на любов, страст, разбирателство, уважение, приятелство и обща работа (разбирай обща работа в служба на другите, а не професия, месторабота и т.н.)
И ето тук идва момента на късмета, за който говори миаа. Ние рядко преживяваме онази любов (истинска, голяма, за която знаем, че е вечна) и още по-рядко тя се вгражда в семейство - по едни или други причини. Което е малко тъжно, но и ти и аз знаем, че е така :) Защото Тя не е решение само на единия.
Но не мисля, че това изключва възможността да се изгради семейство и без Нея, пълно с хармония и топла обич, което да еподходяща среда за едно малко ангелче - тук вече говорим по-скоро за приятелство и уважение.
цитирай
27. amrita - Или...
07.11.2010 00:31
опитвам се да кажа, че и двата варианта са критериите за истинската нормалност.
Но сега цари една масова заблуда, която приема други неща за "нормални" и това води до разпад на семесйтвата, вреди на децата и най-сетне "замърсява" цялото общество.
Къде ще избиее подтиснатия мъж неизказаната си агресия, която е натрупал към съпругата, която постоянно му налага своята представа? - алкохол, изневери, лоши приятелства, дрога, нкачествена работа и т.н.
Къде ще избие в крайна сметка жената - върху децата, като ги използва като оръжие в една безконечна борба и взаиморушение? А после защо децата сега били толкова агресивни, невъзпитани, защо нямат желание и любов към учението...защото са разрушени в подобни съюзи и това рушение започва от раждането им...

но подробно за това в следващата статия или по-скоро в продължението...
има неща, които наблюдавам и те често се повтарят при повечето семейства, но малко да го структорирам в текст и ще продължим
цитирай
28. malchaniaotnadejda7 - Разсъни ме, Ами! Едвам гледам, НО виждам:)
07.11.2010 00:33
Разбира се, децата са нашите малки ангелчета. Радичков имаше един прекрасен текст... Но крайно време е да се събудим и да спрем да се преструваме и да клишираме с псевдоцивилизационност и модерност библейски простички неща, т.е истини. Малките ангели - нашите деца са много сензитивни към истината, както самата ти прекрасно казваш. А истината, която ние избираме да наложим (незнайно защо?) е, че истинската голяма любов рядко се вгражда в семейство. Не, аз не мисля така. Няма нищо по-естествено истинската, голямата любов да прерастне в семейство:) Ако ми позволите, това е НАЙ-ЕСІЕСТВЕНОТО:) Другото е компромис, т.е. привидно добре гледаните ни деца са хвърлени в бездна, за която, ако можехме да подозираме, не бихме допуснали и за миг. Виждала ли си циганско семейство:) Е, аз съм виждала. Две деца в един автобус, с трето дете - тяхното. Дълго пътуване... Библейска история. Седнаха до мен от морето. Съжалявам, че не бях Рафаел.:) Такт, обич, нежност - тези окъсани деца, говориха тихичко, грижовно, сякаш те и тяхното ангелче бяха наследници на династия. Като слезнах от автобуса дълго се питах, по-щастливо ли е моето дете? С претенциите ми, които блестящо излагаш. Един дол дренки сме. И така няма да се получи прогреса. Напротив, ние трябва да вярваме, да налагаме и да знаем, че няма нищо по-нормално от това, голямата любов да прерастне в семейство и да сме готови за този избор. Само за него. Да подготвим децата си за избора на голямата любов. Иначе, с "интелектуалната фабрика на новото време" ето докъде докарахме човечеството. Въобще не изключвам себе си. Напротив! Тръгвам от себе си. Не шанс, късмет или съдба, а съзнателен избор, решение, но и нагласа, приета от общността. Благодаря ти, за този постинг!
цитирай
29. amrita - разбирам те прекрасно :))
07.11.2010 00:40
да и според мен другото е компромис, но аз за себе си мога да ти кажа, че уважавам личността на другия и правото му на свободна воля!
И така...поне при мен Тя - голямата и истинска няма да се влее в семейство.
Остава ми другия вариант!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1832339
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980