Свободата е състояние на духа, тя е полет над дребните неща - несгоди, радости, затвори. Свободата е художник, който със замах рисува себе си в платно от слънчогледи. Свободата е поет, чиито перчем се развява на вятъра и изписва себе си в онова неземно ускорение, което словото му е дарило. Свободата е жена, която има във очите си искри, в чиито ръце знамената оживяват. Свободата е мъж с орлов поглед и смело сърце, който в своя вик изкрещява своето човешко право да бъде. Свободата е дете, което се смее на музиката и спокойствието, леещо се покрай него. Свободата е планина, зелена, спокойна, огромна, която крепи небето и дава сянка на земята. Свободата е река  -бликаща, подхранваща, жива и сладка. Свободата е състояние на душата, тя е героя в нас. Тя е художника и картината му, поета и стиха, мъжа, жената и детето, планината и реката, които сме. Тя е тиха, мъдра, спокойна, тя е Любов, тя е, която прави хората - хора и живота - живот. Свободата е песен, в чиито звуци лудо танцуваме, за да остане мелодия и след нас. Свободата е и отговорност - най-голямата и тежка отговорност, най-сладката и трудна за поемане. Свободата е избор. Свободата се отвоюва със война, свободата сее й подарява. Свободата е лицето на нашите сбъднатости и мечти все още недокоснати с реалност, тя е шанс да се сътворим, да изградим империя, да превърнем празника на живота във вечна феерия от цветове, смях и труд, бликащ със песен.
Любовта е свобода. Животът е свобода. Приятелството е свобода. Личността е винаги свободна да изпита свободата, свободата е достойнство, мъжество. Тя е неземно красива и бездънно дълбока.

Никога не можете да ми вземете свободата, защото живея, защото творя, защото летя. Свободата е състояние на духа и борба за пространство, понякога жестока и дълга. Свободата е наградата в края на трънливия път, който всеки тръгва в един момент и върви от себе си към себе си. Свободата е шанс за равитие, шанс за живот.

Не посягайте към моята свобода - в звяр ще се превърна! О, вие не знаете дори как мразя подрънкването на окови, приспивната песен на робството, люлката на заблудите! Знамето ми се развява дръзко с цветовете на дъгата, Пламък е второто ми име, фамилията ми е Намерена. Закърмена със самодивски песни и люта ракия, закалена съм в планината с нейните лгенди, играла съм си на гоненица с ветровете. Баща ми ме учи да плувам като ме хвърли в дълбокото. Свободата е в дъха ни, тя е в душата ни - никой, никой няма право, никой не може да посяга на свободата ни. Само демоните си го позволяват - с тях се подигравам, с костеливите им жалки пръсти, със страхливата им надменност и ги боря със свободен смях.

Не посягайте към моята свобода, пръсти около шията ми не затягайте, не ми показвайте килии - в мене не владее страх. Не посягайте, ще се превърна в Бог, ще наказвам и руша, ще се впусна в най-жестоката война. Аз искам своята песен, слънцето, буйната река, отговорността и правото на избор, аз живея в свобода!


и нещо прекрасно, сътворено от miaa

Свободата могат да я почувстват само тези, които знаят, че Е тяхна превилегия!
Свободата може да изпита само този, който не ограничава ничия свобода.
Само тогава разбираш смисъла й и се радваш от сърце.
Свободата е съзнание, което превъзмогва всички разногласия, неудачи, игнорира ласкателства, завист, алчност и пр.Свободата гради успехи има дългосрочна цел и развитие!
Свободата никой не може да ти я отнеме. Тя се подарява!
Благодаря ти, Ами за хубавото есе!!

за прекрасното допълнение! Много ми хареса мисълта ти, че Тя гради дългосрочни цели и развитие. Да! Това е така, защото чувствайки се свободен ти си себе си и можеш да бъдеш покойно силен и уверен. Поробеното съзнание се занимава с дребни грижи и временни успехи, свободата ти позволява да постигнеш ввсеки връх, който си си наумил, защото е сила. Онзи, който е под чужда власт /било под властта на обстоятелствата, било под властта н някой човек/ може да се равива само в рамките на своята килия. Свободата ти дава огромното поле за изява.

Но си мисля ,че любовта понякога е за сметка на свободата.
По- скоро опитът ми го казва, но това е друга тема.
А има и много жени , които като чуят обичам те"
си казват: " Я па тоя, иска да ми вземе" свободата! Аз съм силна, че се боря с него"

не може и не бива да има друг знак освен този на тъждеството.
Те са равни. Ако едното е за сметка на другото - не е любов, не е свобода - нещо неестествено и заблудено е.
Свободата да изразяваш себе си, да бъдеш себе си и да се развиваш като силна и мощна личност - това е Любовта. Любов, която властва над другия, която го спира, която ограничава съзнанието му - не е свобода.
Ако няма равенство между двете...значи просто и двете липсват.

подобни "емаципирани госпожици" всъщност никога не са познали истинското лице на свободата - те нито я притежават, нито зная как се подарява, нито могат да я дадт на някого. Те разбират свободата като свобода на индивида (добре де повечето хора го правят) свобода да бъдеш там, където си, да излизаш с приятелки да си отвоюваш някакви позиции. Ако съм мъж ще се замисля доста дали да кажа "обичам те" на подобна особа. ;)
Свободата е онова - да дадеш на себе си и на другия правото да се развиваш и да си себе си и да твориш и да живееш. Ако някой (а това започва да се случва с мен в момента) опита да ми отнеме правото да изразявам свободно себе си и да размахвам крилете си - ще си я взема сама тая свобода, ще се боря за нея, разбира се. И ако другият не може да ми я даде - това за мен ще е най-ясния знак, че не е способен на любов. И просто ще си тръгна.