Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2010 00:36 - Осъзнаване
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1033 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Слизах дълго в мрачните подземия,
в коридорите миришещи на плесен.
Паяците гледаха с глухо презрение,
факелът ми, запален от птича песен.

Прекосявах лабиринти от тихи тунели,
паднеше ли песъчинка - беше лудост.
Призраци на сенки тъмно изтънели
протягаха пръсти с лудата си дързост.

Сетне стигнах зала каменно-огромна,
празна, луда зала с огледални стени.
В средата й вледеняващо-невъзможна
въздухът като глина черна се сгъсти.

Невидими пръсти се увиха около мен,
някой разтвори устата ми с груба сила.
Изпита, изгубена, попаднала в плен -
топчица пред дързост крилете свила.

Там една звезда от спомена ми светна,
една усмивка, родена в огън от любов.
Изправих се, повдигнах цялата Вселена,
на сърцето си чула най-светлия зов.

И тръгнах обратно в лабиринти и тунели,
стъпквах паяци, на лудостта си се смях,
отсичах пръстите призрачно изтънели,
тичах по коридорите от камък и грях.

Последните крачки умората препъна,
а виждах пред себе си порти небесни.
Силите си сетни в луд стремеж напънах
и припламна факелът от птича песен.


Тагове:   осъзнаване,


Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vandela007 - .
14.11.2010 03:36
Все така се случва... или поне все така.
цитирай
2. amrita - Добре дошла, vandela007
14.11.2010 13:06
при рушението се намират сили за сътворение - винаги става така :) Та било то и от спомен за любимо лице, заради което си казваш - не, ще живея заради него :)
Прехрасен неделен ден от мен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1835679
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980