Ужасна си - с тази усмивка,
родена от топлото сърце.
Ужасно своя, весела, дива
и тези ужасно нежни ръце.

Ужасна си - с този поглед,
който сетивата подпалва
и с истините дето можеш
със смеха си да поднасяш.

Ужасна си! Защо си такава,
различна - стряскащо жива.
Ужасно е - как ме опиваш,
как от твоя ужас да се скрия?

Ужасна си, какво ми правиш,
защо рушиш преградите ми,
ужасна си до огнена сладост -
ужасът ти е моята награда.

И с какво заслужих те, защо
си тъй ужасна и прекрасна.
Исках да съм мъртво листо,
а ти ме съживяваш опасно.

Как да ти се доверя и смело
от ласките твои да се напия.
Поисках да изстивам, да тлея,
а ти разгаряш онази магия.

Страх ме е от толкова неща,
разбираш ли, объркан съм.
Ти, прекрасна, ужасна жена -
страх ме е, че просто бъркам.

Ужасна си - защо ми се случи,
остави ме да живея просто.
От тебе имам толкова да уча,
ужасна си със своите въпроси.

Остави ме - искам да умирам,
не, нямам смелост да живея.
Ужасна си, в себе си намирам
нещо, което от тебе ме грее.

Остави ме! Виж, че се опитвам
да те държа от себе си далеко.
Остави ме, искам да опитам
да умирам простичко и леко.

Сещам се за любовта пред която няма прегради и невъзможности. Поздрави и усмихнат ден!:)
от мен

не, няма прегради и невъзможности :)
Хубав ден, мила!