Накъсан дъх, подгонил вечерта;
струните, опънати до пръсване
самоизпиващата се дръзка луна -
буря се задава, извива и съска
като дракон в последна агония,
диво животно пред улов последен.
Очаквам я, ненадменно спокойна -
и не потрепва нищичко във мене.

Заражда се в дълбоките пластове -
на преминали дати във мълчание,
засилва се в утробата вулканска,
завихря се в преглътнато стенание.
Страхотен грохот, във дъжда пороен
и светкавици - олимпски по плам,
на ръцете си в най- нежните заслони
слънце пазя, топлина - ще ти ги дам!

И бурята, когато се стовари с мощ
и изсипе яростта си над сърцата
път ще бъде даже най-тъмната нощ
песни-водачи ще творят в тишината.
По отсечените ни ръбове без свян
ще се стичат малки капчици роса.
Ще стихне бурята в един нечуван блян,
за да се изграждат нежно сърца.

Обичам твоята буря и топлина... Силни метафори! Поздрави!

Радвам се, че се отби...спокойна нощ!

лава, изливаща се в океана...

създава красиви склуптори на Природата - този вечен творец на съвършенъва. Прочита ти ме зарадва :) Разпростряла съм повече от замисъла си, а това е винаги постижение за един поет.