В света ни има толкова прости и ясни механизми за всичко, че понякога ми е страшно, страшно чудно, че хората не могат да ги видят, да ги осъзнаят и да ги приемат.
От векове..от древността до наши дни Времето е раждало великите личности, онези, чиито книги (говоря тук главно за литература и философия, понеже за тях нещата са ми ясни) подреждаме в библлиотеката си, които ни "карат" да изучаваме и четем. Друг е въпроса, че ние сами трябва да посягаме и да търсим, но, както и да е. Тези велики личности, тези хора-огнища, тези космоси са казвали и писали едни прости неща. В повечето случаи всичко се свежда до няколко основи, а единствено желанието им да достигнат те до човечеството, са ги карали да ги повтарят, преиначават, преоткриват. Ние неуморно продължаваме да повтаряме, та нейсе някоя мисъл се провре в съзнанието на някой, че да вземе и да поосвободи там малко място за други "пресни" продукти.
Напоследък все чувам, че съм малка и като си сваля розовите очила ще видя итинския живот. А аз ви казвам- свалете си най-сетне слънчевите очила, опасявам се, че очите ви съвсем ще закърнеят.
Преди два дни ми казаха и че ще видя... Щяла съм да видя, че живота не е такъв, какъвто си го представям и че ще получа онова, което най-малко очаквам. И честно да ви кажа - позволих си да се възмутя (колкото и тъпо да е) Вместо тоя човек да осъзнае, че живее в заблуда, че умира и че е обладан от всякакви демони и да се замисли колко всъщност по-дълбоко от него мога да видя нещата, взе че ми ги и пожела тея заблуди. Същия този преди ми каза, че не мога да съм сигурна  и категорична, че утре незнам си какво щяло да стане и да видя... Явно имаше предвид..като понатрупам опитност или скука - май при тях е едно и също. И най-гадното е, че този човек усети преди време какво е всъщност духа, какво е да Живееш и си мечтаеше за истински неща по правилния начин. И още по-гадно е, че това е млад, интелигентен човек, който когато е себе си може да действа с такъв замах и сила, че дори аз успявам да му се възхитя (което се случва рядко при мен).
Та...нищо няма да видя (заплахите на традиционното мислене не ме плашат). Аз знам за себе си някои неща и съм категорична в това си знание, защото то не е дошло случайно, а е "подарено" от духа ми в състояние на върховно сливане с моя Висш Аз. (по-късно разбрах, че това е бил такъв момент). И няма как да получа, онова което най-малко очаквам, защото първо очаквам всичко, доверявайки се изцяло на своя "водач" (сърце, дух, интуиция) и с искрена и безусловна вяра в собствената ми същност, с опитността, която съм натрупала през вековете и с ясното съзнание какви са моите цели тук и сега, защо съм дошла и какъв е пътя ми...за мен просто няма утре. Днес, сега, в този момент няма настояще и бъдеще, защото ги създавам аз и хората, с които съм свързана...има предпоставки за евентуални събития в бъдеще време и толкова, има аспекти. Използвайки днешния ден пълноценно и отговорно, следвала единствено себе си, не се подчинила на страховете си и изпращакйки постоянно положителна енергия на Земята...аз мога да заспя усмихната и да прошепна "благодаря".
Казах на хората, които обичам истини. Прегърнах и целунах мъжа на сърцето си, усмихнах се на всеки непознат, ведро излязох с песен на уста, видях се с верен приятел, оставих проблемите да се случват без да ги гоня с решения и те се решиха, пих кафе, поиграх си с котките, написах стих, работих, танцувах и пях и се смях. Смело говорих за онова, което ме мъчи. Открито и искрено се държах с хората и не излъгах никого и за нищо. Не изпитах гняв, страх, тъга. Разказах един виц, друг ми разказаха. Казах "обичам те" на поне един човек и благодаря на още поне един. Направих услуга на приятел, но по-важното - затвърдих така връзката ни. Простих от сърце на всички "атаки", които летят към ума ми и на всеки, който опита да помрачи настроението ми. Приемах хората, каквито са. Не проявих егоизъм и бях уверена.
Живях така, че ако утре не се събудя...да няма кой знае какво значение.
Можете ли да кажете същото за себе си, всички вие задръстени и слепи хора, които ми казвате, че нося розови очила, че съм малка и несериозна, че съм смешна и повърхностна, че ще видя някой ден истинския свят?

Бъди такава, каквато си, Ами! Който те харесва, ще дойде при теб и ще те обича!
Защото си истинска:) Лека нощ!

Просто понякога..аха и да се засегна като ми прповядват заблудите си..:)
Прегръщам те много нежно, благодаря!

Живей по тези свои закони.Защото май са най-правилните.

мои си, странни и лични закони... така просто се живее.

Само Малкият принц, Екзюпери и някои други виждаме слон в змията. Всички останали виждат една...шапка.
Много си готина! И истинска!
Лека нощ! И усмихнато утро ти пожелавам :)))

Прегръщам те, лека нощ и на теб!

:)) Ако такава те правят розовите ти очила ....НИКОГА НЕ ГИ СВАЛЯЙ :))))))))
Лек ден ;)

помисляла и за миг даже :) Хубав ден, приятелю!