Искам да мисля за него като за край на един мъчителен период и като начало на едно ново съществуване.

Първият път, когато чух от докторите "съмнение за рак" беше като шега сякаш. Това  е нещо, на което не вярваш. А в следващите секунди само един въпрос успяваш да сглобиш: Ами сега...какво да правя? Отговорът тогава беше прост: Радвай се на всеки ден и ... ще видим! После започват да те успокояват - не, не е това, може също така да е еди какво си, не сме сигурни, трябват изследвания и т.н. в едно безкрайно лашкане между най-различни заболявания, причини. Започваш да четеш де що се докопаш до информация, търсиш мнението на различни лекари  -един ти казва едно, друг ти казва нещо съвсем различно. Ту се успокоиш и припаднеш - хайде пак!
Но неминуемо започваш да живееш някак по-близо до смъртта. Междувременно делникът продължава, никой не знае, за да спестиш много неща на близките си и на себе си. Проблемите така или иначе се случват, времето си минава, минават празници. Но не успяваш да не се замисляш над някои неща - неизбежно е!
Това са едни мисли светкавици, които слагаш някъде назад в съзнанието си, но те все пак оставят своя отпечатък. И са някакви много странни мисли - пиеш кафето си и си казваш "Добре, че го направих вкусно, защото може да ми е последно" А после си се скарваш сам - не! И в същото време живееш, работиш, почиваш, срещаш хората. Но е неизбежно и друго - започваш да цениш всеки малък момент, започваш да цениш всичко, което притежаваш (дори за някои да е нищо), започваш да преразглеждаш този свят и разбираш нещо простичко - няма утре. Не само за теб, а за никого. Смъртта е винаги неизвестно, не я знаем кога ще е - нищо не знаем. Тази мисъл от начало е много страшна и става шест пъти по-страшна, когато си се скарал с някого, когато си наранил някого, когато не си обърнал внимание на някого, защото се замисляш: а ако днес беше последния ми ден и аз не ще имам шанс да поправя стореното?
Колкото и страшни и зловещи неща да светкат в съзнанието ти обаче, те учат. Учат да бъдеш добър с хората, учат те да не се гнеевиш, учат те да обичаш всичко, да казваш "извинявай", да казваш "Обичам те".

И ето, че днес дойде и аз го посрещанх отново с радост, като дар, какъвто е всеки днешен ден и си обещах, че нищо няма да сломи духа ми. Пишейки сега тези думи плача, защото знам какво следва да ви разкажа. Казаха ми, че няма нищо страшно, че дори операция не е необходима, че съм добре, само трябва да внимавам и така нататък (няма да ви занимавам с подробности) и после майка ми ми се обади и ми каза "Ела! Твоята принцеса е много зле!"

Днес котката ми почина много мъчително и трудно, издъхна на гърдите ми, където отрастна. Не зная...който има домашен любимец ще разбере тази болка, друг не зная дали би успял. Това е като да загубиш някой от семейството си. Но този някой те е обичал винаги с най-искрена обич - нямало е неразбирателства, тежки думи, номера - само обич. Тежко е!

Днес беше толкова, толкова труден ден за мен!

Прегръщам ви!

И аз те прегръщам !

От прегръдки се нуждае човек в такъв момент и от нищо друго

и от мен!

И на мен ми се иска да те прегърна, амрита, ако ми позволиш. Изпращам ти цялата топлина, на която съм способна.

Ами, прегръдки и от мен!

...беше ми верен приятел 11 години...

Прегръщам те и аз топло Приятелко, и с длан изтривам сълзите ти, и те Благославям, с ОБИЧ!
Алекс

Обичам те!

от мен прегръдки...

Съжалявам за тъжния ден, Ами! Прегръщам те с обич!

не спирате да ме подкрепяте и ми бяхте рамо доста време :)
Обичам ви! Благодарна съм, че ви познавам.
Предстоят ни много общи споделености.

Тук човек среща истински хора!
Поклон!

Ами, ти си невероятен герой! Съзнаваш ли, че в такава ситуация 90 % от хората биха се разпаднали от страх и отчаяние, а ти намираш сили да пишеш?!?
За котката те разбирам. Преди три години загубих една такава 15-годишна приятелка. Още я сънувам.
Дръж се, мила! Ти си добър човек, излъчваш обич и нежност. Всичко ще се оправи! На онзи горе винаги му излизат сметките :)
И аз те прегръщам!

Божичко! Моето кученце почина преди 2 седмици, гточно в момента се опитва да спра сълзите си, защото от тогава всяка нощ я сънувам и всяка сутрин се събуждам разплакана! Дано Господ ни даде сили да продължим! Ще се моля за теб!

животинките обичат безгранично и безусловно, така липсват след това

Мила, напълно те разбирам. И аз загубих любимата си котка. В предния си постинг пуснах нейни снимки - иска ни се на всички да разкажем...
За болестта - хубаво е, че си добре. Имам приятелка, април месец й сложиха диагноза, не дава нито биупсия дай вземат, нито операция да й направят. Лекува се с билки, лапи и специална диета. Много добре де чувства и тича като момиче.
Прегръдка и от мен!
:)))

прегръдка и от мен !

Не мисля за себе си като за герой...просто съм млада, щеше да е обидно и неприемливо да се скапвам. А писането - не мога да спра, то ми е помагало винаги, изливаш чрез словото негативното, което си натрупал и със силата на обичта на хората то се претворява. Като магия е:)
А колкото до Фифи (така се казваше - Фифона)....благодаря за разбирането. - на всички ви.
И аз те прегръщам.

Съжалявам да го чуя. Пазете си животинките - сега има някакъв много подъл вирус с много кратък инкубационен период. ако са здрави - ваксина, ако имате най-малкото съмнение за нещо - при доктора. И много обич и прегръдки, но мисля това не е необходимо да ви го припомням.
Приятелко, ще се справим. Вчера си говорих с моят духовен брат за животните. Ще направя отделен постинг..който надявам се да оведри малко съзнанието ти. Засега мога да ти кажа само, че съм сигурна, че кучето ти е било обичано, щастливо и е имало невероятен живот и че сега си един по-богат човек, защото имаш стотици спомени - символи на безусловна обич и искреност.

да - така обичат. Ние можем само и единствено да се учим от тях..ако можем.

иска ни се пред всички да си поплачем и да разказваме колко добро и прекрасно същество е била. :)
А за болестта. Засега биопсия и аз отказах, ще наблюдаваме съмнителните полипи. Те за няколко месеца н са променили агресивно поведението си. Диета, очистване, билки...самият лекар ми каза да се обърна към не така поплулярните методи, защото напоследък те били много ефикасни именно в подобни ситуации и контролни изследвания през определени периоди.

приемам - гушкам те и аз. Благодаря!

Жива и здрава да си ! Не тъгувай!

Имам куче,което обичам като мое дете.Израсна заедно с дъщеря ми и са нераздели.Много пъти са ми се смели,защото го наричам... сине.Съчувствам ти от цялото си сърце.

Когато бях на 10 години подслишах разговор между моите родители и Чичо Доктор:
„Няма гаранция , че ще се оправи. Сега, докато е още рано помислете за второ дете. После щее късно...“
Затворих се в стаята си, не се разплаках ,... седнах на леглото и ... нищо. После станах , отидох майка и татко и казах : „НЯМА ПЪК!„
Това „няма пък„ ми даде живот още 30 г.
След това отнова трябваше да го кажа - НЯМА ПЪК! Бях само на 46г.
Подарявам ти моето „НЯМА ПЪК !„ .
Бъди щастлива!

Личи си,че си умно момиче и ще намериш вяра и сили да се пребориш със съмнениетои и да не допуснеш болестта до теб!! Всичко е контрол на ума!
Влез в блога на пролет9999 и можеш да намериш много онформация за ,,нетрадиционната ''по скоро за билковата терапия! Прочистващата и засилващата имунна система!!За моята майка..е вече много късно!!Прегръдка за теб и бъди силна!

Благодаря! Прегръщам те!

Напълно разбирам как обичаш и защо го наричаш така - въобще не е смешно. Благодаря!

Приемам страхотния ти подарък! Наистина ..страхотен :) Няма пък...нищо не е в състояние да сломи духа ни и жаждата за живот, нищо не е в състояние да засенче красотата на простичкото...съществуваш, дишаш... Благодаря! прегръщам те

Благодаря, непременно ще надникна. Доста зная за билките, но още знание никога не е много. Да всичко е контрол на ума и нагласа!
Благодаря! Съжалявам за майка ти... Прегръщам те много топло!

имам чистобял котарак,сега спи на бюрото пред мен,майка му беше ангорка, разболя се и умря 5 минути след инжекцията ,която й сложиха.остави ми 3 бели котета на 10 дена.казаха ми да ги изхвърля ,че нямало смисъл, нямало да оживеят без майка си,но и аз казах,,няма пък,,като някой по-горе и с пипетката с дозатора ...научих се да ги изпишквам и изаквам-всъщност това е осн.проблем....и сега самуел ходи след мен като куче спи в мен ,ближе ме а не ме е гнус/което ме учудва/като дете ми е ,и всички му викат,,майка ти си дойде,,а как ме посреща...пожелавам ти още много хубави дни..бори се...бих ти подарила едно коте ,но вече ги дадох другите двама...Господ да е с теб...