Очите си от теб ще скрия,
обещах, че няма да има тъга.
Риданията си ще прикрия
обещах го и ще бъде така.
Не повдигай лицето ми,
очите топли с очи не търси,
че ще видиш сърцето ми,
а то е пълно със сълзи.

Пред спомените си стоя,
след смълчаната разходка -
едно спазване още дължа
преди и последното сбогом.
И то е закачливо и е на шега
и може би не го и помниш.
Ала учил ме е татко на това
светът да обръщам за игра,

за игра на думи с "обещавам"
И няма да си тръгна без това,
че ще ме връща съвестта ми -
неспазено обещание нямам.
Една последна и крехка шега
ме свързва още със тебе.
Стиснала зъби, ще изпълня и това
и после ще си ида, че е време.

http://amrita.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/07/26/bashtina-zaryka.582558