Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2010 10:17 - Разговор с учителя
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1408 Коментари: 6 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
- Учителю, как да владея над душата на някого?
- През рана! - казал мъдрецът
- Но...как се отваря рана на онзи, когото обичаш?
- Когато спреш да го обичаш. Когато започнеш да обичаш своето добре, повече от неговото.
- Но...тогава аз няма да имам човека, когото обичам, а едно наранено и смачкано същество. А аз не искам това.
- Значи наистина обичаш.
- Така е!
- Тогава спри да искаш да владееш над душата му и просто обичай.
- Трудно е, учителю!
- А кой е казвал, че е лесно. За да обича истински душата ти няма нужда от нищо от другия и ти нищо не би следвало да искаш.
- Но той ме наранява.
- Значи си позволила да властва над душата ти.
- И това е вярно.
- Това не е обич.
- А ако все пак си мисля, че ме обича?
- Ако е вярно, то значи не може да обича себе си и не може да направи нищо за или против себе си. Такъв човек заслужава състрадание.
- Състраданието израз на обич ли е?
- Ако не допуснеш да е съжаление - да!
- А как да затворя раната, която зее в душата ми?
- Няма как! Има рани, които ни една билка не лекува. Времето ще притъпи болката, Духът ще разтвори обидата, но раната ще остане и някои спомен отвреме навреме ще я отваря отново. Но ти бъди благодарен на себе си - малко са онези, които са способни да живеят правило с нея. Научи се на състрадание, обич и търпение и се радвай на всичко, което имаш, защото то е много. Не страдай за минали неща, не позволявай да страдаш за настоящи, а още по-малко за бъдещи. Никой не знае какво ще се случи утре - дори аз! И за това съм тъй спокоен и духът ми е весел, защото може би ме чакат приятни изненади.
- Това не е ли напразна надежда?
- Това е истинска надежда! Вярвай, че си значим на себе си, вчрвай, че можеш да преодолееш всяко препядствие, което се изправя на пътя ти и обичай - нма нищо по-красиво от това. Само така ще носиш раната си достойно и мъдро.




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. liliyanaandreeva - Не наранявай сърцето си!
17.12.2010 10:51
Нахрани душата си с обич!
цитирай
2. karambol5 - Трудно е да носиш раната си достойно ...
17.12.2010 10:52
Трудно е да носиш раната си достойно и мъдро ,но не невъзможно .
Мисля ,че си успяла ,Ами :))
цитирай
3. amrita - liliyanaandreeva - Не наранявай сърцето си!
17.12.2010 11:03
Ще опитам...от почивка имам нужда, от промяна и нови пътища, но за сега не плискат пред мен. Толкова...изхабена се усещам...и физически и емоционално и психически - имам нужда от много почивка, а не мога да си я позволя. ще трябва да намеря начин "да почивам" на крак.
цитирай
4. amrita - karambol5 - Трудно е да носиш раната си достойно ...
17.12.2010 11:05
Много е трудно, даже! Който не го изпитал - не може да ме разбере.
Но знам, че ако запазя обичта си като радост и запазя усмивката на лицето си - ще се справя по-достойно от миналия път, защото явно съм пристрастена към болка и все си я причинявам.
Благодаря!
цитирай
5. malchaniaotnadejda7 - Ами, няма напразна надежда!
17.12.2010 11:26
Надеждата е вяра и любов. Никой никога не може да те укори, че обичаш. Обичта отваря нелечими рани, но само тя може да ги изцери. Когато обикнеш със същата сила отново, ще разбереш, че раната е знак за бъдеще. Та нали се раждаме на този свят с болка! Без болката, няма бъдеще. Ти си силно момиче и знам, че ще бъдеш щактлива. Поздрави!
цитирай
6. amrita - ако всяка болка е бъдеще...
17.12.2010 19:30
знаеш ли - аз имам много бъдеща :))) Благодаря за хубавия коментар. Обичам те!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1254563
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5974