Днес си мисля, за всичко,
което ни се случи -
може би опитвам
да се сбогувам...в мислите...
Дълбоката обич,
огнената страст,
до лютата омраза,
през полудяването
до помиряването,
в което събрахме устни,
ала отчуждихме
пътищата си.

И какво остана?
Спомен - рана
и едно сбогуване...
                    ...което предстои...

Идва Коледа! Бъди щастлива, защото го заслужаваш!
Сбогуването е нещо тъжно, пък и кой знае...

Усмихвам се... както се казва в песента "гримът ми може и да е размазан, но усмивката ми неизменно стои"
Прегръщам те!

Прегръщам те топло Приятелко, и те Благославям, с МИР!

връщам прегръдката с благодарност и топлина! Благодаря!