Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2010 18:19 - Равносметката за 2010!!! (една година в резюме)
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 979 Коментари: 2 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Два пъти в годината я правя
тази сметка дълга и нелека...
Веднъж на 5 Август, когато
с вик съм заявила правото да бъда
и веднъж преди стрелките
да отбележат Новата година...

Исках да е в стих,
моят приятел със синята риза
живее в мен, а със ризата
му се обличам,
за да бъде и душата ми синя.
Той много тая година пострада,
много рани закърпвахме двама,
той даже умря и в тишината,
за малко не загубих и себе си
и живота си и мъдростта си...
Но нестройни, бели редове
ще изпишат моята равносметка,
защото и дните ни така
редят се във нестройна върволица
и оставят във сърцата ни следа.

12 месеца на моя гръб,
365 събуждания и залези,
преминали в сълзи, въздишки и възторзи.

Януари бях птица,
в Януари сърцето
се сгря от човек,
който завинаги
ще обичам.
И беше сладко
чувството,
което сутрин
лепкаше по миглите
със първата ми мисъл.
Януари рабрах, че обичам
и беше неземно красива
приказката на душите.
Януари бях щастлива.

И узряваха моментите
през късия Февруари,
не слизаха от лицето ми
звездите и усмивките,
а в гласа ми мелодията
обличаше света в цветове.
Танцувах даже и на сън,
мечтаех за семейство, дом
и една любов,
гореща като огън,
която да припламне
някога в огнище.
Февруари - бях богата!
С първата целувка,
дошла неочаквано,
със всички знаци,
които Съдбата
на пътя ми изпрати.

Март дойде в съмнения
и невъзможни от сладост
взривени моменти.
Вечери, откраднати за огън
и една приказка,
написана с възторзи.
Пролетта й сложи край!
Когато се раждаше света,
аз умирах тихо,
полудявах и опитвах
сили някак си да събера
и ума си да спася.
Приятелят ми
със синята риза загина
и аз не виждах смисъл вече
да продължавам да дишам.
Колко беше страшна мисълта:
"Само да заспя, да не боли, да спя
да не се събуждам в тая тишина,
да избяфгам от живота и реалността"

Останах. И дойде Април!
Бунтовническия месец
на българия
нанасяше жестоки удари.
Ден след ден и час след час,
а не бях готова,
не бях готова
всичките да понеса.
Последния ме сломи до край:
"Съмнение за рак!"

Май, Юни, Юли бяха диаграми
на сърдечните импулси.
Издигах се сутрин,
излизах усмихната,
а вечер плачех дълго.
Усещах се слаба, уязвима.
Не можех дълго
да остана със сухи очи.
Исках да се скрия
от всичката агресия
на онези, които ме обичаха
до преди месеца.
Исках да избягам, някъде
където сили да събирам,
а оставах в джунглата.

За Рожденния си ден
в началото на Август
получих най-страшния подарък
"Трябват още изследвания,
май не се справяме."
На 5 август исках
да почерпя със сладкиши,
да се усмихна топло
и просто да отмине
болката от премълчаното.
Вместо обич и подкрепа,
срещнах хули, подигравки
и злобна агресия.

Септември не знаех къде съм.
Трябваше да се потопя
в сета на словото
и да събера сили от книгите,
а не можех. Двойна игра!
Ти знаеш, че съм там,
те знаят, че съм другаде,
а аз бях сама
и се влачех по болници.
Запазих в тайна всичко,
нима и откъде се сбират
сили за подобна новина
и то без ясна информация
само...изчакване.

Октомври ми донесе малко радост,
за да си я вземе двойно по-жесток.
Моментите на тиха сладост,
платих с горчилка и сълзи.

В Ноември се разплащах
със старите мечти
и ясно виждах как
не съм, каквато бях.
Но отново върнах си живота,
жива бях и щях...
Трябваше да изчакам
само още малко,
но изчаах достойно
и с твърдата вяра,
че ще бъда,
че ще остана.
А любовта ми -
тя се облече в страхове
и ми беше забранено
да я изразявам
даже със спонтанен поглед.

Декември! Последното изкачване
по дните на две и десета
ми донесе толкова много, че не зная от къде
дори да го захвана.
Един огън угасна в забрава,
една обич се появи нова,
едно отчаяние ме завладя,
едни трудни въпроси
поискаха своя отговор.

Сега е тиха вечер,
някой я наричат Бъдни!
Какъвто днес е дънера
и както днес гори
такава ще ти е годината,
такива твоите бъднини.
Моите пламъци танцуват,
както вчера за последен път
танцувах със стария си свят.
След седем дни започва
новото пътешествие.
Предишното беше трудно,
а започна красиво и огнено
новото започва с тиха нежност.
Дано да бъде на късмет.

12 месеца разнищваха душата,
рани се отвориха за цял живот....
Но все пак успях да запазя красотата
на сърцето си със тихия благослов.
12 месеца имах опора,
непознати приятели
със силата на словото
ме прегръщаха топло
- БЛАГОДАРЯ!

И ето днс съм здрава и щастлива,
обичана и нежна, мила и усмихната.
В очите ми искрят звезди,
приготвих си трапеза.
Свещ тихо в ъгъла гори
под лика на Богородица.
За да не меся питата
със мисли от миналото натежали
седнах равносметката
да си направя...

На всеки, който срещнах
във житейските пътеки,
на всеки който предстои
изпращам прошката си.

На всеки, който ме нападаше,
който сипеше слова отровни
и вършеше дела недостойни,
с които да ми навреди
прощавам и пожелавам -
мир в сърцето му да има
и хармония в неговите дни.

А на вас приятели сърдечни,
изпращам цялата любов,
на която е способно сърцето ми,
И нека бъде ви подарък
моят топъл благослов,
за вас тази вечер тихичко ще се помоля
на Вселената или на Бога - все едно.
Бъдете винаги, каквито сте -
истински и справедливи
със силни и красиви сърца.
Бъдете щастливи, искрени,
значими и големи,
защото знаете, умеете
да слушате на сърцата
тихата повеля,
а тя е винаги в такт
със танца на Вселената!

Обичам ви, обичайте се!


Поздрави, прегръдки
обич и усмивки от Ами!






Гласувай:
9



1. demar - Здравей, Ами
24.12.2010 19:42
Да ти кажа и моята равносметка за присъствието ми в блог.бг.
Тук, при теб прочетох най-истинските, най-лични,най-искрени
и най-чувствени неща.
Тук, при теб прочетох и най-тъжните и най-болезнени неща...
Тук срещнах...
е , след празниците , че си говорим за равносметката , Ами
Сега искам да ти кажа :
беше ми хубаво, че те намерих тази година,
беше ми интересно да те чета,
радвам се , че има хора като теб!
Хубава нощ, Ами!
Хубави сънища тази нощ, Ами!
Нека следващата година е най-хубавият сън, който си сънувала!


цитирай
2. amrita - Думите ти затрогват, демар!
24.12.2010 23:15
В блога има много прекрасни и много искрени хора, много топлина и положителна енергия...нека не слагаме "най" на това :) Прегръщам те с цялата си детска и спонтанна обич и ти желая невероятни мигове, които да останат завинаги в теб и да те греят, когато ти е студено!

Тази нощ ще сънуваме... не забравяйте да запомните сънищата си тази вечер!:)
Прегръщам те!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1836580
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980