Думи, думи, думи...
Сблъскват се,
летят срещу ни,
приемаме ги
или ги отблъскваме...
Толкова думи...
А всяка е извор
и всяка живот.
И всяка стъпка
към силата на Бог!

Нека обещаем
на себе си и на света,
да внимаваме
как употребяваме
силата им,
защото, знаете ли,
с тях сътворяваме
дните си!

Думи, думи, думи...
И всяка е прашинка
от земята и небето.
И всяка е мисъл,
облечена, готова за път...
Думи...толкова думи
във нас се тълпят,
а зад всяка Вечността крещи.

----------------------------------------
вдъхновено от кратък разговор с Чу

Навярно е от самота.
От липса на любов и ласка.
Бълнувам вече през нощта.
И моят собствен глас ме стряска.

Какво си казвам? Аз не знам.
Куп думи - разпиляно ехо.
Дали съм се напсувал сам.
Или пък съм цитирал Чехов.

Животът е възстановим
след катастрофи и погроми.
И само думите са дим,
след който не остава спомен.

Поздравления за добрата работа!
Чу

И само думите са дим,
след който не остава спомен
-------------------------------

Знам, че има думички едни,
които вечно в нас остават,
защото очертали са съдби,
защото сърцата ни изгарят.

Така е с думата "благодаря" -
тя приятелства създава.
Тя намира сили да прощава,
тя нежна топлина дарява.

Така е и със думата "обичам",
прошепната макар в нощта.
Тя ти казва: "Имам всичко!
Щом съм способен на това"

:)
Ами!