Постинг
28.12.2010 16:52 -
Благодаря!
Благодаря, че си, което си -
рамо, на което да поплача;
прегръдка за утеха и надежда,
мечта за тихо щастие,
спокойствие във мрачното.
Но почакай ме...почакай още малко...
Нали ме искаш цяла?!
А докато във мен от друг гори,
как от теб да се разпаля.
Не ме е страх да те обичам,
не ме е страх и че греша -
страх ме е, че ще те нараня.
Не прибързвай, толкова време
се е плиснало пред нас.
Нека оставим от семето
да поникне чуден цвят.
Да, не обещавам нищо
и как ли да го сторя -
не зная кой вятър утре
сърцето ще разнищи
и кои простори
ще ме призоват...
Ето! Тук, до теб съм.
И благодаря!
За подкрепата, която си,
но трябва сама да преценя
от благодарност ли ще те обичам,
защото си утеха в самотата
или ще мога пламнало да се врека
и да ти дам душата си...
рамо, на което да поплача;
прегръдка за утеха и надежда,
мечта за тихо щастие,
спокойствие във мрачното.
Но почакай ме...почакай още малко...
Нали ме искаш цяла?!
А докато във мен от друг гори,
как от теб да се разпаля.
Не ме е страх да те обичам,
не ме е страх и че греша -
страх ме е, че ще те нараня.
Не прибързвай, толкова време
се е плиснало пред нас.
Нека оставим от семето
да поникне чуден цвят.
Да, не обещавам нищо
и как ли да го сторя -
не зная кой вятър утре
сърцето ще разнищи
и кои простори
ще ме призоват...
Ето! Тук, до теб съм.
И благодаря!
За подкрепата, която си,
но трябва сама да преценя
от благодарност ли ще те обичам,
защото си утеха в самотата
или ще мога пламнало да се врека
и да ти дам душата си...
Търсене
За този блог
Гласове: 5980