Един мъж-скала, на който искрено и дълбоко се възхищавам (човек на около 60 год,. с голям опит и много знание) веднъж ме попита за мечтите  и целите ми. Казах му, че се страхувам да ги споделя, защото са може би прекалено големи и недостижими. Той се засмя: "Поставете си най-недостижимата, най-невъзможната цел и хуквайте да я гоните. Онези, които си поставят дребни цели никога няма да усетят приключението, наречено ЖИВОТ! Ще се отклонявате, ще ви се струва много далечна, ще бъркате, ще се връщате назад, ще падате, ще сте на ръба да теглите майната на мечтите си, но ще продължите и ще продължавате, а аз съм сигурен, че ще я достигнете. И когато това се случи, спомнете си за мен, прочетете една хубава книга, една класика. Спокойствието, което тогава ще ви обвземе ще бъде моята награда" Попитах го дали той е достигнал целта, която си е поставил. "Огледайте се, госпожице! Това е моето царство, това мечтаех, за този кабинет бленувах, когато пасях овцете по Странджа - исках да бъда голям човек" "А сега - питах го- сега имате ли отново някоя недостижима цел" "Разбира се, че имам, затова не изглеждам уморен, защото вървя...но младо момиче, осъзнах нещо много важно - всички цели са недостижими, защото ние не разполагаме с времето си. И още нещо - докато вървите по пътя към своята голяма мечта неусетно, без да сте ги искали ще достигате неща, които останалите мислят за недостижими и към които страстно се стремят. Замислете се, може би и вашата цел е в крайна сметка само стъпка към целта на някой друг? Животът именно затова е прекрасен, защото продължаваме..."
Споделих, че понякога ми се струва много трудно, че се отчайвам, че губя страст. И той ми разказа една история за негов състудент, която си пазел в главата за подобни ситуации.
Той имаше един чифт панталони, една риза и един елек, който някаква жена му била подарила. Не се хранеше със седмици, спеше понякога по пейки и входове. Всички страняха от него. Но веднъж аз седнах на неговата пейка и се заприказвахме. "Колега - попитах го - не ви ли се иска просто да се самоубиете понякога?" "Всеки ден - отговори ми той с най-веселата усмивка - всеки ден..." "И кое ви спира?" "Денят, в който няма да поискам това, когато си отворя очите." "А ако той не дойде?" "Все пак ще живея за него.." Срещнах същият човек след десет години - аз се бях отчаял, бяха ме изгонили от една работа, нямах пари, нямах желание да живея...така и не го поздравих. Гледах скъпите му дрехи, излъсканите му обувки и веселата усмивка... Поразпитах после за него - как се беше случило това с него. Но и без това знаех отговора - той живееше за деня, в който няма да поиска да не живее. Това го беше накарало да изтърпи страшни неща, какво му е било и колко трудно му е било - едва ли ще сподели някога, но беше успял и ...продължаваше. Имахме после обща работа и се сближихме, вече не е сред живите. Мисълта ми беше, че аз сега с дни мога да ви говоря, за да ви вдъхна увереност, че мога да ви предам знанията, които съм натрупал, но онова, което истински ще ви помогне да успеете е вътре, в мисълта, че живеете за онзи ден, в който няма да е тъй трудно. Та вие тепърва изкачвате първите стъпала, цяло стълбище ви чака и колко етажа има след това... Хвърляйте умората, докато е още малка и ...просто продължавайте! И не мислете много, много преди да направите нещо - то или ще е правилно или няма, или ще е лек път или не. Докато разсъждаваш кое и как и евентуално ако, какво...губим ценно време! И просто помнете, че онова, което придобиваме струва винаги, колкото това което ще загубим, за да го имаме. Така оценявайте живота си и решенията си, за да видите правилната им цена. Левски изостави манастира, тихата обител, вярата си, живота си и този на близките си, за да стане бунтовник. Който каквото иска да си твърди за свободата, но тук именно виждаме нейната истинска цена - целият свят!

Сега седя в стаята си, Роджър шава зад гърба ми и си мисля за този човек. Той е мой преподавател. Той е щастлив и доволен от себе си човек. Рядкост са вече скалите като него...защото е скала със сърце...

Гранитена душа, на гръб понесла
жребият да бъде за света,
онова което е слънцето
за стръкчето трева.
Скала като скала!
С тежест, принципност и
със сърце.
Сутрин поздравява птиците,
а поздравите им
се изписват по ясното лице.
Камък със сърце -
колко странно е това
във този наш измислен век,
където жените са мъже,
а мъжете - мидени черупки.
Поглед ясен, думи мъдри -
скала като скала -
някой ден ще я превърне
вятърът във пясък,
а той ще се разпръсне
по коридорите на вечността!

Мечтите, та те ни правят живи, иначе просто няма утре!

мечтите ни - без тях няма днес, защото утрето не ни принадлежи. В най-трудните си моменти, когато са ме връхлитали мислите за смъртта съм си казвала - днес имам цел и просто вървя....но винаги днес. Дали днес ще сбъдна мечтата - едва ли? Но аз тук и сега съм дала всичко от себе си, за да е възможно сбдването й утре ако ми е дадено да имам утре...

Прегръдка за теб ,Ами !

Усмивки :))))