искам да споделя нещо много лично с вас, защото е красиво, забавно и може би най-важното е родено от любов. Това е една приказка... Сигурно ще ви се стори кратка и странна, но се презапасявам - не аз съм нейния автор. Само искам да я разкажа, докато още спомените за нея разтуптяват по-силно сърцето ми...

Живяла в едно далечно царство една много красива принцеса. Не, тя не била принцеса, съвсем обикновено момиче била с весела усмивка и блеснали очи. Когато пораснала тя дълго, дълго си търсела работа и накрая попаднала при ужасния и грозен лихвар, който все тормозел хората. Той имал голям нос и отвратителен характер. Момичето, което дълго си търсело работа се видяло принудено да започне при него и малко по малко, неусетно лихварът заобичал своето момиче и я нарекъл принцеса.
Един ден лихварът, който е наричал Дългоноско, много наранил своята принцеса и й обещал това никога повече да не се случва, защото никога, никога, никога не искал да бъде причина за сълзите й. Той искал тя все да се смее и да пее.
Дългоноско всяка вечер идвал до дома на своята принцеса. Тя живеела в една висока кула и била пазена от стар дракон. Героят ни дълго мислел как да я отвлече от кулата. Дали да открадне ключ или да се покатери. Дълго, дълго мислил и накрая измислил.
Какво?! Това ще разберете утре вечер...

Така си остана приказката...без край! Пръстите ми много пъти дръзват да й измислят такъв, но после все ги спирам. Защото има неща, които никога не свършват...

Спокойна нощ Ами и сладки сънища!
В ранното утро на изгрева, вълшебните мигове продължават:)

Тази нощ искам да пиша за любовта си, такава, каквато я нося, такава, каквато ми се случи, когато беше свободна и нямаше петна от сълзи по ръкавите и листята ми... такава, каквато аз бях тогава, докосната от вълшебните й пръстчета...
В ранното утро на изгрева ;) ще ви чакат стихове, родени от това желание и от нуждата да си припомня всичко красиво, за да бъде моето "сбогом" утре, наситено с красиви спомени.

http://store4.data.bg/angelhell/vesela_koleda/vesela_koleda.swf

за картичката - невероятно е!!
Прегръщам те!