Тиха вечер..
аз, Роджър, и звезди
обелки от мандарина
и семенца от ябълка -
те са за птицата.
За Ами чай от мащерка
и бели стихове,
облечени във синьо.
Изгладих ризата...
Някак ми е странна,
кръстена със ново име,
облечена на стихове,
посветени на нежност...
                                без огън!

Ако не бях познала
толкова неща,
щях да мога да се заблудя,
че това привличане
е може би любов.
Нямаше да видя
в него нуждата
да преборя самотата.
Нямаше да видя,
че е път за никъде -
една отбивка,
влюбена във своята обреченост.

Ако не бях се научила
да говоря със душата,
щях до сега да съм приключила
с въпросите си
и бързичко да избера
какво да правя.

Как да се излъжа,
как да те излъжа -
не е любов
и нито е завинаги.
Просто си добър
и ме усмихваш,
и си ми утеха -
дланта, която чаках
да изтрие сълзите.

Имам ли право да
те залъгвам -
нужен си ми,
обичам те топло,
приятелски, нежно.
Привличаш ме
и искам да те опитам,
но няма да е вечно.

Влюбих се в очите ти
и ако бях като преди
щях дълго стихове да пиша
за зеления им цвят
и да откривам в него целия си свят.
Влюбвания такива
знам, че са друго
и виждам перспективата...
страх ме е, че се привързваш.
Не искам тази роля!

А поръчах те преди!
Направих списък - помня,
на онзи, който ще е съвършения.
Изумително!
Проверен по всяка точка си
и идваш в живота ми със гръм!
Не се привързвай, моля те -
болката си я спести!
А иначе реших - твоя съм,
ще изживея този път.
Само да прошепна на другия:
"Благодаря и сбогом!"
и ще дойда цяла при теб
да видим какво е наумила
Вселената да стори с нас.

За тебе съм ненаучен урок,
за мене си гладък път,
че трябва силите да събера
по пътя свой да продължа,
а твърде много изтощих
всичките си сетива.