"Целуни ме силно, силно... както обичам кафето си"

Целувките ти будеха живота
и стремежа към съвършенство.
Високи са били залозите
за тези глътки от блаженство.
До кръв от целуване -
силно, силно...като кафето!

"Липсват ми пръстчетата ти по лицето ми."

Все те пишех с нежност,
имаш толкова стихове,
написани със плахи пръсти
по страните си небръснати.
Изписвах ти така поеми
и щом затвореше очи -
знаех, че сърцето ти чете ги.

"Няма да ти връщам сърцето, то е в сигурни ръце при мен!"

И това ще бъде винаги така!
Запазих го, знаеш ли, даже
от проклятията на всяка сълза.
И няма как да ти го върна,
нека късче от тебе да пазя -
при мен е на сигурно място.

"Защо като съм с теб, времето минава по-бързо?"

Просто съм дресирала стрелките...
Да бях ги спряла
в лудите окръжности...да можех.
Но пък часовете като мигове,
останали в сърцето
и времето не може да отнеме.

"Толкова много искам да се събудя до теб."

Така и не познах това усещане,
не сбъднах толкова неща.
Щях да ти поднеса кафе горещо
и пламнала целувка в сутринта.
Нека остане си мечта - красива е
и носи усмивка в самота.

"Не ме гледай така!"
"Как те гледам?"

Така и не разбрах как те гледам
Само мога да гадая и да се досещам...
На думите и на делата -
на тях ще заповядам да са ледени,
а в очите ми, в очите ми не гледай.
Погледът ми често пронизва материята,
но е и прозорец към сърцето ми...

"Хайде, смело! Все едно си пием ракията!"

Така и не разбра или загуби вяра
в човека, на който можеш всичко да кажеш.
Който всичко ще приеме и предложи...
Имаше някой, пред когото можеше
да мислиш на глас и без страх
всичко да приемеш, всичко да предложиш,
но ти загуби вяра в мен -
това така и не мога да простя.
Погуби приятеля ми - държа те отговорен за това...

"Усещаш ли какво изпитвам към теб?"
"Щях ли да съм тук ако не го усещах?"

Все още те усещам, всеки миг от тебе,
всеки импулс на сърцето ти.
Знам прекрасно какво правиш -
така и не повярва, че има неща,
които просто зная и усещам...
Знам... и ти благодаря!

--------------------------------------------------------------------------

Обич моя, недостигната и трудна
исках завинаги да си остана твоя.
А сега е време просто да тръгвам
и събирам силите си да го сторя.

Не искам да знаеш защо го правя,
мисли, че съм слаба или че бягам.
Твоят свят без мисъл защитавам,
и всичко онова, в което ти вярваш.

Напук на себе си дори ще ти докажа,
че прав си бил, че влюбена съм пак.
"Обичам го!" - тихичко ще ти го кажа,
но моля те, моля те не питай - как?

i az go znam tova s barzoto vreme edin 4as a vsqka6 sa 10 minuti, 3 godini ve4e a vsqka6 sa samo 3 dni. imate istinsa liubov, kakvo vi e razdelilo? sajalqvam 4e go kazvam ama e tapo i 6te go razberete edin den. i vie jenite ... nqkoi da mi obqsni za6to edna jena ostavq maja, kogoto obi4a, a otiva pri drug deto ne go obi4a. kato obi4a6 se bori6, ne se otkazva6.
bobi

Именно за това, Боби, защото обича. Бориш се за някого, но не можеш да се бориш срещу сами него, нали? И в един момент като ясно ти е оказал, че вече не те иска е време да си вървиш и да не досаждаш с присъствието си - така го разбирам аз. А защо отива при друг - защото е жена, защото е слаба сама, защото има нужда от утеха...това по никакъв начин не означава, че е спряла да обича.