Неволно пита взор посоките далеки,
където се преплитат пътища, пътеки...
Що иде тук - и кой отива там, - отвъд
сребровъздушните стени на кръгозора?
Но кой ще назове честта и кой позора?
П. Яворов "В часът на синята мъгла"
Вечните въпроси, заседнали в сребристия мрак около челата на планината, вечер - винаги вечер - тогава ли отеквате най-силно в душите ни? Тогава ли вашия отговор се стрелка и пробива сърцата ни с неудобната игла на дребните ни вини и слепите очи?
Сякаш пространството занемява за час, а в тишината - хиляди гласове... Ангелски ли са?
Морно е съзнанието, което все търси, а няма смелост да намери. Болна е душата, която все се стреми към слънцето, а се бои от искрата. Бездънна яма е паметта, когато брои стари вини и пресмята дължимото на духа, изпълващ я с живот. Тягосни са дните и вечерите на онзи, който все търси любов, а няма ръце да се пресегне и да погали усмивката на любимото същество. Мъчно се върви вечер, когато синята мъгла се провира в дъха ти и закрещява от сърцето посланията на сънищата ни. Мъчно се преборва тая топка в гърдите, този празен мехур самота..вечер, винаги вечер...
Но тогава е часът на творците, на ония, запалили пламъка на своята божественост и прегърнали смело духа си. Тогава те са щастливи, тогава летят, тогава говорят с небето и земята, за да се изпишат и изрисуват сини и чисти като безкрая от сребърносиня омая. Те тогава са нежни и страстни, те тогава се възпламеняват, изригват, раждат. Вечер - винаги вечер! Те нямат в гърдите си мехури от тежест, те не са си запушили ушите за ангелския хор на свеа, те не са си затворили очите срещу слънцето и истината, те не са забравили ни една от трудните си стъпки, нито някой от бурните си танци. Вечер те творят с вдъхновение, равно на божествено вселяване, съизмеримо с магия, сравнимо с Любов.
И събират силите на Вселената в дъха си, а после ги връщат през сърцата си на света.
Светът все още не иска да ги приеме, светът все още е уплашен, светът все още е един завързан роб и часът на синята мъгла задавя гърдите му, разплаква очите му и го уморява. Светът все още спира, когато се възрадва и се плаши от хаоса на неизвестното. Светът все още внимава и се пази... от прекрасното, от божественото...
18.01.2011 19:30
Да пишат от душа и сърце...Да споделят красотата, често и болката, участта на пътешественика, рискът на авантюристта..Понякога са хулени, заклеймявани, но прегърнали всичко, което имат, за да бъдат разбрани....Безкрайно талантливи
Истински..Достъпни..Тяхната сила е божествена, защото е с ясното съзнание за мисията, която имат на земята..Пожелавам им много любов, успехи и никога да не предават своята природа...Колкото и трудно да е понякога!
Синьото е цветът на бъдещето..И хармонията!
Поздрави ,Ами! Невероятна си! С обич и уважение!
18.01.2011 20:07
Мислих за това, че решенията, които хората взимаме днес, индивидуално или колективно, ще определят дали на нашата планета ще има, мир и хармония, здраве и щастие..Всички се надяваме това да се случва..Едно за сега е сигурно..Ние сме поколение на прехода...Фаталният избор лежи в нашите ръце.Бъдещите поколение, ще разберат, кои сме били..Често ще се сещат за нас..Ще ни осъждат или благославят?!
Как ми се иска повече хора да осъзнаят този елементарен факт. Епохите се сменят, мостовете назад се рушат и едва ли можем да се върнем, а напред тепърва ги строят нашите стъпки...накъде ще се отведем самите ние...
Надеждата на твореца е да създава чрез ситните си стъпки Рая, за да го подари на бъдещите хора. Но какво ще им остави - не зависи само от него... Но той няма да се откаже, ще продължава в своята синя посока, ще търси вените отговори, ще лети с мъглата на вълшебната вечер, за да призовава...към Рая... Тоа е неговият най-голям товар и най-блажен медал. Трудно ли му е? Та как би могло да му е лесно?! Щастлив ли е? Та как би могъл да не бъде - той говори с ангели и твори с любов, за да се раздаде до край на хората. Нима има по-голямо щастие?
Приятелство и мъдрост!Вселената съществува , за да ни подкрепя по всякакъв начин, за да посочва пътя на всеки един от нас..А творците да създават най- хубавите си творби и да правят хората щастливи!
Гледам хората, започнах да виждам талантите им. знам в какво са най-добри, знам къде творят и после с тга наблюдавам как бягат от себе си, как поредното махало ги увлича в линейност и съзидателния процес на любовта се превръща в блато, което горчи на душите им.
Кой ще каже какво е чест, какво позор? Аз ще кажа! Позор е да не се съобразяваме с твореца в себе си, би ме било срам пред мен самата и пред всички ония хора, които ще дойдат след мен ако не се съобразявам с духа си и действам на сляпо, подмамена от системата...
А ако всеки се занимава с онова, в което е най-силен и което идва от сърцето му ще усеща прилива на Любовта и ще сътворява всеки ден Хармония.
Защо е толкова трудно хората да го разберат?
18.01.2011 21:35
19.01.2011 00:00