Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2011 18:50 - В часът на синята мъгла
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2098 Коментари: 8 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Неволно пита взор посоките далеки,

където се преплитат пътища, пътеки...

Що иде тук - и кой отива там, - отвъд

сребровъздушните стени на кръгозора?

Но кой ще назове честта и кой позора?


П. Яворов "В часът на синята мъгла"

Вечните въпроси, заседнали в сребристия мрак около челата на планината, вечер - винаги вечер - тогава ли отеквате най-силно в душите ни? Тогава ли вашия отговор се стрелка и пробива сърцата ни с неудобната игла на дребните ни вини и слепите очи?
Сякаш пространството занемява за час, а в тишината - хиляди гласове... Ангелски ли са?
Морно е съзнанието, което все търси, а няма смелост да намери. Болна е душата, която все се стреми към слънцето, а се бои от искрата. Бездънна яма е паметта, когато брои стари вини и пресмята дължимото на духа, изпълващ я с живот. Тягосни са дните и вечерите на онзи, който все търси любов, а няма ръце да се пресегне и да погали  усмивката на любимото същество. Мъчно се върви вечер, когато синята мъгла се провира в дъха ти и закрещява от сърцето посланията на сънищата ни. Мъчно се преборва тая топка в гърдите, този празен мехур самота..вечер, винаги вечер...

image
Но тогава е часът на творците, на ония, запалили пламъка на своята божественост и прегърнали смело духа си. Тогава те са щастливи, тогава летят, тогава говорят с небето и земята, за да се изпишат и изрисуват сини и чисти като безкрая от сребърносиня омая. Те тогава са нежни и страстни, те тогава се възпламеняват, изригват, раждат. Вечер - винаги вечер! Те нямат в гърдите си мехури от тежест, те не са си запушили ушите за ангелския хор на свеа, те не са си затворили очите срещу слънцето и истината, те не са забравили ни една от трудните си стъпки, нито някой от бурните си танци. Вечер те творят с вдъхновение, равно на божествено вселяване, съизмеримо с магия, сравнимо с Любов.

image

И събират силите на Вселената в дъха си, а после ги връщат през сърцата си на света.

Светът все още не иска да ги приеме, светът все още е уплашен, светът все още е един завързан роб и часът на синята мъгла задавя гърдите му, разплаква очите му и го уморява. Светът все още спира, когато се възрадва и се плаши от хаоса на неизвестното. Светът все още внимава и се пази... от прекрасното, от божественото...


image






Гласувай:
3



1. miaa - Божествено е..Думите ти галят, докосват душата, с лекотата на пера, за да напомнят, че Ангелите съществуват:)
18.01.2011 19:30
"И събират силите на Вселената в дъха си, а после ги връщат през сърцата си на света."Харесвам творците/ поети и писатели/ , известни и още толкова неизвестни/ от скромност/..Но способни, заредени с енергията на вселената,отдали живота си на на това, което умеят най- добре..
Да пишат от душа и сърце...Да споделят красотата, често и болката, участта на пътешественика, рискът на авантюристта..Понякога са хулени, заклеймявани, но прегърнали всичко, което имат, за да бъдат разбрани....Безкрайно талантливи
Истински..Достъпни..Тяхната сила е божествена, защото е с ясното съзнание за мисията, която имат на земята..Пожелавам им много любов, успехи и никога да не предават своята природа...Колкото и трудно да е понякога!
Синьото е цветът на бъдещето..И хармонията!
Поздрави ,Ами! Невероятна си! С обич и уважение!
цитирай
2. amrita - Просълзи ме...
18.01.2011 19:57
прегръщам те в безкрая на времето. Нека пожеланията ти литнат като ангелски песни и донесат сбъдване на всички хора. Обичам те!
цитирай
3. miaa - Точно пред вратите на Рая! Се чуват ангелските песнопения! Това е послание..
18.01.2011 20:07
Красива метафора за смисъла на всичко в живота ни..тук на Земята.
Мислих за това, че решенията, които хората взимаме днес, индивидуално или колективно, ще определят дали на нашата планета ще има, мир и хармония, здраве и щастие..Всички се надяваме това да се случва..Едно за сега е сигурно..Ние сме поколение на прехода...Фаталният избор лежи в нашите ръце.Бъдещите поколение, ще разберат, кои сме били..Често ще се сещат за нас..Ще ни осъждат или благославят?!
цитирай
4. amrita - Ние сме поколение на прехода. . . ...
18.01.2011 20:28
Ние сме поколение на прехода...Фаталният избор лежи в нашите ръце.

Как ми се иска повече хора да осъзнаят този елементарен факт. Епохите се сменят, мостовете назад се рушат и едва ли можем да се върнем, а напред тепърва ги строят нашите стъпки...накъде ще се отведем самите ние...
Надеждата на твореца е да създава чрез ситните си стъпки Рая, за да го подари на бъдещите хора. Но какво ще им остави - не зависи само от него... Но той няма да се откаже, ще продължава в своята синя посока, ще търси вените отговори, ще лети с мъглата на вълшебната вечер, за да призовава...към Рая... Тоа е неговият най-голям товар и най-блажен медал. Трудно ли му е? Та как би могло да му е лесно?! Щастлив ли е? Та как би могъл да не бъде - той говори с ангели и твори с любов, за да се раздаде до край на хората. Нима има по-голямо щастие?
цитирай
5. miaa - Всичко е Любов !Само тя е истинска :)
18.01.2011 20:36
Тя дава крила за мечтите, вяра за нашите мисли, усещане за вътрешен мир!
Приятелство и мъдрост!Вселената съществува , за да ни подкрепя по всякакъв начин, за да посочва пътя на всеки един от нас..А творците да създават най- хубавите си творби и да правят хората щастливи!
цитирай
6. amrita - От онези дни, докато си пех кафето и
18.01.2011 20:56
наблюдавах как посинява планината след залеза, от гърдите ми се изтръгна въздишка на облекчение. В мен тогава нахлуха едни мисли...всеки е творец в сърето си всеки е поет, художник, писател, но просто не е разгърнал таланта си. Пожелах си от цялото си сърце това познаване на собсвения творец във всеки да стававсе по интензивно.
Гледам хората, започнах да виждам талантите им. знам в какво са най-добри, знам къде творят и после с тга наблюдавам как бягат от себе си, как поредното махало ги увлича в линейност и съзидателния процес на любовта се превръща в блато, което горчи на душите им.
Кой ще каже какво е чест, какво позор? Аз ще кажа! Позор е да не се съобразяваме с твореца в себе си, би ме било срам пред мен самата и пред всички ония хора, които ще дойдат след мен ако не се съобразявам с духа си и действам на сляпо, подмамена от системата...
А ако всеки се занимава с онова, в което е най-силен и което идва от сърцето му ще усеща прилива на Любовта и ще сътворява всеки ден Хармония.
Защо е толкова трудно хората да го разберат?
цитирай
7. miaa - Темата за разгръщане на таланта на всеки човек..Е сложна ..И много дълга!
18.01.2011 21:35
Нека всеки от нас да прави това, което умее най- добре!
цитирай
8. demar - Красиво...синьо...
19.01.2011 00:00
Красиво е Ами !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1836599
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980