Има нещо!
Птиците са пълни с тревога,
небето с мъгли,
въздухът със зловония,
а наоколо всичко шуми.
Има нещо!
Пробива духа ми
с невидими стрели.
Прикрити врагове
в думите на топла загриженост,
в делата на най-близките -
има нещо!
Усеща се като отрова,
усеща се като нестроен звук,
разбиващ хармоничното звучене
на природата -
бумтене...

Усмивката на лицето,
любовта в сърцето
и упорство във вените!
Падаш и ставаш,
за да проддължаваш...
                       към слънцето...

Ако се чувствате зле и усещате, че сте подложени на някакъв невидим тормоз. Ако губите сили и усещате, че пропадате, че ставате все по-сами, че все повече се пълните с носталгия или чувството, че сте неразбрани и различни ви побърква дотолкова, че да теглите майната на всико и да избягате? Ако се случват странни неща с хората около вас и те се променят от днес за утре, думите им ви убеждават в неща, които сърцето отрича, ала нямате сила да им отговорите "достойно"... направете нещо! Погледайте планините, мълчете - тихото съзерцание винаги зарежда, не говорете с никого почти за нищо - шеги или "служебни теми", ако се усетите обидени, нервни, ядосани или поласкани спомнете си, че всички сме едни и същи, че душата ни пред ничия друга не е по-малко, ала не и повече. Идете някъде покрай вода и я оставете да отмие негативното - душ също става. Запалете си ароматни свещи в стаята (ако сте вкъщи), пуснете някоя нежна мелодия. Разсейвате съзнанието си с книги. Четенето е здраве за духа ни.

Напоследък се случва нещо и се усеща много яростно във въздха. Но скоро ще отмине, важното е да поддържаме духа си бодър, а сърцето пълно с любов. Да не се подаваме на Страха и Гнева. Да не храним егото си със "съмнителни" действия и мисли, а докрай да задържим съзнанието си чисто.

Поздрави, прегръдки,
обич и усмивки от Ами!

Но и ти направи, нали!:) Прегръщам те и... очаквам пролетни стихове. :) Поздрави и хубави събития за теб, Ами!:)

Напомни ми за непознатата птица на Стефан Цанев

Ах...Случи се нещо ужасно...!
Под покрива на съседния дом се засели една непозната птица.
Може би беше лястовица или врабче,
никой не обърна внимание на това в началото.
А после... Нямаше значение...
Птицата носеше сламки, пера и кал
и градеше гнездото си пеейки - с голям ентусиазъм.
Никой не обърна внимание на това в началото.
А после, после нямаше значение.
Един ден птицата донесе връв или конец
и зазида единия край на гнездото си.
Никой не обърна внимание на това,
а после в десет - нямаше значение.
В десет - Птицата се обеси.
Крилата и дълго се съпротивляваха...
Съседите дълго наблюдаваха...
И очакваха нещо да се случи...
А обесената птица се полюшваше на вятъра,
като махало на часовник.
Кой направи примката?
Странно, че никой не обърна внимание
на това в началото...
Страшно беше после значението...
..............
И си мисля...,мисля...,мисля...,мисля...
На земята става нещо неестествено
щом и птиците започнаха да се самообесват.
Стефан Цанев

Но пък ти си си ти... "Да не се подаваме на Страха и Гнева."
Усмивки и за теб !

"Но и ти направи, нали!:)" - това май не го разбрах много :)

На земята става нещо неестествено
щом и птиците започнаха да се самообесват.

Показателен е този стих. понякога и птиците не издържат. Но дали ако за някой имаше значение труда й, песните, гнездото щеше тя да домъкне оная връв. Ние забравихме да обръщаме внимание на птиците...

но виж надеждата дори в акта й на самоубийство
"кррилата й дълго се съпротивляваха..."

Крилете искат винаги да летят...

"Ако се случват странни неща с хората около вас и те се променят от днес за утре, думите им ви убеждават в неща, които сърцето отрича, ала нямате сила да им отговорите "достойно"... направете нещо!"
И ти направи нещо!:))) Не е буквално... Чудесен постинг, поздрави! Пожелавам ти сбъднати добри неща и чудеса!:) В чест на достойните нещотърсачи!:))))

но знаеш с тази клавиатура...изпускаме понякога буквички и т.н. - реших, че няма да ме е срам да питам :)
Прегръщам те! Благодаря за топлите думи истрахотните пожелания!

Ако под стряхата на моята смълчана къща,
която само в сънища повтаря детски вопъл,
а е цялата сега тъй зелено намръщена
и настръхнала от бури и неща,
ако сега под стряхата й разбера,
че врабче строи си дом от слама и от песен,
о аз ще плача за това врабче и тази къща,
през смях ще плача - от надежда!
Наздравица ще вдигна за крилете,
поели тежеста да бъдат дъх
на старата ми стряха.
Ще й помогна, на птицата
със смях и песен ще помогна
къщата от детсвото да съживим.

Да..хубавото при птиците е , че винаги си правят гнездото с песен...

къщата, построена с песен и смях се превръща в дом.

Хубав ден, Ами! Пожелавам ти весели и щастливи мигове:)

Благодаря! И на теб! С обич!