Пробуждане
На В.К.

Аз имах ангел със нежни криле,
докосваше с тях сърцето ми.
Тя толкова даде и нищо не взе...
Защо не разбрах по лицето ти,
че този ден, в който сам стоя,
пред купчината ми строшени
надежди и късчетата им броя,
ще дойде разсипан над мене?

Късно е сега, късно е за всичко!
Тази истина прорязва като нож.
А имах те във тихите ти вричания
и имах те в далечната ти нощ.
И ето всичко се превръща някак
в купчина от стъкълца и пясък,
Още дишам, а, Господи, как ли
успявам през болка от крясък?!

Ти мое проклятие беше, вярвах,
че идваш в деня ми - да рушиш.
А всъщност сила си подавала.
А за себе си, за себе си остави ли?
Ти мой, тих и светъл благослов,
ти се появи, за да създаваш,
тогава аз бях сляп, не бях готов
за онова, което щедро предлагаше.

Коя беше? Слънчева приумица,
озарила мрака на самотата ми,
в която сивееха нещастни муцуни
и аз имах вина за сивотата им.
Как да повярвам в нетраен лъч,
в едно дихание, дошло от песен.
Сега нямам нищо и сега съм друг -
зная, че показала си ми вечното!

Плашех се от теб и от любовта ти,
или те мислех просто за наивна,
а ти си бляскала във тъмнината,
да не пропадна, за да не загина.
И после с колко ярост отплатих се,
колко от сълзите ти тихи пих?
И как докрай така се разруших -
сега отказваш ми да ме сглобиш.

И с право е! Нима мога да виня
желанието ти от мен да се спасиш,
да потърсиш островче от нищета,
където вечер спокойна да заспиш.
Но на твоя остров има хладина,
а тя не пали очите ти, нито смеха.
Последната ни среща - пак сълза
беляза нещо в дъното на душите ни.

Ала сега те няма, а ми липсваш
и е страшно, че тази празнина
не я запълва вече просто нищо.
Аз обичам една далечна жена!
Една невъзможна мечта за любов,
една надежда, от болка солена.
В празното дочувам тръбен зов
и готов съм сякаш далеч да поема.

Оставам! Оставам! Пред купчината
от дребни стъкалца и пясък,
отломки на една реална илюзия,
разбила крилете ми от блясък.
Дълъг път ще извървя, тръгвам
за миг аз повече тук няма да стоя.
Някой ден, някой ден ще те прегърна,
път трънлив към тебе предстои.

Приятелю, надеждата е сила, вярата е сила, любовта е сила. Побирайки ги в сърцето си, пазейки огъня им жив ти няма начин да не се съвземеш. Спазих обещанието си - ето ти дългия стих, но ти сам твориш и пишеш своята поема на живота си. Каква ще бъде тя  -зависи изцяло от теб!
Гордея се с теб, че смело се реши да поискаш прошка. Гордея се с твоята любима, че ти я е дала. Срещата ви не е безплодна, защото ти възвърна така хармонията в света си. Сега имаш много задачи и много неща за познаване, много етапи за продоляване...
Голямата разруха води след себе си сътворяване. Имаш шанс да засадиш оттук насетне градината си с добри плодове, за да те нахранят утре с любов.
Самообвиненията не са необходими на никого като бич, нека ти послужат за преосмисляне и индикация, че нещо не е наред, нека са стимул да поправиш грешките си. Много страдание е натрупала душата ти, значи много място за радост се е освободило.
А колкото до Диди? Не зная дали някой ден няма да се появи, не зная това, защото не мога да го зная. Аз сигурно също не бих се върнала  - това е истината, колкото и трудна да ти е за понасяне. И ти не би се върнал! Но всичко е много индивидуално. Това, че аз мисля по този начин (въпреки приликите, които откриваш между нея и мен) не значи, че нещата са същите за нея. Нито се знае какво ще се случи утре...
Сега имаш задачата да се погрижиш за себе си...

може да го открие тук.

http://viktores.blog.bg/

И внимавайте, ако нещо разбера, че се закачате с него ще има разправии :))))))

Носиш доброта!За всекиго по нещо хубаво, което стопля сърцето! Прекрасен стих!
Прекрасна музика! Поздрави и усмивки от един твой фен:)

Благодаря за хубавите думи! Надявам се винаги да е така и да нося по нещо хубаво ня някой, малко топлинка, малко обич...

Сетих се за една песен. Емил Димитров - Ако си дал.
Поздравям те с нея!

Да даваш надежда и топлина е вътрешна необходимост! Има хора, като теб, които са така устроени!Открити за света и за тези, които имат нужда от една добра дума:)! Благодаря ти за музикалния поздрав!

не бях такава... Преди една година...не бях такава.
После срещнах любовта, познах духовната си половинка и тя ми предаде жесток урок. В мъдростта на болката и любовта малко по малко се изградих и успях да се запазя такава. Сега знам колко опити преди това са ме докарвали до този урок, но аз бях сляпа за тях. Проблясвах за кратко, а после пропадах някъде....
Любовта, която разбрах, че е способно да изпитва сърцето ми този път не ми го позволи...
Сега се опитвам да подам ръка, да разбера, да помогна, да имам добра дума за всеки, да се боря за всяка душа...
:) разписах се :)

че спази обещанието си. Хубав стих. Верен стих.
Ако съм вярвал някога, че ще го кажа на някакво непознато момиче по-младо от мен, което никога не съм виждал. Ще останеш винаги в сърцето ми, ами! Ти си толкова чиста, толкова мъдра. Всеки път като погледна профила ти онемявам - не може да е на 23, не може.
Благодаря ти, мъничка приятелко! Благодаря за думите и за емоцията, която не мога да опиша след като прочетох постинга ти.

Ще се погрижа за себе си. Разбира се, че ще се погрижа за себе си. Няма никога повече да разочаровам, когото и да било. Обещавам си го.

"Ще се погрижа за себе си. Разбира се, че ще се погрижа за себе си. Няма никога повече да разочаровам, когото и да било. Обещавам си го."

Eто нещо, което си заслужаваше да се прочете. Прегръщам те и ти пожелавам спокойна нощ!

Мило Момиче, Ти също си предала своя урок на твоя любим! Процесът е взаимен!Уроците са низ от споделена болка и радост, от изцеление, промяна и развитие за двама ви! Навярно взаимно сте се обогатили! Навярно си му показала, какво е любовта, направила си го по- добър, дала си му вяра, за да продължите с мъдрост и обновление!..

Ако трябва да се доверя на усетат си - да, предала съм своите уроци и от това се плаша най-много... Защото, когато си затваряме очите пред тях, те бутат отвътре и раздвижват материята, все излизат пред нас, за да преминем курса.. Страх ме е от тези раздвижвания, но съм безсилна. Знам само, че ще са може би страшни и болезнени и точно толкова полезни и носещи обновлението, за което говориш.
виж какво се е случило с Виктор, на който посветих стиха си и на неговата любовна история.

Има неща, за които човек не може да си затвори очите ! Вие сте тук/ а и много други сродни души/защото имате мисия, като всеки човек на земята:)
Съвсем наскоро прочетох една статия, която насочи мислите ми към една по- различна , непозната за мен насока.Ето какво научих...И мисля, че има отношение към сегашния ти прекрасен постинг!Любовта променя мисленето от "взимането" към " даването".Желанието да получим нещо отразява дълбокото убеждение, че все още нямаме достатъчно.Докато смятаме, че вътре в нас има недостиг, ние ще продължаваме да произвеждаме оскъдица, бедност,защото това е нашата основна мисъл.Каквото и да получим , то никога няма да е достатъчно.Когато нашето желание е да даваме , вместо само да получаваме , дълбокото ни убеждение е, че имаме толкова голямо изобилие, че можем да си позволим да раздаваме.Подсъзнанието ни си прави изводи от нашите съкровениубеждения и по оригинален начин създава ситуации, които ги отразяват..
Желанието да даваме, насочва Вселената да ни дава! Да ни отвръща по същия начин! А тази проява създава душевен мир и хармония в Нас! Условие за да продължим по пътя си Успешно!

нека ти предложа една статия на Дийпак Чопра (седемте му диховни закона за успех) Мисля, че ще ти бъдат интересни... Самата аз след малко ще ги прелистя отново.
Да, истина е. Когато даваме - получаваме (както и да прозвуча ;) Ето докъде ни отведе разговора...пак до онази песен. "Ако си дал, не си живял напразно..."

http://www.secretsbg.com/ocult.php

а ето и линк към седемте закона

Ето какво ще науча от теб!

Не се ли пиртесявате да си размятате гащите на показ? Аз се притеснявам, че ме правите воайор пък за вас не знам. Щом усетя че ще чета нещо лигаво и бегам със 120. Не ви ли е срам ?

не се притесняваме да си размятаме гащите на показ. И не, не ни е срам :)

Това относно въпросите ти.

* Трия коментари, нанасящи обида на мен и коментиращите под постингите ми. Съжалявам, че изтрих "труда" ти. Хубава вечер!