В клепките на бързащото време,
примигват мислите ми светофари.
Зелено е, все още е зелено
тичай с времето се надпреварвай,
а щом блесне червената забрана -
спри се, спри ако можеш вулканите.
Не намрази ли оранжавото?
То се влачи в дни на изчакване
и нито те пуска да преминеш,
и нито яростно те забранява.
Аз вече намразих оранжавото!
А най-дълго разтила се в дните ми.

Бърза времето, когато е зелено,
бърза и когато е червено -
оранжевата светлина го разтяга
като ластик, с който се опитвам
да кача пияно до последния етаж!

Много точно! Хубав стих, поздравления!

Добре дошла! Радвам се, че ти е харесал. Поздрави и пожелания за невероятни дни, пълни с надпревари и смях!

светофара,жълто ,зелено,червено

всичко е позволено... Играта на цветовете, нерегулираните кръстовища и ластика, с който опитваш да качиш пияно до последния етаж