Защо да търсим общото и ценното,
когато къде по-лесно е да се излезим
на поета, посмял да повдигне
края на завесата, спусната пред очите му?
Защо да се оставим на течението
от слово, символи и тропи,
когато можем с крак да тропнем
и да осъдим перспективата на поета?
Защо ли и въобще поезия да четем,
вестник "Лична драма" по е интересен,
там спокойно на показ са извадени
разни души с единствената цел
да бъдат осъждани?
Защо да хващаме невидимите усети,
прелетели в нас след някой стих,
когато егото ни ще побърза
да оцени не стиха, а поета тих?

И защо ли още пиша?
Защо късам телекси от небесата
и ги превръщам в думички,
когато читателят на поезия се превърна
в консуматор на поетова енергия?

Но ей отново пръстите потрепват,
електрически импулс ги движи
и пиша, пиша думи от сърцето
с надеждата да се съживят
в някоя мисъл нетрайна,
а после да бъдат забравени
изоставени...

Пиша, сякаш вече го правя от инат,
записвам потока словесен, залял сетивата.
Читателю мил, приятелю драг,
аз цялата оставям се в стиха си,
за да бъда мост, по който да премине
душата ти оттатък и за миг в незримото
да открие себе си и същността си.

"И защо ли още пиша?
Защо късам телекси от небесата
и ги превръщам в думички,
когато читателят на поезия се превърна
в консуматор на поетова енергия?" armita

Питаш "защо?"
ами, защото можеш да късаш телекси от небесата и ги превръщаш в думички...
ние , някои де...не можем....
и сме само "в консуматор на поетова енергия"
И...аз ти благодаря за енергията, за чувствата, емоциите...,
които намирам и усещам тук, при теб...
Е, само това мога да ти кажа.../не съм поет/
Хубава вечер, Ами !

Консумирай със сърцето си, тогава съм безкрайно щастлива и късам купища телекси, за да има все повече емоция, мисъл, подтил и обич!
Хубава вечер и на теб!

Ами, прегръщам си те топло ...

И аз, Алекс! Благодаря за топлината!