Да си забраниш любовта от страх е като да си забраниш да дишаш, защото във въздуха има вредни емиции. Да си забраниш любовта от страх е като да си забраниш да излизаш от вкъщи в прекрасен слънчев ден, защото лъчите му са същи и опасни.

Приказката наяве? Възможна ли е за цял живот или е само мит?
Възможна е! Тя се наблюдава в онези дълги партньорства, създадени на основата на любовта и запазили страстта си същата, както в онзи период на лудо, розово ухажване. Има ли между тях проблеми, които може би хиляди пъти са заплашвали връзката им - разбира се, че има. Но в крайна сметка резултата е, че именно тези проблеми с помощта на искреност, доверие и любов не само са запазили, но са и укрепили съюза им. Но тези хора никога не са си позволили страхът да превземе сетивата им и то онзи пагубен страх, който може би ако надникнем дълбоко в себе си ще разберем, че е в основата на всеки друг страх, на гнева, на емоционалните кризи и на всякакви заболявания. (при проявен интерес мога да развия тази теори в следващ постинг, за да не се отклонявам тук от основната си идея).

Любовта е свобода и развитие, тя е мъдрост и движение, тя е съзидателност. Тя е постигане на хармония и щастие. Да се страхуваме от това е най-малкото нелогично. Да си го забраняваме с доводите на разума вече ми се струва патологично. Но ако погледнем днешния човек, натиснат под нормите на системата, изсмукан от всякакви манипулации и власт ще разберем лесно защо той се плаши от свободата, развитието, мъдростта, творчеството и щастието - защото не ги познава. Когато любовта узрее, защото тя узрява чрез взаимното разпознаване на другия и трябва да има време и свобода да разтвори Егото на всеки, та когато тя узрее те залива изведнъж всичко онова, което до този момент ти е било не просто непознато, а си бил съвсем в невежество за съществуването му по-простата причина, че си свикнал да наричаш други неща със същите имена. Красиво ли е? Като докосване до божественото, като най-прекрасен стих, като вълшебна приказка, като най-жива мелодия.

И идва въпроса защо това ни стряска? Защото не знаем какво е, защото са ни втълпили в главите идеята, че да "летиш на крилете на любовта" е проява на безумие, слабохарактерност и най-сетне е грешно. Любовта от традицията на навика и повтарянето, на което всички сме жертва успяха да превърнат хората в едно разумно нещо, което никак не е свобода, мъдрост, съзидателност или развитие, а най-малко е щастие.

Страховете ни имат способността да се материализират. Ние сами чрез натрапчивите си панически мисли създаваме своя земен Ад! И когато допуснем да се уплашим от всички тези красиви неизвестни, които сякаш се разбиват като вълна върху нас, ние всъщност създаваме именно обратното на онова, за което твърдим, че мечтаем - създаваме затвори, тресавища, глупост, разруха и най-сетне нещастие!

За да подкрепя тезата си искам да разгледам един мит, заседнал в умовете на хората "Огньовете са само в началото!" "Страстта след време умира или поне се губи" "Сексът е просто физическа наслада" "Толкова добре вече познаваме телата си, че прескачаме любовната игра или я съкращаваме до мин." Всички тези исказвания са  основата на вярването, че страстта и насладата от сливането между телата ни след време (което забележете е в рамките на 1-2г напоследък) се губи и това е аксиома. Губи ли се наистина за хората - да! Аксиома и константен признак ли е - не!

Първо страстта намалява от ежедневните битови сцени, които се случват с всеки. Второ страстта намалява под влиянието на различни стресови ситуации от всякакъв характер.
Трето сексуалното желание се разсейва от мисли, свързани със сметки, дом, работа, проблеми.

Всички тези пречки не важат за истинската страст, когато не сме уплашени от това да обичаме и да бъдем обичани.

Според моите наблюдения две неща се случват, когато активираме този страх:
1. Раздял а (тук май няма какво да разглеждам)
2. Превръщане на любовта в секс. Това се случва постепенно, малко по малко. Човекът отсреща или ти към него вече не подхождате с радостта от чувствата, а единствено и само с цел - физическа наслада. Всичко друго се случва около това. Любовта егоистично е прибрана някъде дълбоко и нито отдаваме, нито я получаваме. Циркулацията на енергията й спира и спосоността й да създава и гради е напълно пренебрегната и неизползвана. Поради една или друга причина си мислим, че секса е физическо удоволствие, което има за цел създаването на потомство или достигането на оргазъм. С натрупването на години и ангажименти между партньорите секса е все по-некачествен, незадоволителен и често се превъща в рутина. Периодичните "освежавания" не постигат дълготрайни резултати.
Защо е всичко това? Защото сме се уплашили от любовта, уплашили сме се да я приемем такава, каквато е във всичките й проявления, странности, крайности и красиви непознаваемости. Хванало ни е шубето да се докоснем до божественото и да изпитаме истинското щастие на това да се познаем като същества от безграничен потенциал, между които се изгражда хармония във всеки един аспект от живота.

Източните философии, стари колкото света, твърдят за така нареченето постигане на върховно удоволствие. Тантра казва за секса, че е достижимо само при наличието на любов. Но ние успяваме първо нея да пренебрегнем, когато имаме полов контакт. Всичко друго излиза на преден план, освен любовта. А тя е свобода. Вечният стремеж на духа ни към свобода всъщност е нещото, което ни кара да се влюбваме, да се събираме по двойки и най-сетне да правим секс. Именно в секса ние се отпускаме и търсим тази свобода... разбира се, погрешно! и все пак това е може би единствената точка на пресичане между двама, в която ние най-силно се стремим, а всъщност не си позволяваме свободата да бъдем себе си, да бъдем обичани и да обичаме. Отпускаме въображението си, пробваме всякакви фетиши и т.н., но в крайна сметка единственото, което правим е да се стремим към освобождаване на духа. А това няма как да се случи без любов и без волята ни на разумни същества да не й го е забранила.

Когато правите секс мислете не за секса, а за чувствата си и поне малко ще усетите магията на онова, което древните жрици и мистици наричали върховно удоволствие. Това е всъщност тайната на онези дълги връзки, в които страстта не е умряла с времето... те са си разрешили свободата да се обичат! И с риск да навляза в интимните тайни на близки хора ще споделя един разговор, който проведох наскоро. Тя ми разказа (с мъжа си са вече 30 години заедно) как преди една седмица правили невероятно красива любов цяла нощ... и как най-сетне във фазата на отмара, толкова изтощени се почувствали, че заспали и двамата на пода. Но те и до днес са като децата - истинска радост е човек да ги наблюдава, когато се закачат за нещо или се гледат в очите...

Любовта е свобода! Уплашим ли се от нея, забраним ли си я превръщаме сами себе си в роби на собствения ни Ад, който разумът ни прилежно е иззидал с тухличнките на най-различни зависимости, привързаности и подчинения на навика ни да повтаряме.

Поздрави, прегръдки,
обич и усмивки от Ами!

...страхът разболява и дезорганизира...

Права си , Ами , но на моменти е много трудно да затвориш раните. Бах си забранил да обичам ,за да оцелея .Истината е ,че нямаше да мога да преживея болката от това едиствения човек ,който обичам да ми каже ,че вече не означавам нищо за него .

забранявате да обичате? Значи това не е любов, а егизъм! Четете опоресделението на св. апостол Павел - послание към коринтяни. Всичко останало не е любов, а нещо друго!

Ми не знам ...вероятно си го налагам съзнателно ,защото подсзънанието ми няма този проблем . Не искам да е така ,но защитата не се дава толкова лесно . До себе си имам едн разкошно същество ,което обичам с цялата си душа ,но.............все едно тялото ми е на друг човек . Странно е и никой освен мен не може да свали тази защита ......Няма д апонеса д абуда отново брутално отхвърлен .......такъв човек съм . Дори и да изглеждам като пълен егоист уверявам ви ,че не е така .

Казала си го прекрасно! Няма човек, който да избяга от любовта!Духът усеща истинската й същност!И я привлича! Двама души, които се допълват пълноценно!А сексът е естественото продължение на любовта:)
Страхът, съмненията идват от егото на човека..То предизвиква, катаклизми в огношенията между двама души..Егото трябва да се" лекува", за да има открити и искрени отношения.Забелязала ли си Ами, че общуването между двама влюбени/ приятели/ е двупосочна улица!Получава се, когато единият говори, а другият го чува! Случвало ли ти се е, да се води разговор, в който никой не казва нищо, но двамата разбират всичко прекрасно! За да има любов, за да общуваме наистина,трябва всеки да поема отговорност за сърдечното пространство, което съществува между нас и другия човек.Отсъствието му означава страх.Понякога означава да си държим устата затворена.Мълчанието може да бъде могъщо средство за общуване с любов! Зависи от ситуациите и обстоятелствата.Имало е случаи, когато съм грешалаи съм знаела, че греша и съм знаела , че знаят , че греша и съм обичала отсреща човека заради благородството му да не каже нищо.Това ми е давало възможност да се оттегля с достойнство.
Когато говорим , ключът към общуването е не какво говорим,а нагласата, която стои зад казаното.Често се срещат хора , които говорят телепатично.Всеки миг, човек избира дали да се свърже или да се оттегли и човекът, с когото говорим, усеща нашия избор, независимо от думите ни.Като изберем да се свържем, отваряме вратата на общуването с любов, защото това е ключът към взаимността!
Сега има много интересни книги на тази тема! Последните ми съждения са опит да пресъздам един разказ по действителен случай /за двама влюбени/ действието се развива по време на Първата световна война! , които са общували по този необикновен начин! Не са имали дълго време, избора да бъдат заедно./ той на фронта, а тя в родния си град! Любовта им е била уникална!Те са общували / не чрез думи/, а чрез мисъл, която ги е свързвала дълбоко и мъдро! Умение, което е направило чудеса за запазване на любовта и връзката им)!

Да Лили "...страхът разболява и дезорганизира..." Именно чрез страховете си ние привличаме онова, от което се страхуваме, което мислим, че ще ни съсипе. Страховете ни са нискочестотни вибрации обаче, които лесно се преодоляват постоянно и дългосрочно чрез различни практики, който каквито харесва. За вярващите в Бог - молитви и оичаи, за медитиращите - медитация. Да се освододи от страховете си обаче е нещо мого страшно за повечето хора, защото те не са свикнали да живеят без тях. Друг е въпроса до какво можем да стигнем и в какво да се превърнем, когато позволим на егото си да се ориентира и храни с тези страхове... Какво си причиняваме сами - когато го осъзнаем ни идва да си счупим главата. Най-простичкия пример най-болнави са онези хора, които постоянно се пазят, обличат, пият профилактично всякакви препарати и понякога стигат до маниакалност в това да стелиризират помещенията, да поддържат една и съща температура и т.н. И да припомним старата, колкото света мъдрост - Здрав дух, здраво тяло!

не, не изглеждаш като пълен егоист - глупости. Просто, както казваш спомена за преживяна болка, оставя в нас страх да не се повтори, но няма ако се отпуснем и знаем, че няма. Да, най-вероятно този страх от изоставяне изагуба на любимото същество е от това, но виж нека ти припомня нещо Любовта е естествено чувство, когато й се даде свободата да бъде такава, каквато е тя размива страховете и егото и води до пълноценно щастие. Грубата зависимост от това да си с някого е прикрит страх от самотата... но всъщност онова, което ни стряска е наложеното от хората твърдение, че самотниците са нещастници, които не могат да си оправят живота. Открих нещо за самотата и мен тя много ме е плашела винаги и все съм била сама - самотата е градивна, тя е възможност да се стегнеш и да си оправиш живота, самотността, чувтвото , че не си никому нужен и потребен - това й е страшното, но това всеки знае, че далеч не е така. На едно същество да си потребен - значи не би следвало да изпитваш самотност, защото някой е щастлив заради теб, а това е така прекрасно. Но когато искаме и си въобразим, че някой може да бъде щестлив единствено ако е с нас, то малко или много го обсебваме и спираме енергията на любовта. Но така или иначе не мисля, че имаш нужда от страховете си - махай ги, докато не са се обърнали против тебе, защото ненаучните уроци се повтарят ;) Когато дадеш на другия свободата д те обича и да се чувства обичан, то едва ли ще изостави. Обичан, а не обсебен ;) Прегръщам те и ти изпращам Любов!

добра среща! Да, в Библията има много добри съвети, но съгласи се, това е книга, която рядко хората четат (дори четящите книги) и още по-рядко разбират скритите й кодове.
Ще ти кажа как се забранява да се обича...от Егото - ти го каза! Но то те превръща в най-големият дебил и тъпанар на света, който не може да види света по-далеч от собствения си нос и собствените си потребности, какво остава да се замисли на чувствата и да не говорим за това да ги уважи на другия. Имам доста разправии със собственот оси его и знам доста от хитрите му механизми - ще ти втълпи идеята, чеси жертва, че не заслужаваш това, че страдаш заради другите, че всичко е наред, че си велик - какво ли не, асортимента му е причудливо голям. Любовта има способността да го размива, защото тя е радост от и за другия...фокусът на мислите вече е изместен към чуждото щастие, страдание и живот и ако съществува любов, другият ще се почувства свободен и ще ти даде свобода. Разбира се процеса е двупосочен...трябва първо да се съгласиш да даваш, за да получиш и обратното...така се получава кръговрат и постоянен обмен на енергия. Когато този обмен спре се настанява всичко друго, което не е любов

Страхът, съмненията идват от егото на човека..То предизвиква, катаклизми в огношенията между двама души..Егото трябва да се" лекува", за да има открити и искрени отношения.Забелязала ли си Ами, че общуването между двама влюбени/ приятели/ е двупосочна улица!Получава се, когато единият говори, а другият го чува! Случвало ли ти се е, да се води разговор, в който никой не казва нищо, но двамата разбират всичко прекрасно!

Да забелязала съм и да случвало ми се е - преди, когато нямаше съмнения и страх, когато нямаше груби прояви на Егото. Знаеш ли...сравнявам често връзката си с този господин, за който все пиша ;) преди и след раздялата ни. Преди нямаше страхове и съмнения и двамата се чувствахме по-добре. Сега те са се настанили в него и съответно между нас, което ни отдалечава малко по малко. И ако преди съм имала усещането, че искам да бъда по-добра и по-съвършена, да се развивам и творя, да работя и да се развивам, сега това не е така. Не го искам - просто се получава, онзи прилив на сила го няма. Той направи точно това - сложи юзди на любовта си и се подчини на егото си. Дали това променя моите чувства - не, но определено променя взаимоотношенията ни, общуването и онова разбиране с очи...което напоследък липсва.

ТЕМА –))))