Жената е нежна!
От вятъра и от цветята
се е учила да докосва,
от пеперудите и от тревата,
от лъчите на слънцето.
По върха на пръстите си
събрала е милувки
от аромата на росата.

Жената е страстна!
От вулканите се е учила
да кипи и да изригва;
от бурите - да връхлита,
от водопадите - да гърми
в пустощта на безвремието.
В ръцете си е събирала
искрите на огъня,
земетръсите на скалата,
на дъжда пороите,
на ураганите повика.

Жената е икона!
От ангелски хор се е учила
да обича и да дарява,
да се усмихва и да прощава!
С целувките си благославя,
с докосванията си пречиства.
Пръстите й носят
вяра от тиха обител,
свято причастие, тиха молитва.

Жената е грешна!
Тя подмамва, омайва
с първичност на сирена.
Тялото й е оръжие
и сладка награда.
И в дланите й смирени
са написани заклинанията,
които искрят в очите й,
поели дъх на древност,
зада носи забрава,
за да бъде омая.

Жената е почивка!
От шарената сянка на липата
се е учила на сдъжаност.
На папратите от листята
как заслон се прави от слънцето.
С косите й свежа дантела
от пролетни следобеди
и тихи летни вечери.
В скута й глава да склониш,
уморен от победи.

Докосне ли те с пръсти,
събрали всички крайности
от грях до причастие
и в люшка превърне ли косите си,
тихичко се усмихни -
докоснат си от богиня!

Жената е загадка на Вселената! Събрала всички тези образи, които си описала с изящество и мъдрост!

пробудена Ами! :)