Постинг
04.02.2011 21:02 -
Отново в редиците на блог.бг
demar, специално за теб!
Първо една огромна и топла прегръдка, а после ще говорим за поезия и за любов, за живота и смъртта, за щастието и мъдростта :)
Да, напоследък не съм писала и си има съвсем технични причини за това. Просто ми се развали компютъра и не мога да си го поправя самичка. Сега съм на гости при родителите си за известно време и ще надзъртам честичко. И аз не съм в настроение тези дни и постинга ми трябва да е много сив и депресиращ. Просто осъзнах някои неща за човек, в който толкова много вярвах, разбрах на какво е способен, създаде ми страхотни проблеми...
Понякога се чудя колко и с какво трябва да прекали някой, за да се разочароваш тотално от него? Но днес си мислех за друго... колко чиста форма на съвършен егоизъм е това да защитиш собствения си задник без дори да си способен да се замислиш за това, че лъжата, с която си се прикрил е навредила на някой, който твърдиш, че искаш да ти бъде приятел?!
Е, гордея се със себе си.. не позволих гнева да ме превземе и не казах и думичка, за да обвиня или изоблича една долна проява на гнусна суета....
Толкова злопаметна мога да съм, а този път просто се отказах, прекалено изморена съм, за да помня някого с долните му прояви. Прекалено уморена, за да бъда бряг и път. И веднага хубавото, за да върнем баланса :) Поезията! Литературата, словото. Не знам дали знаете какво е онова сладко чувство, което те обзема, когато видиш на някой много по-заслужил от теб, много повече години минали през главата, не знам дали знаете какво е да извикаш в очите му гордост и възхита с няколко простички изречения.
Има за какво да се живее, приятели! Има за какво да се усмихваме, има винаги в какво да се влюбваме, има истински неща и истински хора, които могат да обичат. Един да познавам, един да имам до себе си такъв - аз съм богата, а аз имам много... Истинското съзнание за щастие не е в това да защитиш себе си, предавайки приятел, нито в това да трупаш дивиденти на чужд гръб, нито в това да преследваш илюзията за щастие, то е в именно онези мигове, които спират дъха, то е в това да имаш истински хора до себе си, в това да видиш в очите на някой, че те уважава, в това да знаеш, че има един човек около теб, който те пази на специално място в сърцето си и няма да те предаде, защото знае, че предава така част от себе си. Истинското съзнание за щастие и богатство е да имаш ти такива късчета в себе си, хора, които да значат много и предавайки доверието им, да знаеш, че изневеряваш на себе си и именно за това да не го направиш.
Едното е безусловна и свята обич, другото перфектен егоизъм. Изборът винаги е наш! Но аз сутрин се събуждам усмихната, винаги усмихната. Вечер се прибирам весела, винаги весела. И денят ми минава в песни, а приятелят със синята риза шепне в сърцето ми...
Защо да живеем като скотове, когато можем да живеем като хора?
Животът е прекалено кратък в своя земен дял и ако днес е последния ден от този мой дял, то аз ще го изживея с пълно и чисто сърце, ще обичам и ще благославям. И ако утре ме няма след мен ще остане това -спомен, че съм обичала, спомен, че съм била истинска, че не съм говорила празни приказки, че истината била ми е знаме, че светлината ме е водила....
Първо една огромна и топла прегръдка, а после ще говорим за поезия и за любов, за живота и смъртта, за щастието и мъдростта :)
Да, напоследък не съм писала и си има съвсем технични причини за това. Просто ми се развали компютъра и не мога да си го поправя самичка. Сега съм на гости при родителите си за известно време и ще надзъртам честичко. И аз не съм в настроение тези дни и постинга ми трябва да е много сив и депресиращ. Просто осъзнах някои неща за човек, в който толкова много вярвах, разбрах на какво е способен, създаде ми страхотни проблеми...
Понякога се чудя колко и с какво трябва да прекали някой, за да се разочароваш тотално от него? Но днес си мислех за друго... колко чиста форма на съвършен егоизъм е това да защитиш собствения си задник без дори да си способен да се замислиш за това, че лъжата, с която си се прикрил е навредила на някой, който твърдиш, че искаш да ти бъде приятел?!
Е, гордея се със себе си.. не позволих гнева да ме превземе и не казах и думичка, за да обвиня или изоблича една долна проява на гнусна суета....
Толкова злопаметна мога да съм, а този път просто се отказах, прекалено изморена съм, за да помня някого с долните му прояви. Прекалено уморена, за да бъда бряг и път. И веднага хубавото, за да върнем баланса :) Поезията! Литературата, словото. Не знам дали знаете какво е онова сладко чувство, което те обзема, когато видиш на някой много по-заслужил от теб, много повече години минали през главата, не знам дали знаете какво е да извикаш в очите му гордост и възхита с няколко простички изречения.
Има за какво да се живее, приятели! Има за какво да се усмихваме, има винаги в какво да се влюбваме, има истински неща и истински хора, които могат да обичат. Един да познавам, един да имам до себе си такъв - аз съм богата, а аз имам много... Истинското съзнание за щастие не е в това да защитиш себе си, предавайки приятел, нито в това да трупаш дивиденти на чужд гръб, нито в това да преследваш илюзията за щастие, то е в именно онези мигове, които спират дъха, то е в това да имаш истински хора до себе си, в това да видиш в очите на някой, че те уважава, в това да знаеш, че има един човек около теб, който те пази на специално място в сърцето си и няма да те предаде, защото знае, че предава така част от себе си. Истинското съзнание за щастие и богатство е да имаш ти такива късчета в себе си, хора, които да значат много и предавайки доверието им, да знаеш, че изневеряваш на себе си и именно за това да не го направиш.
Едното е безусловна и свята обич, другото перфектен егоизъм. Изборът винаги е наш! Но аз сутрин се събуждам усмихната, винаги усмихната. Вечер се прибирам весела, винаги весела. И денят ми минава в песни, а приятелят със синята риза шепне в сърцето ми...
Защо да живеем като скотове, когато можем да живеем като хора?
Животът е прекалено кратък в своя земен дял и ако днес е последния ден от този мой дял, то аз ще го изживея с пълно и чисто сърце, ще обичам и ще благославям. И ако утре ме няма след мен ще остане това -спомен, че съм обичала, спомен, че съм била истинска, че не съм говорила празни приказки, че истината била ми е знаме, че светлината ме е водила....
Радвам се да те видя! :)
цитирайИ аз се радвам, че наминах...хубаво е тук :)
цитирайЗнаеш ли какво правя, когато съм тъжна:)?
При топло време отивам сред природата!
При студено време, затварям очи и се освобождавам от тъжните си мисли:)
От лошото си настроение:) Съзнанието ми се изпълва с образите на хората, които обичам..Обичам да пея/ когато съм сама, така правеше и баща ми/
Възможно е да ти се струва , смахнато:) Така отново се зареждам!
цитирайПри топло време отивам сред природата!
При студено време, затварям очи и се освобождавам от тъжните си мисли:)
От лошото си настроение:) Съзнанието ми се изпълва с образите на хората, които обичам..Обичам да пея/ когато съм сама, така правеше и баща ми/
Възможно е да ти се струва , смахнато:) Така отново се зареждам!
аз танцувам и готвя и чета и пиша...а и никога не е ак толкова студено за една приятна разходка. нали?
цитирайНе е нужно да се травматизираш от това!Напротив,така ще отсееш" житото от плявата". Не си слагай нищо лошо на сърцето:) Добрината, състраданието, обичта, привличат още N пъти по- толкова! Вселената се грижи за всички ни!
Усмихни се и продължи напред:) По пътя си ще срещаш истински приятели! Чувствителни и благородни, като теб:)
цитирайУсмихни се и продължи напред:) По пътя си ще срещаш истински приятели! Чувствителни и благородни, като теб:)
че твърде дълго не успявах да се откъсна от подобен нелоялен човек... Сега всичко е наред, няма травми :)
Имаше нещо подобно... "ще си имаш работа и със задници, просто ги остави да се съсипват сами и продължи" :)
Сега ще ви оставям, че уча за изпит. На 8-ми всички да стискат палци :)))
цитирайИмаше нещо подобно... "ще си имаш работа и със задници, просто ги остави да се съсипват сами и продължи" :)
Сега ще ви оставям, че уча за изпит. На 8-ми всички да стискат палци :)))
Приятна вечер, мило Момиче!
цитирай
8.
demar -
Добро утро, приятелко !
05.02.2011 08:39
05.02.2011 08:39
Сутринта..рано се разхождах по брега на Марица...
Дочаках изгрева... беше красиво...беше много красиво..
....
След това се прибрах...и пуснах компютъра...и първо...
... чух това :
"И ще светят очите... и лицата ще греят.
Зло под камък да спи , а сърцата да пеят.
А това боже мой... а това е тъй много..."
.. беше красиво...беше много красиво..
После прочетох и това , което си написала...
...и то беше красиво...беше много красиво...
Стана ми хубаво, Ами...
Много се радвам за теб !
Прекрасен ден, Ами !
И... успех на изпита...
/ но...ти си изкарала много по-важния изпит..
и наистина се радвам за това/
цитирайДочаках изгрева... беше красиво...беше много красиво..
....
След това се прибрах...и пуснах компютъра...и първо...
... чух това :
"И ще светят очите... и лицата ще греят.
Зло под камък да спи , а сърцата да пеят.
А това боже мой... а това е тъй много..."
.. беше красиво...беше много красиво..
После прочетох и това , което си написала...
...и то беше красиво...беше много красиво...
Стана ми хубаво, Ами...
Много се радвам за теб !
Прекрасен ден, Ами !
И... успех на изпита...
/ но...ти си изкарала много по-важния изпит..
и наистина се радвам за това/
И така трябва да е, Амрита. Жената трябва да знае, кога да каже "До тук!" ... Хубав ден с http://vbox7.com/play:a7ebd7e8&start=18&r=emb :))))))))))))
цитирайPregrydki :) Светът е едно красиво място, едно много красиво място...а това е тъй много...:)
цитирайблагодаря за поздрава. :))) Тая Марица...къде се промъкна по терлици в блога ми..да тече и да отмива негативната енергия :)
цитирайПрегръщам си те топло Ами, и си те Благославям, с ОБИЧ си те благославям, и вярвам, че един ден, ще бъдеш ВЪЗНАГРАДЕНА!
ТВОЕТО ГОЛЯМО и ТОПЛО СЪРЦЕ, ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ ОБИЧАНО ИСТИНСКИ!
цитирайТВОЕТО ГОЛЯМО и ТОПЛО СЪРЦЕ, ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ ОБИЧАНО ИСТИНСКИ!
:) Благодаря за хубавите думи. Прекрасен ден от мен
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 5980