Постинг
07.02.2011 13:38 -
Въздишки
И тази вечер вятърът отнесе
въздишка-спомен и усмивка
и потънаха в дълбоките води
на незарастналото минало.
Всяка вечер си отива по една,
скоро всичко ще издъхна
и звездата, която съм била
ще се изправи пред тебе
без нищичко да й помръдне.
И отново, отново ще бъда
смях и вдъхновение за себе си -
отстрани ще ме гледаш,
неспособен да се върнеш
в топлината и нежността
на света ми непреброден.
Ще те пробождат спомени,
ще се мяркам в мисълтта ти.
Въздишка се отронва
и с нея отива си болката.
Ще копнея за страстта ти,
тайно може би ще си предсатвям
картини луди от огън.
Когато тежко въздъхна,
знай, че се сбогувам с някой спомен
за смях, пиян от радостна любов,
за танц, забравил за приличието,
за целувка, открадната от нощта,
за себе си до теб, каквато съм била.
И ще осмъмна някъде на топло,
в прегръдки искрени и силни,
за да зная, че за някого мога
да бъда обич, и път, и нежна сила.
Да знам, че някой вечерта ще стопли
и ще бъде опора и ще бъде закрила.
въздишка-спомен и усмивка
и потънаха в дълбоките води
на незарастналото минало.
Всяка вечер си отива по една,
скоро всичко ще издъхна
и звездата, която съм била
ще се изправи пред тебе
без нищичко да й помръдне.
И отново, отново ще бъда
смях и вдъхновение за себе си -
отстрани ще ме гледаш,
неспособен да се върнеш
в топлината и нежността
на света ми непреброден.
Ще те пробождат спомени,
ще се мяркам в мисълтта ти.
Въздишка се отронва
и с нея отива си болката.
Ще копнея за страстта ти,
тайно може би ще си предсатвям
картини луди от огън.
Когато тежко въздъхна,
знай, че се сбогувам с някой спомен
за смях, пиян от радостна любов,
за танц, забравил за приличието,
за целувка, открадната от нощта,
за себе си до теб, каквато съм била.
И ще осмъмна някъде на топло,
в прегръдки искрени и силни,
за да зная, че за някого мога
да бъда обич, и път, и нежна сила.
Да знам, че някой вечерта ще стопли
и ще бъде опора и ще бъде закрила.
1.
demar -
Здравей, Ами
07.02.2011 17:55
07.02.2011 17:55
"И отново, отново ще бъда
смях и вдъхновение за себе си ..." amrita
Бъди...и хубава вечер !
цитирайсмях и вдъхновение за себе си ..." amrita
Бъди...и хубава вечер !
Хората сме странни същества. Живеем, страдаме и се радваме, печелим и губим според и заради себе си, но понякога просто ни се иска да се подарим на някого... без причина, без амбиция, без жажда за обсебваме, без да го правим отговорен за подаръка, само да подарим целия си свят на някой и да имаме възможността да надникнем в неговия се в търсене на оная вечна хармония, се в преследване на истинската свобода и пълнота. Но хората не винаги искат този подарък, плашат ги мащабите му, съмняват се заради неизвестността му...а посягат, тласкани от любопитство... но се захласват по панделката, играят си с нея, радват се на цвета й... подаръкът си остава неподарен.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 5980