Постинг
23.03.2011 19:40 -
Човек, каквото сам си направи, друг не може да му го стори
Днес ми се случи нещо потресаващо... не биваше да ме изненадва толкова, но все пак успя.
Ах, Ами, нима не го очакваше. Сега се смея, смея се така, както отдавна не съм се смяла. И заради този човек ли поисках някога да умра, заради него ли поисках да ме няма, заради него ли боля толкова силно и толкова сълзи изплаках. Него ли обичах повече от себе си, повече от собствената си мъдрост?!
С какво си се съобразявала, Ами? Видя ли сега? Не със щастието му, не с мислите му, не със сърцето му, а със страховете и нелепата му суета.
Ах, обич моя, как разбираш от всичко... :)
Изумявам се от себе си. Подобни хора винаги са ме отвращавали, винаги са били на върха на най-острата ми ирония, винаги съм ги гледала като жалки марионетки без душа, а ето, че в такъв се влюбих.
Не мога да спра да се смея над себе си. Горчив смях е това, от онзи, който избълва изтощеното ти съзнание в миг на прозрение. Горчив, луд смях, смях през сълзи.
Ти ли събуди смъртта в мен, страхлив човеко? Ти ли ме накара да съхна като есенна вейка, от теб ли се плашех, ти ли имаше власт над мен? Ти ли, който не знае какво е свобода и доблест, който не умее да слуша тежки думи от приятел, който все мисли себе си за едновременно за много умен и винаги неразбран.
Прекрасно те разбирам, ах, колко прекрасно разбирам всичко...
Знам, че някъде зад страховете и маските си, ти си слънцето, което даваше сила на стръковете ми, за да растат. Знам, че някъде в сърцето си и ти го знаеш.
Не зная дали вече не си безвъзвратно изгубен за светлината, не зная.
Заради теб ще направя нещо, което никога не съм си представяла, че съм способна, за да опитам за последен път да защитя жалкото ти съществуване. Ще кача този товар на плещите си, но сила за още - не! Това ще бъде последното, което ще направя, за да ти покажа, че въпреки всичко те обичам.
Питах се някога защо го обичаш... нямам ни една причина. А после разбрах. Аз обичам не "защото", а "въпреки" и "заедно със".
И ако за теб света ти е важен, то важен е и за мен. И ако ти обичаш някого, то обичам го и аз като част от тебе... можеш ли да разбереш тази любов - едва ли!
Не любовта ми към тебе свърши днес, тя винаги ще бъде в мен.
Но свърши уважението, свърши и възхитата...
Ти нямаш вече власт над мене - жалко. Беше ми хубаво да ме управляваш, защото това е твоят талант, твоята уникална дарба, твоят код... А как го погубваш!
Колко горчиво ще учиш уроците си, любов моя! Страх ме е да си го помислям даже...
Дано тогава ме потърсиш, дано познаеш смирението и истинското лице на приятелството...
Вярвам в духа ти, той е страхотен и силен и светъл, не вярвам обаче вече на нищо друго от теб!
А аз? Тишината, която ще дойде е страшна. Не я искам, не я искам, но почти я усещам вече, помирисвам я. Няколко дни... как да се подготвя за тази болка, как да се настроя за нея.
А ти веднъж не ме попита: "Спиш ли нощем? И какво сънуваш? Как ще си и искаш ли да те прегърна?"
Ех, обич...
Ах, Ами, нима не го очакваше. Сега се смея, смея се така, както отдавна не съм се смяла. И заради този човек ли поисках някога да умра, заради него ли поисках да ме няма, заради него ли боля толкова силно и толкова сълзи изплаках. Него ли обичах повече от себе си, повече от собствената си мъдрост?!
С какво си се съобразявала, Ами? Видя ли сега? Не със щастието му, не с мислите му, не със сърцето му, а със страховете и нелепата му суета.
Ах, обич моя, как разбираш от всичко... :)
Изумявам се от себе си. Подобни хора винаги са ме отвращавали, винаги са били на върха на най-острата ми ирония, винаги съм ги гледала като жалки марионетки без душа, а ето, че в такъв се влюбих.
Не мога да спра да се смея над себе си. Горчив смях е това, от онзи, който избълва изтощеното ти съзнание в миг на прозрение. Горчив, луд смях, смях през сълзи.
Ти ли събуди смъртта в мен, страхлив човеко? Ти ли ме накара да съхна като есенна вейка, от теб ли се плашех, ти ли имаше власт над мен? Ти ли, който не знае какво е свобода и доблест, който не умее да слуша тежки думи от приятел, който все мисли себе си за едновременно за много умен и винаги неразбран.
Прекрасно те разбирам, ах, колко прекрасно разбирам всичко...
Знам, че някъде зад страховете и маските си, ти си слънцето, което даваше сила на стръковете ми, за да растат. Знам, че някъде в сърцето си и ти го знаеш.
Не зная дали вече не си безвъзвратно изгубен за светлината, не зная.
Заради теб ще направя нещо, което никога не съм си представяла, че съм способна, за да опитам за последен път да защитя жалкото ти съществуване. Ще кача този товар на плещите си, но сила за още - не! Това ще бъде последното, което ще направя, за да ти покажа, че въпреки всичко те обичам.
Питах се някога защо го обичаш... нямам ни една причина. А после разбрах. Аз обичам не "защото", а "въпреки" и "заедно със".
И ако за теб света ти е важен, то важен е и за мен. И ако ти обичаш някого, то обичам го и аз като част от тебе... можеш ли да разбереш тази любов - едва ли!
Не любовта ми към тебе свърши днес, тя винаги ще бъде в мен.
Но свърши уважението, свърши и възхитата...
Ти нямаш вече власт над мене - жалко. Беше ми хубаво да ме управляваш, защото това е твоят талант, твоята уникална дарба, твоят код... А как го погубваш!
Колко горчиво ще учиш уроците си, любов моя! Страх ме е да си го помислям даже...
Дано тогава ме потърсиш, дано познаеш смирението и истинското лице на приятелството...
Вярвам в духа ти, той е страхотен и силен и светъл, не вярвам обаче вече на нищо друго от теб!
А аз? Тишината, която ще дойде е страшна. Не я искам, не я искам, но почти я усещам вече, помирисвам я. Няколко дни... как да се подготвя за тази болка, как да се настроя за нея.
А ти веднъж не ме попита: "Спиш ли нощем? И какво сънуваш? Как ще си и искаш ли да те прегърна?"
Ех, обич...
Тихо ще приседна до теб Ами, и ще подържа ръката ти, просто така ще я подържа, а рамото си, ще поставя като възглавница под главата ти, и поспи, сънувай цветно.
цитирайНе загубвай специалния дух на любовта.
Понякога не можем да разберем другия, неговата тишина...
цитирайПонякога не можем да разберем другия, неговата тишина...
Смееш се ! Това е най-важното !
Смехът е вътрешна свобода ми каза преди време един мъдър човек .
Щом се смееш си свободна . Свободна да бъдеш всичко ,което поискаш . Ако искаш да си нещастна - бъди . Ако искаш да си празна и пуста - бъди ,но е по-добре да си щаслива и пълна с любов
цитирайСмехът е вътрешна свобода ми каза преди време един мъдър човек .
Щом се смееш си свободна . Свободна да бъдеш всичко ,което поискаш . Ако искаш да си нещастна - бъди . Ако искаш да си празна и пуста - бъди ,но е по-добре да си щаслива и пълна с любов
....
цитирай...преди време и аз си направих подобен анализ - живеех заради, след което независимо, а впоследствие въпреки
а любовта - тя самата си струва, да се съхраниш обичащ, въпреки
цитирайа любовта - тя самата си струва, да се съхраниш обичащ, въпреки
Гушни любовта в себе си, усмихни й се и продължи напред:)
цитирайВсичко рано или късно се плаща. Спря ми интернета и не написах коментар при предишното ми влизане.
Болката и осъзнаването са част от цената. Със сигурност си виждала многото минуси, но си отлагала решението. Но щом си стигнала до него половината битка е спечелена. И той ще плати. А ти приеми това разочарование като даден аванс към най- хубавото , което ти предстои в живота. Успех!
цитирайБолката и осъзнаването са част от цената. Със сигурност си виждала многото минуси, но си отлагала решението. Но щом си стигнала до него половината битка е спечелена. И той ще плати. А ти приеми това разочарование като даден аванс към най- хубавото , което ти предстои в живота. Успех!
Ти можеш, ти можеш !:))) Усмихни се на болката, тя няма да остане дълго в теб и продължи напред !:)))
цитирайМила Ами,смей се и не се оставяй на мъката да те сломи.Нормално е да те е яд за много неща,които не си забелязала по рано,но се радвай за моментите в ,които си била щастлива с този човек.
с уважение:atinonino
цитирайс уважение:atinonino
Търсене
За този блог
Гласове: 5980