Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2011 17:04 - Молитва (До моят приятел със синята риза)
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3205 Коментари: 11 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Съзира елементите добри
в живеца таен на света смълчам.
Да вижда - той единствен е призван,
де мрак и за Науката цари.
Джон Кийтс

Моля те, нямам свои думи, за да те извикам, нямам и звезда да ти запаля - пътят дано самичък да намериш. Намери ме преди да се превърна в скот умиращ, намери ме, преди да съм пропаднала! Приятелю, верен събеседник в разговорите ми скрити, къде са твоите думи - искам ги. И искам ти очите - те виждат всичко във движение и умеят да прозират.
По навик знам и помня. По навик мога и да пиша, но къде е онова неземно ускорение, което ме отвеждаше в небето.
Тишината ме убива!
Съжалявам! Пак тръгнах, накъдето не трябваше, пак сбърках - провалих се с гръм и трясък. Научих се да се страхувам, научих се да се страхувам... не мога да повярвам, че толкова отслабнах.
Не си отивай от мене завинаги, трябваш ми! Тихо ми е, без тебе ми е празно. Не ме оставяй без мисия, не ме оставай да се грижа само за себе си. Аз искам да зная хората, да зная и света, да мога да говоря с тайните потоци, да мога да усещам хода на историята, да мога да виждам пак онази перспектива на мига.
Не си отивай, мое сладко различие! Аз мразя тълпата бездушни и жалки скотове. Дай ми оная първичност, която палеше безумни огньове.
Защо си тръгна мое светло чудо, защо остави ме в тая тишина. Аз вече не разбирам хората, не зная и света. И късчета разхвърляни усещания, болят и траят посред пътя. Как ще сбъдна мечтите си ако тебе те няма, ако няма за кого да се грижа, ако няма за кого да се тревожа.
Аз сега съм мъртва птица, уплашила се от свободата и от полета си. Една пребита птица, която помни вятъра в крилете си, а не може пак по него да се понесе.
Върни се, мое светло чудо, неземно и прекрасно ускорение. И обещавам, обещавам, кълна се, че никога повече няма да се страхувам.
Искам си мислия, без нея съм нищо и те първа ще трябва да се уча да живея лесно, да живея удобно, да говоря лицемерно, да слушам разума съл, да се ръководя по обидата си или по дързостта си. Не ме оставяй да се съсипя така! Това е умиране!
Приятелю, облечен в синя риза, развял косите златни - напомняш ми на малкия принц... прегърни ме и не ме оставяй, аз не съм свикнала да дишам даже без да те усещам.

  прозрение

(същ.) интуиция, просветление, разбиране, далновидност, предвидливост, проницателност, прозорливост, проникновение, задълбоченост
(същ.) вникване

Губили ли сте го... Усещали ли сте оная тишина... Губили ли сте връзка с контрола на мисията? Това не е болка, това е... агония!




Гласувай:
17



1. karambol5 - Приятелю, облечен в синя риза, р...
26.03.2011 17:09
Приятелю, облечен в синя риза, развял косите златни - напомняш ми на малкия принц... прегърни ме и не ме оставяй, аз не съм свикнала да дишам даже без да те усещам.

цитирай
2. pevetsa - Прегръщам си те топло Ами, и истина ...
26.03.2011 17:17
Прегръщам си те топло Ами, и истина е, губил съм го, и тишината ме е душила.
И облечен в синята риза, изтривам с длан сълзите ти, и повдигам брадичката ти, за да видят очите ти новата мисия ..., аз имам нужда от теб!
Алекс

цитирай
3. amrita - Карамбо, обичам те!
26.03.2011 17:23
Алекс... чувството е толкова... Единственото, което ми идва наум е "сила на инат", а знам, че тя е фалшива и като рухне след две седмици маската й...какво ще правя тогава. Благодаря, че си тук. Да изгубиш способността си да виждаш перспективите, сякаш съм в някаква мъгла, а всичко е против мен.
Преди си помогнах с медитации, мантри и музика, с блога... Сега ми се развали компютъра. Предишния път избягах с верен приятел в природата сега нямам възможност да го сторя...
Знам, че мога да си помогна, знам, че мога да се съвзема, а сякаш всичките пътища са ми отразяни. На зова ми за помощ не беше откликнато... Просто много се смъкнах надолу и вече не зная кое е правилно и кое не. Нямам интуиция....за мен това е така страшно
цитирай
4. pevetsa - Зная Ами, зная, и за това сме ние п...
26.03.2011 17:34
Зная Ами, зная, и за това сме ние приятелите, тук сме до теб.
Може би не знаеш, но аз стигнах дъното, и нищо не съществуваше за мен, само смъртта. Тогава сам себе си предадох, но не ме предадоха шепа приятели, и моля те, недей се предава Ами, МОЛЯ ТЕ, НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ!
цитирай
5. amrita - но не ме предадоха шепа приятели,
26.03.2011 17:42
това е единсвената ми надежда... единсвения, който знае за състоянието ми е неспособен да ми помогне и все ме предава... Да потърся помощ от дрдуг, значи да предам аз него, а това не мога да си го позволя...
Намерих начин да вляза за малко в блога, за да се поотърся, но сега ще се прибирам пак вкъщи, където е така тихо...
Няма да се предам, не и без бой, но... някога ще разказвам, сега не мога.
Тръгнах срещу себе си, срещу Вселенския замисъл, а знаех, че го правя, не го исках- уплаших се... Как можах?!
цитирай
6. pevetsa - Моля се за теб Ами, Господ Бог да бди ...
26.03.2011 17:50
Моля се за теб Ами, Господ Бог да бди над теб, МОЛЯ ТЕ ГОСПОДИ!
цитирай
7. sestra - ДА,
27.03.2011 08:57
това ще мине. Моля се да остане само любовта - към всичко, което днес е само неин контрапункт за теб. Прегръщам те.
цитирай
8. miaa - Има моменти, в които човек, сам трябва да взема решения за собствения си живот!
27.03.2011 11:10
Има моменти, в които сам трябва да застанеш срещу съдбата, / очи в очи/, за да продължиш с нови сили напред!Всяко нещо, което ни се е случило за добро или лошо, е било изпитание и урок. Освобождаваш се от миналото си, като прощаваш на себе си, на тези, които са те наранили и поемаш отговорността за себе си!Този, който те обича, ще остане твой приятел не само в радостта, но и в болката.Всичко е преходно, хората , събитията, и пр. Идват и си отиват емоции, по- важно е да съхраним силите и вярата си, че оттук нататък, ще ни се случват само хубави и добри неща! Положителните мисли , предизвикват положителни дела!
Прегръщам те с обич, Ами! И съм сигурна , че ще се справиш:)Ти си необикновено, умно и силно ,Момиче!
цитирай
9. amrita - Благодаря на всички ви.
27.03.2011 15:10
Искам само да поясня нещо на анонимния коментиращ... моят приятел със синята риза - това е "името", което дадох на стиха си, на слово, на всичко, свързано с него - ускорението на времето, силата да прозирам, интуицията да знам желанията на духа си и да се ръководя по тях. Всичко..целият този живец, който ми дава сила. Той... аз не съм свикнала да живея без него. За мен не е нормално. Аз така се родих и израстнах...все с него. Цялата информация на вслената, която носех в себе си, цялото й хармонично звучене...няма го. И този тътен, чувам го, мразя го, заглушава духа ми и има една празна топка в гърдите ми. Просто... загубих дарбата си да виждам причинноследствената връзка между събитията, сега света е статичен и тих. А това е... не знам. Ще ми се да мога да усетя нещо, но този тътен ме побърква. Никаква концентрация не ми е възможна, никой знак не мога да позная. Сега просто чакам. Да, Миаа, обвинявам се, но аз умея да боравя с вината - разбрах грешката си и видях урока си. И дори това умиране, което усещам в момента е може би за добро... не зная, искаше ми се да мога да зная. Ще видим. Но не мога да пиша стихове - няма ги....
Благодаря пак на всички ви!
цитирай
10. amrita - радвам се, че прочете отговора ми и че ме разбра :)
27.03.2011 16:10
Бих дълго говорила за обсебването, привързването и настояването някой да е с теб по 24 часа на ден... но много съм писала на тази тема...
ще ти извадя няколко линка ако се интересуваш... или просто чети надолу по блога - почти навсякъде тази тема я засягам, защото това винаги ме е потрисало в хората.

Само една мисъл на Ницше:
"Приятелят е този, който може да ти направи най-скъпоценния подарък - да ти подари времето си." Но нека сам го поиска, това значи, че и ти си приятел.
А обвързаността води до мании направо. Ужасно е, че хората не го разбират.
Поздравления за теб! Радвам се за мисълта ти.

http://amrita.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/10/30/istinskoto-priiatelstvo.627204

http://amrita.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/11/17/energien-vampirizym-izlizam-za-okolo-mesec-ot-blogariia.636556

http://amrita.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/11/04/mejdulichnostnite-vzaimootnosheniia.629888

http://amrita.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/09/05/priiatelstvo.601009

http://amrita.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/09/05/za-da-se-rodi-priiatelstvo-sa-nujni-dvama.601105

и още има :)
цитирай
11. petergunn - Мъничка подкрепа
27.03.2011 16:25
много рядко пиша, защото много не ме бива в тази работа, а пък и много от нещата са прекалено лични, за да може да се дават рецепти и други видове панацеи.
В този случай просто реших да те подкрепя, като ти кажа, че обикновено ние сами създаваме страховете си. неизвестността толкова ни е обладала, че постоянно се задушаваме от нещо. Проблемите обикновено имат гадния навик да се мъкнат постоянно и без всякакви скрупули.
Мога само ти ти кажа, че най-красивото и хубаво нещо е човек да е жив и да се наслаждава на всички малки неща. А колкото до моментното ти състояние ще ти цитирам един много по-мъдър човек. а той го е казал много простичко;
"Абсурдно е да забравиш незабравимото! Абсурдно, но може би здравословно!"
Дано следващите ти дни бъдат по-хубави и обнадеждени. Успех! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1836591
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980