уточнявам: това не са препоръки към БАН ;) Иска ми се да разгледаме заедно някои думички, които използваме вече по навик, заради това, че знаем какво би трябвало да означават, а всъщност използваме ги не на място, защото не можем да вникнем в истинския им смисъл.
Словото е добър ключ... Трябва само да имаме желание да го прочетем.
Тайната на значението на всяка словоформа се крие в нейната елементарна стуктура. Раздробете думата и ще се удивите от мислите, до които сами ще стигнете.

Ето нещо, с което започвам. Защото искам този постинг да не го пиша сама

безразличен - когато някой спре да буди интереса ни. Използваме го като синоним на студен, в ситуации, когато някой до вчера близък на сърцето ни човек промени отношението си към нас и започва по-малко или спира въобще да се интересува от нас.

В "безразличен" има обаче един малко по-дълбок за мен смисъл.
Да разбием съвсем малко без - различен. Без разлика! Дори да не разбиваме още - това е някой, който вече не е специален, той е като всички, като всяко едно лице (лик) което ще срещнем. Той е вече един от многото. Но различието интерес ли е? Можем ли да сме безразлични към някого, но все пак да ни интересува, или да се интересуваме от някого, да е важен за нас, но все пак да един от много. Мисля, че да :), нали?

Извинете ме, мисълта ми не е много ясна, но мисля разбрахте насоката на постинга.
Очаквам предложения и препоръки.

Истината е, че когато започнем да мислим за думите, които употребяваме, можем да се научим да говорим така, както трябва - без това да наранява другите. Стара максима е, че истината боли. Не, приятели! Истината сама по-себе си е знание, познание и обогатява, разширява хоризонтите на мисълта и взора ти и ти дава свобода да действаш с развързани ръце. Боли именно, защото ние не сме се научили да говорим "кротко и смирено", не знаем как да я кажем тази истина. И ето го удобния вариант за бягство - благородната лъжа. Тръпки ме побиват от нея!

Езикът е висш дар на хората, думите сами по себе си, чисто лексикално са вече достатъчни, след това те са концентриране върху определена енергия, която винаги идва. Те посочват и разкриват обекти от действителния свят. Трябва само да поискаме да го видим. После... всеки звук не случайно се учленява на различно място в говорния ни апарат, той създава своята уникална вибрация, своето уникално трептене, а какво е трептенето - енергия.

Езикът е дар! А ние постъпваме така безхаберно с него.

Да. Енергията твори материята, енергията я руши, преобразува и прави с нея въобще, каквото й скимне. Словото е мощна енергия и е крайно време да се научим да я използваме, за да творим светлите начала на един желан свят.

Много си права,че хората не знаят как да поднасят истината и затова тя боли(ама помага:)),но мисля ,че в повечето случай "благородната лъжа" не е начин за бягство ,а напротив.Това е начин да посрещеш "удара" вместо някой друг.

с уважение:atinonino

благодаря за коментарите, но друга ми беше идеята. Явно пробвах с дума, която пак реши, че е свързана лично с мен и моята история, за която така често ми казваш какво трябва и какво не и как щяло да стане и как е правилно да се чувствам. Знам, че не го правиш с лоши помисли, но наистина нищо лично поне в този постинг. Идеше реч за самото, тълковното значение на думите и за това, че см ссвикнали да ги използваме без да се замисляме за малките нюанси в значенията им.
Бъди усмихната и спокойствие желая на сърцето ти!

И аз все посрещам удара вместо друг, но си мисля напоследък - правилно ли е? Нали уроците се учат в изпитанията, в трудностите - помагаме ли всъщност на някой ако поеамема удара?!

Права си и това е така,но някой хора не могат да се справят с напрежението и проблемите.За това според мен е по добре да ги предпазим...да не изперкат :)