Запяха камбаните на новия свят -
пътят нарисуван е от ветрове.
Приятелю, просто няма връщане назад
дъгата те прегръща с нежни цветове.

Ангели шептят, припомнят стари песни,
изгревът пристига с трепетна сила.
И един бог, замълчано унесен
от недрата на вулкана се издига.

Събуждането понякога боли,
но винаги е път и винаги надежда.
И щом посрещнеш изгрева с отворени очи
ще видиш колко красиво  слънцето.

И после в някаква омая неземна
малко по малко ще се пълниш със смях.
Само радост ще даваш и вземаш
и ще видиш, че справедлив е тоя свят.

Прегърнал го като хлапе, ще искаш
на игра и на шега да го пренаредиш,
ангелскиглас ще те изпълва тихо,
докато най-накрая в сияние не полетиш...