"Дали сгреших, дали сгреших
аз нищичко за утре не спестих..."
целият текст

Ако в стих поне не се изкажа,
ще остане да горчи - прекрасно зная.
Но какво ли мога да направя,
не съм свикнала да се оплаквам.
Ти толкова неща не знаеш...
Как да бъда смела - да ти кажа,
знам, че просто няма да поярваш,
а и ... нима е важно?!
Щом мога сама да се справя
и далече от теб да остана,
тиха като сянка на молитва,
когато пламъчето е загаснало.

Когато се отказваш от някого,
то не значи, че си спрял да обичаш,
но аз не мога вече да остана,
знаейки това какво ще означава.
Не се научих да руша, не мога
и пак във себе си ще ги смълча
хилядите истини и думи.

Но на стиха си мога да разкажа,
пред него винаги съм себе си.
А не ми се разказва, искам да крещя...
(стихът ми не е за крясъци)
Сподавен във въздишка вик,
преглътната обида, спряна сълза,
оставям ти, слово, пак
та в усмивка да се претворя.
Да мога утре спокойно да реша
трънливите ребуси на деня
и застана гордо пред себе си.

За теб, любов, умирам всеки миг,
за теб се раждам отново и отново
и хуквам да спасявам твоя мир,
а пак съм разлакала словото.
Но вярвам, че ще дойде ден,
във който без да искам даже
всичко, докрай ще разбереш
и може би във поривна спонтанност
път пт обич само към мен ще призовеш.

Не се живее лесно на ръба,
острието е твърде опасна основа -
да балансирам вече не мога
и пак ще плащам от себе си много!
Не се живее в ненавист и следене,
в заплахи и агресия, и мъст.
Мълчанието ми знам ще прогърми
като тапа от шампанско,
отворено на новогодишен праг
и тогава ще взривя пространствата...
Но още има в мене сила,
още дълго, много мога да мълча -
аз не признавам заплахи, обиди,
не зная що е душевна нищета.
О, аз още дълго, нежно ще мълча,
а после просто ще си ида.

И ако нещо се взривява,
то ще ми бъде зад гърба...

Понякога разума е странно животно.
Може да те разкъса без да усетиш.
Не спирай думите и виковете.
И се усмихвай:))))

все гледам да слушам ърцето си, а винаги постъпвам разумно, твърде разумно и твърде страхливо. Не мога да го науча този урок. Все заставам на пътя на бурите и приемам всичко върху себе си в мълчание, а не се чувствам добре така...
...и се усмихвам... Господи, усмихвам се - намирам винаги начин да се усмихна весело :) Странно е! Не вярвам в онова, което пазя. А го правя с усмивка, въпреки, че цената е болка
Стихът ми е верен изповедник, може би за това се усмихвам :)

"За теб, любов, умирам всеки миг,
за теб се раждам отново и отново!!!"
Тук видях себе си ,Ами!!!:))))Благодаря ,прекрасно е!!!

като чух песента на Тони Димитрова... :) Търсих нещо за дъжда, исках да напиша веселопровокативен постинг към Вселената... нещо като пеперуда за дъжд, а виж накъде ме отведе вдъхновението :)

За теб, любов! За теб, любов!

Умирах и възкръствах всеки миг… (мен това ми "проговори") Имах нужда от един разговор със себе си :) за да заспя усмихната и готова за своето смело "сбогом"

Поздрави и прекрасен нека бъде изгрева ти, Слънчице! С обич!