Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2011 01:00 - Границата на умората
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1095 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тази вечер ще ме вдъхновяват стари и верни песни :)
Накъдето ми видят очите... съществува ли? Има ли я тази граница на умората, когато ти е невъзможно вече да носиш маската в едни и същи до болка сиви и еднакви окръжности? Вярвам, че я има, иначе би било нечестно, би било жестоко... Има я, но умеем ли да я разпознаваме? Защото много често тя не е предел на силите, а е само кратък шанс, кратък път, порив за друг свят - по-истински, по-красив, изпълнен с обич и топлина свят.
Друг път тя е много странна. Една налудничава мисъл, провряла се в умореното съзнание, една мисъл, от която не можеш да се спасиш - ащото тя е все в теб, ръчка те, бута те, тормози те, подканя те. А после се случва нещо дребно, нещо толкова обичайно дребно като да премяташ стотинка между пръстите си или като това да се загледаш в някоя птичка, кацнала на перваза. И преди са кацали птици, нали? Но защо таз кацна точно сега, точно като си мислех това...
Границата на умората понякога е просто смърт - няма птици, няма шансове. Свършили са и идва последната разруха.
Границата на умората най-често е или безумна смелост или кротко безумие, което отрича морал, задръжки, привързаности, традиции, култура  -всичко! Преминаването й е просто едно спокойно прекрачване без мисъл в главата, с единственото желание да се махнеш, защото вече не става така, не се търпи.

Да прекрачиш границата на умората не е чак толкова страшно. Коства ти 5 секунди да го направиш. Знанието, че за 5 секунди променяш генерално живота си такъв, какъвто го познаваш и влизаш в зоната на нещо напълно нова - това е страшното, това боли, това те кара да мислиш "Дали пък... не, не трябва, е акво ще изтърпя още малко, дали няма да стане по-лошо, сега все пак си знам какво е, подготвена съм."

Майната им на съмненията, приятели! Има една граница на умората, която е винаги пред нас и чака да я прекрачим, за да навлезем в живота си, за да изпитаме вълнениети от това да рискуваш. Преди много съм се страхувала от риска! Да поемам риск, без да съм помислила за всички плюсове и минуси, сега знам - майната им на плюсовете и на минусите. Така не се търпи и прекрачвам границата с надежда за промяна. Очаквам хубави неща и поякога се случват, приемам и че може да е грешка и я възприемам като урок.

Границата на умората не е страшна, тя е шанс. Тя е вечния стремеж на човек към свобода, към развитие, към щастие и любов, към искреност и топлина, към Хармония и Истина! Но за да я прекрачиш трябва или да си малко невъзмутим циник, или малко луд или много смел или смачкан от умора. Както и да решиш да я прекрачиш, каквато и цена да трябва да платиш за това си начинание, стреми се към него, защото оттатък те чакат чудеса и изпълнени със смисъл дни, живяни и истински дни. И не забравяй - това колко струва нещо се определя по това от какво ще се откажеш, за да го придобиеш. И ако струва целия ти досегашен свят, по дяволите страховете и нерешителността, втурвай се лудо нататък и прегърни новия си свят.

Уморих се...
Уморих се да бъда прилична... уморих се от хорски съвети
и ще тръгна накъдето ми видят очите....

И нещо, което съм писала доста отдавна. Тогава бях на 15 години :)


В средата на нищото се случи нещо

Мина влак.
Стоп! Това не е разказ. Това не е пътепис. Това не е притча. Това е влак, моят влак. Влак в средата на нищото. Но той се движи. Този влак е нещо, което се случва винаги. Той издава шум. И е тих. Той не спира. Винаги минава. Движи се.

В средата на нищото мина влак. В него няма пътници. Няма машинист. Кой го управлява? Не е необходимо да бъде управляван. Защото има релси. Стрелочник! Стрелочник ми трябва.

Да разкъса кръга! На този бърз, празен, неспиращ влак. Окръжността му прилича на адов кръг. И всякога наказва.
Стрелочник! Къде си, застъпвай на смяна!

В средата на нищото се случи нещо!
Скочих от влака. Стоп!
Това не е случка! Това не е истина. Това не е нищо. Това е всичко. Скочих! В движение, неочаквано - скочих. Не за да се самоубия.

Скочих от влака, за да се превърна в стрелочник.
Разбирате ли?
Застъпвам на смяна. Защо? Защото:
Аз съм сама в средата на нищото. Сама за себе си. Сама срещу себе си. Сама! Скочих, сама се бутнах!
Сега летя и се моля!
Нека да съм скочила за живота си!






Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. virgo - Много истинско, Ами
29.04.2011 11:19
Точно пред такъв избор съм изправена и аз в момента - дали да оставя целия си свят и да скоча от влака, да разчупя този омагьосан кръг ...или да продължа с празен поглед на задната седалкав последния вагон на влака....Това ми дойде като тласък в гърба.Но трябва сама да скоча:))))))) Благодаря ти, мила Ами.
цитирай
2. amrita - Дано да скочиш
29.04.2011 17:21
за един по-смислен и красив живот. Но така или иначе, каквото и да дойде е по-добро от кръг, нали?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1836606
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980