Ще извикам по лицето на земята
малко дъжд за стръковете и за семената.
С нежна песен тихичко ще призова
капчици на разходка из листята.
И ще зашуми, ще шуми и ще шушука
този светъл дъжд, отмиващ болката.
Всяка капка в миглите ми ще се гушка,
а аз ще знам - не са сълзи.

Въртя се! Тревожна, синя пеперуда,
закичена със цвят, изпратена в полето
и с усмивка моля се за малко дъжд,
че да си измия от прахта лицето.
И ще завали спокойно, леко
ще се стичат струйки във високата яка,
а после ще блесне сърцето
и ще изгрее в дълбините ми дъга...



Пеперуда е разпространен във всички краища на страната обичай, който моли Природата за дъжд. Изпълнява се от девойки, ръководени от възрастни жени, които ги напътстват в извършването на обреда. Малката пеперуда, която пърха умолително с крилца и моли за дъжд винаги е девойче сираче. То цялото се отрупва със зелени клончета и листа от бъз и единственото, което се вижда, е лицето му. Танцувайки из цялото село, от къща на къща, девойчето заедно с придружаващите го пеперугарки отмолва дъжда, за да се роди жито. Във всяка къща пеперудата е посрещана и дарявана с жито и брашно, изнасяни в сито, за да е сита годината.