Много често ви казвам "няма утре", защото за утре не се знае, а вчера си е за вчера и каквото е такова.
първоначално подобно изказване звучи малко повърхностно, несериозно и малко бохемско. Ето защо искам да ви обясня малко по-подробно механизма.

Целият свят можем да си представим като едно безкрайно поле от потенциални възможности. Нашите мисли или действия (които са породени от мисли, емоции или чувства) реализират в даден момент случването на една или друга от потенциалните възможности. Това поле има страхотна организационна мощ и работи наистина със упоритост, логика и бързина. Ние не можем да видим самото извършване на работата, защото сме забаравили как става този номер. С различни практики за пречистване на енергийните ни центрове ние все повече се доближаваме до знанието за принципа на действие на това поле. Или казано по друг начин, започваме да можем да проследяваме сините нижки между мислите, емоциите ни и случките, които ни връхлитат. Всяка случка е следствие на нещо и причина за друо. Всяка случка е резултат на мислоформа и насочено намерение. Как насочваме намеренията си - чрез поискване. Как поискаваме - чрез чисто желание или чрез страх. Или, ние във всеки един момент от живота си "викаме" следващото събитие и полето бързичко намира пътя до случването му. Понякога (по-често де) ние не можем да познаем, че една случка е отговорила на някоя мисъл или желание. Именно защото не умеем да виждаме перспективата на мига.
Ето някакъв елементарен пример. Пожелавам си благоденствие и финансова сигурност, а се случва така, че ме уволняват от работа. Защо? Нали исках друго? И започвам да се сърдя на съдбата, да се гнеевя, да се отчайвам, да правя жалки опити да се сдобия с успех, но не става. Ние не сме свикнали да приемаме нещата като необходимо случващи се (още по-малко можем да разберем това, че сами си докарваме болестите, проблемите, скандалите, безпаричието ит.н.) Уволняването от работа (от горния пример) може да е първата необходима стъпка към осъществяването на заявеното намерение, но ние се проваляме там, още там. И започваме да се обвиняваме - ето направих грешка, не знам си какво, сега какво ще правя,как ще се справя и т.н. Страховете са доста нахални.

Ето защо ви казвам - няма вчера! Не защото това, което сме направили вчера няма отношение към това, което ще ни се случи днес, а защото ангажирайки се емоционално (и то с негативни емоции) към това вчера, ние не можем да видим шансовете, които ни се отварят именно днес, за да можем утре да махнем вината за вчера :) Доста насметено, а?

Ако живеем в самообвинения за вчера, то споменът ще ни измъчва днес и няма да съумеем да напарвим утре по-добро. Защото, каквото помилим или направим днес пък утре ще ни се отрази. За това не бива никога да обвиняваме себе си, другите, Съдбата и така нататък - всичко се случва, защото сме го поискали. Няма случайности, няма Бог (не и този, който се опитва да налага вертикалната скала от църковни ценности - Божественото е в нас, в духа ни, в постъпките и в мислите ни. Ние сме проявления на това Божествено и като такива имаме пълната власт да творим живота си, както ни се прииска. И ако искаме да бъде щастлив и пълноценен трябва да спрем да гледаме със слепи очи на собственото си поведение и на собствените си мисли. Ние сме отговорни за всичко, което се случва не само с нас и нашия личен живот, ние сме отговорни за онова, което се случва в света. Отговорни, не като виновни, а като осъзнаващи участието си в сътворяването на едно или друго.

За това хора - днес е вашия шанс. Вчера е станало, каквото е станало, решили сте нещо, друго сте помислили, трето сте направили - това ще има отражение в днешния ден - много ясно, че ще има. Но имате ли мъдростта да познаете това отражение? Можете ли да приемете спокойно факта, че ваш роднина се чувства зле, защото вие сте поискали да се научите да лекувате с ръце (да речем). "Молих за сила и ми беше пратено трудност, та преодолявайки я да стана по-силен. Молих за любов, а получих хора, на които да помогна, молих за пари, а получих работа, молих за блага, а получих възможности..." -  такъв е принципа. Ако молите за истинско щастие е много вероятно да получите истински проблеми, за да се научите какво е всъщност щастието.

Съзнателният живот ТУК и СЕГА носи цялата перспектива на мига в себе си и вие постоянно имате доспът до нея. Тя не е лека за носене. Мислите ли, че е леко всеки път, когато се случи нещо мисълтат ти да човърка и да те отвежда назад, назад през епохите, до сътворението, защото  не го направиш няма да разбереш отговора докрай. В един момент става доста сложно. Ето защо - отпуснете се и днес се заредете с положителни емоции, спокойствие и любов (правете го всеки ден) и малко по малко шансовете ще започнат да изкачат и ще бъдат в началото доста по-видими и лесноразбираеми. В хаоса, който може да се създаде при един проблем - не вземайте участие, не се налагайте с решения, оставете се на самия проблем, участвайте в него, но не се ангажирайте с решаването му, за да не спрете огромната организационна и съзидателна мощ на полето от потенциални възможности. Решението ще дойде самичко... винаги идва. Днес се изпълнете с обич и светлина, раздавайте внимание, обич, подкрепа, не си позволявайте да се ядосвате, страхувате или мръщите, или отчайвате - само така ще засадите градината си с добри семена и плодоввете после ще ви нахранят с внимание, обич, подкрепа и светлина.

Не мислете и не парвете "лоши" неща, защото лошо ще ви се върне.
Не наранявайте, защото скоро ще бъдете наранени.
Не се гневете, защото утре гняв ще се стовари на главата ви.
Внимавайте как се държите с хората, които обичате, защото утре някой ще се държи така с вас.

Положителната мисъл връща положителни неща. Отрицателната - негативни. Елементарно Е! Спокойно, приятели, каквото и да се случи помнете, онова, което забравихте, когато бяхте малки - светът е справедлив и всичко е точно така, както трябва да бъде и хуквайте да играете.

Благодаря ти, Ами!

Прегръдки...ах, ника ти все ме отвежда по следите на любовните стихове, а сега нямам време за такива :)) Прегръдки!