От Сътворението, от първата жена,
от първата мисъл, от първия звук,
оттогава аз все към тебе се стремя
и взривявах се отново и отново... до тук!

До този ден, във който ме целуна...
Помниш ли оная вечер луда?!
От тогава, та до днес аз виждам пътя,
а губи се в мъгли усещането ми за утре.

Една недописана приказка чака
скоро да й сложим печата на края.
Едничка нощ, тъй дълго чакана,
ела, та скоро нов път да начертая.

Ще бъде красиво, ще бъде от огън
и някой ако в душата си ни прочете
ще се изпепели от нашето "сбогом"
и няма да останат сили да се дочете.

И как го чакам онзи изгрев тих,
когато във ръцете ти ще се събудя,
ще чуя от сърцето зная слънчев вик
и той сълзата далече ще пропъди.

Щом ще е раздяла нека е спокойна,
нека да ни бъде хубав спомен.
Един изгрев белязан с гальовност
и нежна обич ...за нашето сбогом.

Хубав уикенд:)

На теб също, мила!