Не съм се отказала, не! Ще довърша поредицата. Искам да в икажа защо правя такива паузи, защото всички постинги межди правилата имат връзка с това да разберем по-добре предишното и да преминем към следващото. Не бихме могли да разберем правилата докрай ако не се придържаме горе-долу към тяхната последователност.

Животът не е подвластен на контрол. Невъзможно е да се отървеш от уроците. Безмисловното упорство и съпротивата водят единствено до емоционален срив.

И така да припомним:
1. Ще получиш тяло
2. Ще усвояваш уроци
3. Няма грешки има само уроци
4. Урокът се повтаря, докато не бъде научен
5. УСВОЯВАНЕТО НА УРОЦИ НЯМА КРАЙ

Има наистина милиарди уроци. Имаш да довършваш нещо от други инкарнации (прераждания), имаш свои конкретни задачи в сегашната си инкарнация, за решаването, на които ще имаш определени уроци, които са различни от тези на другите хора. Помните ли танцьорката на кан-кан, представете си сега и една кючекиня. Двете имат една и съща мисия, чрез танците да намерят смисъла в живота си, но едната ще учи кючек, а другата кан-кан. Различни ще са упражненията, времето, начините и все пак има нещо общо - и двете ще усвояват уроци в името на своята мисия, която ако и да е индивидуална е също така обща, защото смисъла й е един и същ. Защо е невъзможно да се отървеш от уроците - защото си жив! Докато мислиш, чувстваш, действаш, искаш, заявяваш воля ти живеем - това е като едно подписване на договор с еволюцията. Душата ти иска единствено дасер азвива, прави го като трупа опитности - това за теб означава постоянно учене на уроци. Няма как да се измъкнеш от това. Смъртта ще е просто бягство, пак ще се родиш и пак ще учиш. Колкото по-бързо се примириш с това  знание, толкова по-лесно ще ти става, защото отказът да видиш урока ще ти изпраща нови възможности за научаването му (по предишното правило), които ти ще разпознаваш като нещастия. Правило 5 ни учи, че трябва дсе смирим пред това знание, че трябва да приемем това, че телата ни са само средство на душата ни да се развива и всичко, което ни се случва в материален план - помага й именно за това развитие. Съветът на Картър-Скот е да усвоим добре тънкостта на отстъпчивостта, себеотдаването, скромността и гъвкавостта.
Да бъдем отстъпчиви не значи да бъдем лесни или глупави и да се оставяме да ни манипулират, лъжат и т.н. Всъщност ние го позволяваме именно преди докрай да разберем урока на отстъплението. Какво представлява то? Отказване от това да бъдем вечно ония, които знаят по-добре как трябва да станат нещата, а колко сме противни на Вселената, когато си позволяваме да "знаем" това за другите. Отстъпвайки пред реалната действителност, ти спираш да се налагаш с глупавите си и едностранни решения над ситуациите в животаси и позволяваш на душата си да се развива. Тя ще ти се отблагори с лекост и радост, упорството ще те води много често до емоционални сривове. Обичам да казвам, че духа ти много хубаво ще те срита отзад всеки път, когато се правиш на много интересен и на много прав.
Себеотдаване! Това е един от любимите ми уроци. Бил ми е много труден за разбиране и много труден за научаване, но е много красив урок и е много силен момент в нашата духовна еволюция. Себеотдаването се появява в теб като нерешителност, когато трябва да вземеш решение и като проблеми, когато вече си взел решение. Защо? Защото е логично. Себеотдаването означава да дадеш себе си в услуга на духа си. Това е едно движение, което не си правил до този момент, ти все още не знаеш нищо за своята Божественост (ако си чел, не си го изпитал и никой и нищо не е в състояние да ти обясни, докато не го усетиш) Настъпва малък хаос в живота ти. Всичко е наред, просто не се отказвай! Помните за "границата на умората", за чието прекрачване писах преди няколко постинга - пропуснах да кажа, че първите месеци ще ви се иска неописуемо много ще ви се иска да се върнете в илюзията на сигурното, ще се двоумите, ще сте деориентирани, ще се чудите защо не стана изведнъб идеалното, което ми се обещаваше - защото имате работа, защото трябва да се научите да се доверявате на духа си.  Когато напълно му повярвате ще придобиете голяма доза увереност и всичко вече ще бъде наред. Но се отказвайте - нашата грешка, е че се отказваме. Най-добрият начин да успееш е да опиташ винаги поне още веднъж.
Скромност! Има ено нещо, наречено "духовна горделивост" Тя може да те накара да си въобразиш, че си учител, че си гуру, че си единствения, който може да помогне на тези бедни хора. Не е така. Всеки, който мисли така за себе си е чисто и просто горделив глупак. Скромността ще ни научи на истинска подкрепа. Като си минал еднъж през трудности и си научил някои неща - не ги пази ревниво за себе си, споделяй знанието и опита си, но не си въобразявай, че можеш да налагаш, каквото и да било. Когато покориш един връх, виждаш, че започва истинския път..
Гъвкавост! Гъвкавостта ни напомня, че промяната е живот и съвършенство. Променяйки се често ( в смисъл на развиване и придобиване на нови опитности и умения) ние се приближаваме до съвършенството.

Първо ликове към предишните правила, защото останаха доста назад и после ще ви постна и правило 6.

Първо правило.
Второ правило.
Трето правило.
Четвърто правило.
Пето превило
Пето правило (продължение)

6. "ТАМ" НЕ Е ПО-ДОБРЕ ОТ "ТУК"

Когато твоето "там", за което мечтаеш
или към което се стремиш, стане "тук",
ти просто ще откриеш друго "там",
което пак ще изглежда по-добро от твоето "тук".

Не бягай от себе си. Спри, обърни се с лице към проблемите и ги реши. Тогава твоето "тук" ще стане най-доброто място за живот.
Поставянето на цели и преследването на мечти не трябва да става за сметка на живота Тук и Сега- единственото време и място, където всъщност живеем.
Отлагането на живота за бъдеще време е бягство, както и живеенето с миналото.
Поставянето на условия винаги те затваря в омагьосан кръг и ти пречи да изживееш пълноценно настоящия миг - единственото, което наистина имаш. Предизвикателството на Правило 6 е да живееш Тук и Сега. Ще ти помогнат уроците на признателността, необвързаността, изобилието и мира.

Признателност: "Щом престанеш да сравняваш това, което имаш, с това което нямаш или което искаш да бъде, ти ще започнеш да се наслаждаваш на това, което е." Чери Хюбър.

Необвързаност: "Може би един от най-трудните уроци е да не изпадате в зависимост от очакваните резултати от своите действия." Джоан Борисенко.

Изобилие: "Най-богат е онзи, който изпитва истинско задоволство от това, което има в момента." Робърт К. Савидж.

Мир: "Не е нужно да правите каквото и да е. Просто живейте." Стивън Ливайн.