А свободата е друго!
Тя е позволението, което сами си даваме да понесен неизвестното и всички рискове на безкрайния шанс.
Тя разгръща духа ни и му дава широка изява.
Тя е отговорността да заставаме винаги твърдо пред избора на сърцето си без значение, че понякога целия свят е против него.
Свободата понякога означава неподчинение! Но те само така я виждат, защото живеят в един свят, подвластен на низки закони, свободата е подчинение пред нас самите.
Свободният човек не страда от своите избори, защото свободно е последвал себе си, защото се е доверил на себе си. И дори те да му донесат тъга, той знае, че така е трябвало да стане, защото е било необходимо.
Свободният човек желае  -той не се съобразява.
Свободата дава силата да говориш открито за своите чувства и мисли, които ще те направят смешен или слаб в очите на света.
Свободата изключва всякаква форма на страх.
Всичко, от което се страхуваш ти, читателю (от мнението на хората, от "какво ще стане ако"; от промяната, от неизвестността) може да се преодолее не със смелост, а със свобода.
Да бъдеш свободен не значи да се троскаш на всико, че няма никого да слушаш, че сам ще си решаваш - не, това е много далеко от истинската свобода!
Защото свободата е разгръщане, полет и е радост.
Свободният човек ще познаеш по очите, по спокойния израз на лицето, по това, че никога не изпада в гняв и истерии.
Ще го познаеш по замечтаната усмивка, с която наблюдава сякаш нищото.
Свободата е да направиш нещо за себе си и правейки го да изпитваш онова леко щастие, което аз сега не мога да ти опиша с думи, защото има едни неща, за които думите не стигат.
Свободата те прави истински. Свободата е смелост и мъжество, и отговорност, тя те прави жив и ценен.
Когато някой ти подари свобода, това не означава, че те е оставил да му се качиш на главата. Ще те остави, но ще си отиде после. Означава, че ти е дал правото да бъдеш единствено себе си пред него, че няма нужда да си друг.
Когато се възползваш от този дар - става чудо! В теб нарастват тройно увереността, смелостта, желанието да се развиваш, силите и всичко сякаш се получава от само себе си. Не, не се получава така, просто влагаш повече енергия, чоста и прекрасна, правиш нещата леко и със щастие - как биха могли да не се получат.

Поискай да бъдеш свободен, поискай да бъдеш жив!

Всички онези войни, които човествето претърпя. Спомням си ги. Те бяха за идеи, те бяха режисирани от користно стремежи и криворазбрана чест, но друго караше обикновения човек да отиде на смърт, не дълга, не идеята, не победата, а желанието да живее!