Боря се със себе си, с импулсите,
липсваш ми и страшно е
някой така да ти липсва.
Боря се...със себе си,
със желанията си.
Така силно искам да те видя
и точно толкова не искам.
Уча се да не мисля за тебе -
нахален си - пак се настаняваш
в мислите ми.
Боря се със себе си,
не трябва вече да те искам,
а сърцето не търпи
забраните на разума.
И идват понякога невикани
спомени...
За всички пътища, когато
за тебе плаках или се усмихвах.
Знам, че няма да ми се обадиш,
че няма никога да ме потърсиш,
знам, че няма даже
да ме погледнеш
в последните ни дни,
прекарани близо един до друг.
Боли да го зная!
Не се ли разкъсваш?!
Че аз съм на парчета
от тези си мисли.

Боря се със себе си.
Ръката посяга,
а другата я спира -
страшно е
да се бориш така със себе си.
Но зная, че обич не се натрапва
и това, че ми липсваш
не значи, че имам правото
да ти досаждам.
Но просто е страшно!

Да можех поне да се вкопча
в работата си като във сламка.
А не мога - знаеш,
трябва да създам заблудата,
че сама съм се отказала,
че за нищо не ставам,
за да ти е по-лесно някога.

Ще ги слушаш как ме обвиняват,
как ме сочат с пръст и се оплакват,
че вместо мене всичко са направили -
повярвай им, моля те, повярвай!
Разочаровай се от мене, докажи си,
че съм тая от твоите предсатви,
за да не те боли, за да не страдаш,
моля те - повярвай им!

Само така няма да си мислиш, че някъде
свита на топка, плача за тебе,
само така няма да видиш страшната цена,
която съм платила в името на твоето спокойствие.
А аз след като сама се смачкам,
ще си направя път отново
и все ще тръгна нанякъде,
ще се справя, винаги съм се справяла.
Добре зная на колко съм способна!

Не ми остана вече нищо - всичко дадох,
песен и радост, живот и достойнство.
Боря се със себе си,
съзтезавам се за своята награда -
ти да си добре, ти да не страдаш.

И за бога, обещай ми го!
И нека бъде единственото,
дето ще го спазиш.
Обещай ми да летиш и да изграждаш,
хората да ти се възхищават,
дните си от щастие да направиш
и в теб да блика единствено обич и радост.
Обещай ми да си върнеш пак
оная уверена усмивка във очите,
която някога обикнах.
И да развиеш онзи талант, който имаш
да пробуждаш действено душите.
Просто нямаш правото да се проваляш - нямаш!
Пред сълзите ми, пред белега, който си направих,
за да не разруша света ти - нямаш право
да се проваляш!

Обещай ми, обич моя!
Обещай ми щастието си!

Разочаровай се от мене, докажи си,
че съм тая от твоите предсатви,
за да не те боли, за да не страдаш,
моля те - повярвай им!

Само така няма да си мислиш, че някъде
свита на топка, плача за тебе,
само така няма да видиш страшната цена,
която съм платила в името на твоето спокойствие.
А аз след като сама се смачкам,
ще си направя път отново
и все ще тръгна нанякъде,
ще се справя, винаги съм се справяла.
Добре зная на колко съм способна!

Ще тръгнеш по-силна от всякога :)
Знам

Но се замислих, че е жертва... а знам, че не би трябвало да правим жертви със себе си заради тези, които обичаме, защото така изискваме от човека най-малкото да я оцени... от друга страна пък никога няма да знае, така че не би следвало...
Това обаче е на съзнателно ниво, а какво ли става вътре? Подсъзнателно няма ли да му създам така програми... които да изпълнят закона за баланса и онова заветно "всичко се връща"?...
Страшно трудно ми е да се ориентирам и на двете нива едновременно... от неемоционална гледна точка, той поиска тази раздяла, то значи му е необходима. Дано само наистина я желае, а не е опит да ме заблуди...ако ще жертвам толкова много и ще плащам цялата цена пак за лъжа... ето тогава никак няма да си е струвало.

Ами, този мъж наистина не може да оцени великодушно сърце като твоето. Само една истинска любов е способна на такава жертва. Разбирам те! Сигурна съм, че много искаш сега да ти се обади и че страшно много ти липсва. Глупави мъже! Но и той сега сигурно ще те отдалечава от себе си, защото си мисли, че много си страдала заради него... А съм убедена на 100%, че всъщност си била истински щастлива, докато сте били заедно. Той не знае какво оставя да му се изплъзне, просто идея си няма...прегръдки и успех!"

Защо непознатите в блог.бг ме разбират... а хората "навън" не успяват?!

Да, бях истински щастлива, докато бяхме заедно. Да, страшно много ми липсва... Въпреки, че нещата все са се случвали така, че да изтитвам тъга, този човек винаги ме е усмихвал.
Хубав ден! благодаря!

Любовта е по- силна от съдбата! Желая ти споделена любов и щастие, Ами!

Все пак той е в сърцето ми, никога не мога да го изгубя оттам :)

Ние никога не губим хората от сърцата си. Те понякога си тръгват от нас, изоставят ни (по една или друга причина) но как това би ни попречило да ги обичаме завинаги?!
Надявам се той също да те носи в сърцето си, защото любовта ни изпълва със сила. Ако твоят приятел има в сърцето си от твоята сила, то сигурна съм, че ще изпълни заръките ти и ще бъде наистина щастлив и успешен, за да се гордееш с него.

Всъщност той няма правото да се проваля! Пред жертвата ти, пред любовта ти, пред онова, за което пишеш в едно свое писмо - няма правото да се проваля.

А след време съм сигурна, че ще осъзнае всичко сам за себе си. Моля се за него, дано тогава не е късно, моля се да може да те открие...

Пожелавам ти от цялото си сърце много щастие и сбъднати мечти, много сила и мъдрост, много слънчеви дни! Ти умееш да цениш живота и това е най-голямото ти богатство, ти умееш да обичаш и това е най-висшия ти талант.

"Когато те обичат да обичаш - е човешко.
Когато те обичат да мразиш - е жестоко!
Когато те мразят да обичаш - е Божествено"

Никога! И ти знаеш, че това би ме убило, затова не ме моли за това, никога повече!

Изповеди , които толкова ми липсват ....макар и на съвсем друго място и по друг повод !
Пишеш ктрасиво ,Амрита .:)