Постинг
30.05.2011 02:47 -
Дали усещаме смъртта?
Дали усещаме смъртта
във сънища и стихове,
когато се прокрадва тя
по очите на любимите?
Когато с луда смелост
тихичко ни се усмихват,
да си мислим, че е лесно
последното притихване?
Дали усещаме смъртта
във хладните вечери,
когато прошепва ни тя
с мъдрия глас на любимите:
"Не плачи! Време е вече!"
Дали усещаме смъртта
в последните ускорения,
когато някой става пак дете
и прескача стъпалата
през едно, през две,
сякаш няма време вече
до всичко да изтича?!
Дали усещаме смъртта
в скритите сълзи вечер,
когато се разхожда луна
и някой с веселост прошепва:
"Заспивай! Време е вече!"
И как да изчислим
последните си ходове -
сънища и стихове мълчат,
не дават отговори...
Дали усещаме смъртта,
когато някой въздъхва
от другата стая
и зная
брои си сълзите,
брои си провалите!
И гръмките успехи
и болките и радостите...
Дали усещаме смъртта
по тишината във гърдите,
която посяда до нас вечер
и уж гледа телевизия,
а очите не виждат екрана...
И отронва мълчанието:
"Знаеш ли? Време е вече..."
във сънища и стихове,
когато се прокрадва тя
по очите на любимите?
Когато с луда смелост
тихичко ни се усмихват,
да си мислим, че е лесно
последното притихване?
Дали усещаме смъртта
във хладните вечери,
когато прошепва ни тя
с мъдрия глас на любимите:
"Не плачи! Време е вече!"
Дали усещаме смъртта
в последните ускорения,
когато някой става пак дете
и прескача стъпалата
през едно, през две,
сякаш няма време вече
до всичко да изтича?!
Дали усещаме смъртта
в скритите сълзи вечер,
когато се разхожда луна
и някой с веселост прошепва:
"Заспивай! Време е вече!"
И как да изчислим
последните си ходове -
сънища и стихове мълчат,
не дават отговори...
Дали усещаме смъртта,
когато някой въздъхва
от другата стая
и зная
брои си сълзите,
брои си провалите!
И гръмките успехи
и болките и радостите...
Дали усещаме смъртта
по тишината във гърдите,
която посяда до нас вечер
и уж гледа телевизия,
а очите не виждат екрана...
И отронва мълчанието:
"Знаеш ли? Време е вече..."
Следващ постинг
Предишен постинг
Дали усещам смъртта, аз я виждах, и желаех ... но днес, аз усещам живота.
АМИ, ВРЕМЕ Е ДА СИ ЖИВА!
Прегръщам си те топло.
цитирайАМИ, ВРЕМЕ Е ДА СИ ЖИВА!
Прегръщам си те топло.
За друго става дума тук, Алекс... Дали в края на житейския си път, онези стари хора, спокойни и вече готови...дали я усещат? Затова ли говорят за нея често, за да подготвят нас, за да подготвят себе си...
цитирайМисля и че ние я усещаме заедно с тях. Подарявай й много обич и внимание, грижи се за нея и я пази, бъди до нея и й вдъхвай кураж.
Възрастните хора не се страхуват от самата смърт, те се притесняват за това как ние ще я понесем.
цитирайВъзрастните хора не се страхуват от самата смърт, те се притесняват за това как ние ще я понесем.
Много зная за смъртта, може би прекалено много, но това ме е освободило от страха, с който я свързваме. Подготвям се...:) е, има мисля има още време.
Важното е да осъзнаем, че хората, които са около нас не са вечни, няма да ги има още дълго, всъщност ние не знаем дали ще ги има и утре и да направим всеки изживян миг с тях пълноценен.
Приятели, наистина за ътре не се знае... утре е загадка, още не е дошло, няма утре. И как да пропусна да обичам, да простя, да подам ръка, да благодаря... ако няма да имам друг шанс за това...
Уви, понякога се сещаме късно за хората, които са около нас, всъщност сещаме се за тях, сещаме се, че е можело...когато е прекалено късно.
цитирайВажното е да осъзнаем, че хората, които са около нас не са вечни, няма да ги има още дълго, всъщност ние не знаем дали ще ги има и утре и да направим всеки изживян миг с тях пълноценен.
Приятели, наистина за ътре не се знае... утре е загадка, още не е дошло, няма утре. И как да пропусна да обичам, да простя, да подам ръка, да благодаря... ако няма да имам друг шанс за това...
Уви, понякога се сещаме късно за хората, които са около нас, всъщност сещаме се за тях, сещаме се, че е можело...когато е прекалено късно.
Търсене
За този блог
Гласове: 5980