Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2011 02:47 - Дали усещаме смъртта?
Автор: amrita Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1138 Коментари: 4 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дали усещаме смъртта
във сънища и стихове,
когато се прокрадва тя
по очите на любимите?
Когато с луда смелост
тихичко ни се усмихват,
да си мислим, че е лесно
последното притихване?
Дали усещаме смъртта
във хладните вечери,
когато прошепва ни тя
с мъдрия глас на любимите:
"Не плачи! Време е вече!"

Дали усещаме смъртта
в последните ускорения,
когато някой става пак дете
и прескача стъпалата
през едно, през две,
сякаш няма време вече
до всичко да изтича?!

Дали усещаме смъртта
в скритите сълзи вечер,
когато се разхожда луна
и някой с веселост прошепва:
"Заспивай! Време е вече!"

И как да изчислим
последните си ходове -
сънища и стихове мълчат,
не дават отговори...

Дали усещаме смъртта,
когато някой въздъхва
от другата стая
и зная
брои си сълзите,
брои си провалите!
И гръмките успехи
и болките и радостите...

Дали усещаме смъртта
по тишината във гърдите,
която посяда до нас вечер
и уж гледа телевизия,
а очите не виждат екрана...
И отронва мълчанието:
"Знаеш ли? Време е вече..."



Гласувай:
8



1. pevetsa - Дали усещам смъртта, аз я виждах, и ...
30.05.2011 11:56
Дали усещам смъртта, аз я виждах, и желаех ... но днес, аз усещам живота.
АМИ, ВРЕМЕ Е ДА СИ ЖИВА!
Прегръщам си те топло.
цитирай
2. amrita - Когато я усетих за себе си - отрекох я!
30.05.2011 12:16
За друго става дума тук, Алекс... Дали в края на житейския си път, онези стари хора, спокойни и вече готови...дали я усещат? Затова ли говорят за нея често, за да подготвят нас, за да подготвят себе си...
цитирай
3. svetlazdezda - Мисля, че я усещат, мила!
30.05.2011 15:49
Мисля и че ние я усещаме заедно с тях. Подарявай й много обич и внимание, грижи се за нея и я пази, бъди до нея и й вдъхвай кураж.

Възрастните хора не се страхуват от самата смърт, те се притесняват за това как ние ще я понесем.
цитирай
4. amrita - Да и аз така мисля!
30.05.2011 21:26
Много зная за смъртта, може би прекалено много, но това ме е освободило от страха, с който я свързваме. Подготвям се...:) е, има мисля има още време.
Важното е да осъзнаем, че хората, които са около нас не са вечни, няма да ги има още дълго, всъщност ние не знаем дали ще ги има и утре и да направим всеки изживян миг с тях пълноценен.

Приятели, наистина за ътре не се знае... утре е загадка, още не е дошло, няма утре. И как да пропусна да обичам, да простя, да подам ръка, да благодаря... ако няма да имам друг шанс за това...

Уви, понякога се сещаме късно за хората, които са около нас, всъщност сещаме се за тях, сещаме се, че е можело...когато е прекалено късно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: amrita
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1832408
Постинги: 1583
Коментари: 3804
Гласове: 5980